Моята история се базира на нещо,случило се преди близо 14 години.
Бях на 8 за 9 години,когато майка ми почина.Беше април месец.
Върнах се от училище,метнах раницата на стола до бюрото,а тя - майка ми лежеше на леглото до прозореца,викна ме до нея,прегърна ме и ме целуна ...аз бързах да излезна нали се върнах от училище,беше време да ида да видя моята приятелка,която живее две къщи по надолу от улицата.Помня,че отидохме долу у баба й.
Не мина много време и класната ми г-жа Гинева от 1-ви до 4-ти клас и баща ми дойдоха там,казаха ми ужасната новина,че майка ми е починала.Тогава като че не разбрах какво точно ми се казва...нямам много добър спомен,само знам,че не спах в къщи,а в братовчедите ми...
На другия ден,нея я нямаше,леглото беше празно,но на бюрото си седяха нейните неща,крема,с който се мажеше,кучето което ми купи също беше там,но леглото си беше празно.
Дълго време не разбирах какво се е случило,една от братовчедките ми беше казала,че тя се е превърнала в звезда,и колкото и тъпо да звучи,всяка вечер,детето,което бях беше залепено на прозореца да гледа звездите.
Беше болна от рак,дори още не мога да повдигна темата да попитам баща ми,какво точно се е случило,само знам,че и лекарска грешка е спомогнала тя да си отиде,нямам сили.
Имам дете,и тя ми липсва,защото не мога да й я покажа,защото не мога да я викна да ми помогне,когато имам нужда от нея,макар и на 22 години аз имам нужда тя да е до мен,виждам я,но не както искам да е,виждам я там на гробищата,между студените каменни плочи,залепената снимка,поникналите цветя през пролетта,дори не помня гласа й.Изпадам в меланхолия понякога,когато се сетя за една случка,като беше жива - беше отишла до банята,но понеже ракът беше някъде на крака й,не можа да слезне,имаше бастун,окапала коса,но носеше перука,не можа да слезе и каза да извикам чинка ми,отидох,но преди да го направя казах някои лоши неща,за които искам да ми прости,а нямах възможност да й го кажа...
Не знам защо Ви разказвам това,просто се надявам ... тя да ми прости,и някакси да си спомня гласът й,колкото и малко да я имах ...
Това е моята болка,която ме измъчва 14 години ...
Бях на 8 за 9 години,когато майка ми почина.Беше април месец.
Върнах се от училище,метнах раницата на стола до бюрото,а тя - майка ми лежеше на леглото до прозореца,викна ме до нея,прегърна ме и ме целуна ...аз бързах да излезна нали се върнах от училище,беше време да ида да видя моята приятелка,която живее две къщи по надолу от улицата.Помня,че отидохме долу у баба й.
Не мина много време и класната ми г-жа Гинева от 1-ви до 4-ти клас и баща ми дойдоха там,казаха ми ужасната новина,че майка ми е починала.Тогава като че не разбрах какво точно ми се казва...нямам много добър спомен,само знам,че не спах в къщи,а в братовчедите ми...
На другия ден,нея я нямаше,леглото беше празно,но на бюрото си седяха нейните неща,крема,с който се мажеше,кучето което ми купи също беше там,но леглото си беше празно.
Дълго време не разбирах какво се е случило,една от братовчедките ми беше казала,че тя се е превърнала в звезда,и колкото и тъпо да звучи,всяка вечер,детето,което бях беше залепено на прозореца да гледа звездите.
Беше болна от рак,дори още не мога да повдигна темата да попитам баща ми,какво точно се е случило,само знам,че и лекарска грешка е спомогнала тя да си отиде,нямам сили.
Имам дете,и тя ми липсва,защото не мога да й я покажа,защото не мога да я викна да ми помогне,когато имам нужда от нея,макар и на 22 години аз имам нужда тя да е до мен,виждам я,но не както искам да е,виждам я там на гробищата,между студените каменни плочи,залепената снимка,поникналите цветя през пролетта,дори не помня гласа й.Изпадам в меланхолия понякога,когато се сетя за една случка,като беше жива - беше отишла до банята,но понеже ракът беше някъде на крака й,не можа да слезне,имаше бастун,окапала коса,но носеше перука,не можа да слезе и каза да извикам чинка ми,отидох,но преди да го направя казах някои лоши неща,за които искам да ми прости,а нямах възможност да й го кажа...
Не знам защо Ви разказвам това,просто се надявам ... тя да ми прости,и някакси да си спомня гласът й,колкото и малко да я имах ...
Това е моята болка,която ме измъчва 14 години ...
