Аз хипохондрик ли съм?

  • 4 959
  • 17
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
С тази тема искам да бъда полезна както и на мен самата , така и на (сигурна съм) многото хора, които имат сходен на моя проблем!!!

# 1
  • Мнения: 15 379
Давай тогава Simple Smile.

# 2
  • Мнения: 1
Искам накратко да Ви разкажа за моя проблем!!!Преди 7 години се омъжих и заминах със съпруга ми в съседен град.След многократни опити и мъка станахме родители.Роди ни се живо и здраво детенце, което отглеждахме с безкрайна любов!!!!Когато беше на 9 месеца му открих  херния- оперираха го и проблемът отшумя.Няколко месеца след това се разболя от настинка и личната му лекарка го лекуваше изцяло с хомеопатия.Бях много неопитна и й се доверих изцяло.За съжаление настинката не отминаваше, а положението му ставаше по-лошо.Многократно настоявах за антибиотик,но тя ме уверяваше, че хомеопатичните препарати ще свършат своята работа.И така белята стана- един ден просто спря да диша.Благодаря на Господ,че бяхме в близост до ИСУЛ и само бързата реакция на д-р Райнов ми върна детето!!!Оказа се ,че дробовете му били пълни със секрет и това го задушило!И след този случай психиката ми издържа, въпреки че започна леко да се клати...Върхът беше около година след това, когато една нощ синът ми получи гърч от висока температура....Тогава просто рухнах...Хората,които са го преживели предполагам ще ме разберат.От тогава при всяко кихане и подкашляне, вадя арсенала с витамините и лекарствата и започвам.Лошото е ,че той боледува доста често и това още повече ме побърква!!!Но истинската трагедия става, когато вдигне температура- тогава получавам панически атаки и ставам неадекватна- разтрепервам се цялата, обливат ме студени вълни.......Цяла нощ не заспивам ,само стоя до него и го гледам дали диша......Още по-лошото е ,че в последно време усещам,че нещата стават още по-зле, защото почти всяка вечер или когато се ядосам имам чувството, че умирам- сърцето ми забива лудо, ръцете ми се сковават, цялото ми тяло започва да се тресе........Дори една нощ съпругът ми извика линейка, защото се разтреперих цялата и повече от час не можах да се успокоя.Докторката,която дойде ме направи на бъз и коприва,че съм се излагала толкова млада да правя такива неща, да съм се била стегнала и да не се излагам.....Отидох след това при личната, която ми предписа антидепресанти, но следващият шок бе в аптеката, където аптекарката ми дръпна същото конско!!!Това ме срина още повече!!!Мислех позитивно, гледам да не се ядосвам, но.....това е по-силно от мен!!!Следващата ми стъпка е да потърся психиатър- да видим какво ще ме посъветва той!!!
Искам да се свърза с още хора с моя проблем за да си споделяме, защото ми е ясна реакцията на другите хора...ние поне ще се подкрепим и ще си поговорим!Ще съм щастлива , ако някой ми отговори!!!

# 3
  • Мнения: 15 379
Аз пък имам фобия от микроби и мръсотия. Нещата станаха малко по-поносими, когато родих.

# 4
  • Мнения: 1
Лошото при мен е ,че от ден на ден става по-лошо...затъвам все повече и повече....колкото е да се старая да се променя -НЕСТАВА!!!!

# 5
  • загубено
  • Мнения: 6 447
Погледни щитовидната Peace

# 6
  • Мнения: 1
Смятате, че има нещо общо?

# 7
  • Мнения: 1 100
Не знам доколко общо може да има щитовидната жлеза /около мен има 4-ма, но никой не е имал подобни симптоми/, но посещението при психолог/психиатър не бива да се отлага.

# 8
  • Мнения: 1
Здравейте mamaNiki,

за хипохондрия не можем да говорим. По всяка вероятност симптомите са причинени от стреса, причинен от боледуването на детето Ви и безпомощността, която сте изпитвала в тези ситуации. Антидепресантите няма да Ви дадат умения за справяне с подобни ситуации, а само ще намалят част симптомите.
Съветвам Ви да се консултирате с психолог.

Хубав ден!

# 9
  • Мнения: 1
Благодаря на всички!!!

# 10
  • Мнения: 20
Здравей! Не съм майка и не мога да кажа, че те разбирам напълно но и аз щях да откача ако се случат такива неща на мой близък, камо ли на детето ми. И според мен нямаш нищо общо с хипохондрията, просто това нещо ти се е отключило след преживяния стрес, всеки реагира различно - на едни им пада косата, на други зъбите, трети получават витилиго, ние явно сме от хората с ПА.Аз също имам ПА от няколко месеца, знам, че е ужасно и перфектно знам, че е по-силно от теб в доста моменти и че хората, които ти казват "стегни се" ни най малко не разбират за какво иде реч.Според мен е добре да си намериш свестен психитър, колкото до антидепресантите, просто трябва да уцелиш правилния. Не се притеснявай, желая ти много успехи и най- вече здраво детенце!

# 11
  • Мнения: 1
Там е работата,че при мен се случиха доста от тези неща- получих витилиго, а и зъбите ми започнаха да капят и да се чупят!Вече е сигурно,че ще се обърна към психолог!
Благодаря ви

# 12
  • загубено
  • Мнения: 6 447
Погледни щитовидната Peace
Смятате, че има нещо общо?

Когато хормоните се размешат понякога се получават такива неща.
Консултирай се с еднокронолог и психолог.
Аз имам проблем с щитовидната и имах някакви напрежения преди лечението.
Детето ми беше приблизително на годините на твоето,боледуваше,аз си стоях в
къщи сама.Зима и никаква светлина в тунела.Притеснявах се за детето и това изби
психологически в др насока.Не съм стигала до психолог,но по това време започна лечението
на жлезата ми.Лекарката ми обясни,че понякога има и психологични отклонения.
Затова се стегни,направи среща с лекарите и много воля.
Вярвам ще успееш. Hug

# 13
  • Бургас
  • Мнения: 6 546
Да не вземеш да пиеш нещо хомеопатично? Grinning
Споко,всички сме така.Имаше такава тема.Аз се включих с болка в гърдите и трудно дишане.Имаше и по-лоши случаи-пристъпи на паника,задушаване,потене.Това майките сме откачена работа.Не си сама,само че наистина се вземи в ръце.Иди на истински лекар да ти изпише каквото трябва.

# 14
  • Мнения: 1 131
Мили,момичета,заповядайте в темата за Паническото разтройство.Там всички сме с вашите болки проблеми и си помагаме и подкрепяме взаимно със съвети  Hug

Общи условия

Активация на акаунт