Как се лекува страхът......

  • 16 291
  • 173
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 2 217

от всичко....
Да не те изоставят, да не сгрешиш, да не отблъснеш, да не досадиш, да не сбъркаш.....
И точно това да правиш без да искаш....И да се завърташ в един гаден кръг.....И да плачеш постоянно.....
А когато си влюбен да става още по-зле: вместо да си щастлив, да съсипваш още незапочнали отношения със спонтанни глупави въпроси, на които да искаш да получиш точните отговори и емоционални дисекции на човека отсреща...
Ами вечните подозрения.....Ами вечното истерично желание да си даказваш нещо.....например колко те обичат....Лош характер? Глупост? Несигурност и древна забравена травма? Каква може да е причината човек да е такъв? А ако иска да се промени?
Как се преодолява това, въпреки, че вече много пъти е ставало и виждаш грозния резултат?
Има ли надежда.....
Това е един ад.....

# 1
  • Мнения: 2 510
Не е задължително да има причина.
Всички хора се страхуват. Лошо е, когато се превърне в патология.

Иначе, се лекува с опит в повечето случаи горчив.

# 2
  • Мнения: 116
Мисля,че всеки страх се "лекува" различно.Аз също се боря с някои от изброените.

# 3
  • Galaxy 13197853088
  • Мнения: 2 392
С любов и вяра в себе си ... и другите.

# 4
  • София
  • Мнения: 2 217
Не искам вече такъв опит....
Предпочитам с любов и вяра....
Само дето не знам как....Ако не ми е дадено по природа мога ли да се науча да не съсипвам любовта и вярата със съмнения? И черни пророчества за развръзките?
Колко сривове ще имам докато се науча...Старая се толкова много.....
Ако остана такава, каквато съм, ще бъда сама като куче.....

# 5
  • Мнения: 2 457
Каква може да е причината човек да е такъв? А ако иска да се промени?
Как се преодолява това, въпреки, че вече много пъти е ставало и виждаш грозния резултат?
Предполагам травми в детството (не съзнавани и уж забравени) и недемонстриране на поощрение и любов най-вече, от страна на родителите. Как се лекува - с терапия предполагам Peace

# 6
  • София
  • Мнения: 2 217
Как се лекува - с терапия предполагам Peace

И аз така си помислих днес - може би ми трябва терапевт...
Не може човек перманентно да е тъжен, просто не може...


Толкова ми е нужно да съм сигурна.....А като стискаш някой за врата и го смазваш с тестове няма как да стане.....

# 7
  • Мнения: 2 457
Не може човек перманентно да е тъжен, просто не може...
Не може. Наистина потърси помощ Peace

# 8
  • Мнения: 3 371
според мен това не е болестно състояние, с просто липса/или недостатъчно развит по една или друга причина/ на социален радар - способност да улавяш сигналите на другите, разчиташ ситуацията, тълкуваш поведението на хората, техните намериния, емоционални състояния и съответно възможност и готовност да взаимодействат/в случая с теб/.

това е умение и може да бъде развито. за съжаление- понякога доста трудно и много бавно, като това води до обезсърчаване/поради дългия период/ и затова често се връщаш в изходна позиция.

аз не съм психолог и не разбирам нищо, разбира се, просто исках някак да те успокоя и прегърна виртуално Hug



# 9
  • София
  • Мнения: 2 217
Странното е, че радарът ми е развит и то май повече от нужното....
Някак интуитивно усещам хората и никак не ми се иска да приема някои истини за тях....Започвам яростно да се съпротивлявам на доловеното, което в крайна сметка излиза вярно...
Преди това, обаче, вероятно се мъча да накарам самите хора да се избавят от доловените от мен неприятни неща....
А те всъщност може и да си се харесват така Simple Smile
Като че ли много анализирам и дълбая, но никак не мога да живея спокойно без това....Имам усещането, че нищо не си струва ако не съответства на моите очаквания и изисквания...
А знам, че не е така....

# 10
  • Мнения: 3 371
е, тогава вероятно работи повече от необходимото  Simple Smile

не знам, аз съм безкрайно некомпетентна, просто предположих  Hug

късмет в развитието на отношенията Simple Smile

# 11
  • Мнения: X
Страхът може да "оцвети" с негативизъм почти всичките ти преживявания и нагласи, ако му позволиш. Много е мощен. И то неговата производна - тревожността.
Така че, ако усещаш, че в едни взаимоотношения постоянно те измъчва тревожност, наистина трябва да се срещнеш с терапевт.

# 12
  • Мнения: 230
Аз винаги вървя срещу страховете ми ThinkingНапук на параноята ми или моментния страх върша точно обратното....Имах фобия от височина,придобита,ами един ден ми писна и скочих с бънджи.Сега летя и с делта планер.И сина ми качих,макар да лудвах от страх от евентуално преживяване.....
Такава съм,опака.
Преодолявам себе си,така и стъпквам страха.

# 13
  • Мнения: 2 175
Навремето този откъс много ми помогна:

Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума. Страхът е онази низка смърт, която носи пълно унищожение. Аз ще се изправя с лице срещу моя страх. Ще му позволя да мине по мен и през мен. А когато отмине, ще извърна вътрешното си око, за да проследя пътеката му. Там, откъдето е минал страхът, няма да е останало нищо. Ще остана единствено аз”
― Frank Herbert, Dune

Четох книгата май в 5-и клас..Тогава умирах от страх от тъмното..Една вечер часове наред просто седях на тъмните стълби в блока - и преживях наведнъж всичките си ужаси..От тогава не ме е страх от тъмно..По същият начин постъпвам и до днес - ако ме е страх от нещо - предизвиквам го и го предолявам.
А, Марчева - и аз така..Wink)

# 14
  • София
  • Мнения: 28 109
Като се научиш да обичаш себе си и да се чувстваш добре в кожата си  Simple Smile

Общи условия

Активация на акаунт