Как си избрахте професията?

  • 5 475
  • 74
  •   1
Отговори
  • Мнения: 4 569
Как си избрахте професията?Вие ли я избрахте или тя вас случайно? Кога и как се осъзнахте че искате да работите това?
Една продавачка има ли избор дали да работи това?

Интересно би било да напишете какво работите или поне да намекнете в коя област е. Simple Smile

 Нека темата не се превръща в спор домакини и работещи.

Последна редакция: чт, 02 фев 2012, 20:44 от Естел

# 1
  • Мнения: 4 916
Още преди да работя тази професия ми беше интересна, т.е. активността беше двустранна - хем  търсеха човек, хем аз търсех интересна работа.

# 2
  • Мнения: 116
Професията-това за което сме учили,или това,което работим в настоящето?

# 3
  • Мнения: 3 784
@ Мидичка - Вероятно това, което отговаряме, като ни попитат каква ни е професията.

Как си я избрах - любов от пръв поглед беше  Mr. Green

# 4
  • Мнения: 2 175
Мойта мен ме избра..тръгнах от едно и в последствие се разви в посока, която не съм предполагала..

# 5
  • Мнения: 60
Избрах я заради парите и свободното време, които имам за нещата, които наистина ме вълнуват, в обратен ред нещата нямаше да се получат.

# 6
  • София
  • Мнения: 3 012
тя ме избра ... съдба  Laughing

# 7
  • Мнения: 8 796
Как си избрах професията? Прозаично-това ми вървеше най-много в училище. Работих дълго, не ми създаваше трудности самата професия, а фактори около нея. Сега се ориентирам към друго, замислям се и за нова магистратура от тази есен. Професията не е само едно нещо за цял живот, така мисля. А продавачка според мен не е професия. По-скоро временно занимание. При цялото ми уважение към този така неблагодарен труд....
П.П. забравих да уточня, че другия месец навършвам 48г Mr. Green

# 8
  • София
  • Мнения: 7 987
Навремето имаше един английски сериал, който ме заплени и реших, че искам да се занимавам с това.

# 9
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Аз нямам професия.

Възникна ми спомен.
Едно време, в една
младежка театрална
постановка имаше
следния диалог:
- Принцесо, какво работи Вашият татко?
- Моят татко работи цар ...

# 10
  • Мнения: 10 547
Нямам професия, само една бакалавърска и една магистърска степени по "наука", която може да бъде работена от всеки средно грамотен, учил независимо какво.
Избра я тъпият ми, детски, 19-годишен акъл. Приеха ме въпросното нещо в СУ и право в УНСС. Още съм обидена на родителите ми, че не ми  наложиха да избера правилната специалност. Едва ли щях дълго да съм им обидена.
Сега на 30 уча за да имам професия.

# 11
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
И тя мен и аз нея. Семейно сме почти всички с тази професия, а и не мога да си представя друга, с която да се разбираме така добре. Пробвах и други, но нещо все липсваше и не се чувствах уютно.

# 12
  • Мнения: 101
Хвърлях ези-тура с една монета. Бях приета в двата университета, където кандидатствах, две коренно различни специалности, много ми беше трудно да реша кое от двете искам да уча, вечер си лягах с едно решение, сутрин ставах с друго, и накрая хвърлях ези-тура. Завърших бакалавърска и магистърска степен по тази специалност, сега и докторантура правя, работя по специалността и мога смело да кажа, че късметът ми направи правилния избор.

# 13
  • Мнения: 96
Избрах я спрямо това,какво ми беше най-интересно.Реших,че това ще е професията ми,когато бях на тринадесет,и досега не съм съжалила.Бях силно изкушена да се занимавам с чиста математика или физика,но надделя желанието ми да остана в България и оставих тези опции за някой друг живот,когато в страната ни ще има възможност човек да се занимава с науката в най-чистия й вид и пак да има добри доходи.
mai4eto_27,изуми ме с тази монета.Не те ли беше страх да оставиш такъв избор на случайността?

# 14
  • Мнения: 582
 Моята професия си ми беше мечта от малка(звучи ужасно банално, но е факт). Въпреки това осъзнатото решение да кандидатсвам за въпросното нещо дойде към 16 годишна възраст. Много съм щастлива и не съжалявам.

 Едно време нашите все ми повтаряха "Учи, мама, за да не работиш цял живот".

Общи условия

Активация на акаунт