Интересно ми е дали си спомняте нещо от яслата, как се чувствахте, беше ли ви мъчно. Знам, че на 1 година няма никави спомени, но около 2 може би нещо има... Аз си спомням как майка ми и брат ми ме пренасяха с количката през едни ж.п. релси, но не това е важно. Понеже съм била доста болнава майка ми стана домакин в една ясла и ме записаха в нея. И си спомням, че тя всеки обед идваше при мен, а и през деня знаех, че е през 2 стаи. Не съм чувствала никакви притеснения. И понеже се чудя дали дъщеря ми ще изживее стрес, когато тръгне в детска градина, ми стана интересно вие спомняте ли си нещо, как ви подготвиха за детската градина, така че да не се чувствате изоставени...
- Публикувана: 6 ян. 2006, 00:02 ч.
- Последно мнение: 8 ян. 2006, 15:17 ч.
Спомняте ли си нещо от яслата или първите дни в ДГ?
Аз съм била много ревлива, обаче не съм стресирана от това 
. Нямам никакъв спомен, че ми е било неприятно да ходя на ясла или градина. Дори ми харесваше.
Големият ми син, също много трудно тръгна на градина. Ревове, писъци, като ме хванеше за шията, не могат да го откъснат от мен, целия ми врат изподран, аз трепереща и пред припадък. Е, вече не си спомня за тези работи, дори иска от училище да се върне в градината
.
. Нямам никакъв спомен, че ми е било неприятно да ходя на ясла или градина. Дори ми харесваше.Големият ми син, също много трудно тръгна на градина. Ревове, писъци, като ме хванеше за шията, не могат да го откъснат от мен, целия ми врат изподран, аз трепереща и пред припадък. Е, вече не си спомня за тези работи, дори иска от училище да се върне в градината
. 
Колкото и невероятно да звучи - имам доста спомени от яслата 
Спомням си как нощем виках майка си и буквално тя по цяла нощ ми държеше ръката, помня как се измъквах от кревата на обед и ходех при любимата си 'леля', а тя ми даваше кифла с мак докато другите спяха и ме гушкаше. Помня как излъгах майка ми, че съм още в групата на малките, а не в тази на големите /пак заради въпросната леля/.
Знам от майка ми, че яслата ме е травмирала здравата и даже според лекарката ми тогава е трябвало да ме спрат, но накрая се е намерила една 'леля', която да заобичам и благодарение на нея съм избутала.
От градината помня, че сестра ми искаше да ме "смени" за братчето на приятелка, с което бяхме заедно. Помня първия ден там и как плаках за майка ми и...с две думи от градината помня доста неща. Благодарение на нея не ям каши и фрикасета /мъжът ми също не яде въпросните гнусотии благодарение на градината си/
Спомням си как нощем виках майка си и буквално тя по цяла нощ ми държеше ръката, помня как се измъквах от кревата на обед и ходех при любимата си 'леля', а тя ми даваше кифла с мак докато другите спяха и ме гушкаше. Помня как излъгах майка ми, че съм още в групата на малките, а не в тази на големите /пак заради въпросната леля/.
Знам от майка ми, че яслата ме е травмирала здравата и даже според лекарката ми тогава е трябвало да ме спрат, но накрая се е намерила една 'леля', която да заобичам и благодарение на нея съм избутала.
От градината помня, че сестра ми искаше да ме "смени" за братчето на приятелка, с което бяхме заедно. Помня първия ден там и как плаках за майка ми и...с две думи от градината помня доста неща. Благодарение на нея не ям каши и фрикасета /мъжът ми също не яде въпросните гнусотии благодарение на градината си/
На ясла не съм ходила, но от ДГ имам спомени...
Ревях без сълзи, щото майка ми трябваше да ходи на работа, а тя ме оставяше вътре и ми казваше: ако плачеш, отиваш на село при баба си...
Не ми оставиха голям избор.
И аз от там не ям бяло пилешко месо, фрикасета, грис и филии с крема и лютеница ама объркано здраво на цвят оранжево.
Мисля си сега какво ще стане с моето дете и ако мога да го гледам и да го водя само до обяд да играе с децата. Иначе е контактен знам, че веднага се заиграва с децата, но не знам ако не съм на близо как ще е.
Ревях без сълзи, щото майка ми трябваше да ходи на работа, а тя ме оставяше вътре и ми казваше: ако плачеш, отиваш на село при баба си...
Не ми оставиха голям избор.
И аз от там не ям бяло пилешко месо, фрикасета, грис и филии с крема и лютеница ама объркано здраво на цвят оранжево.
Мисля си сега какво ще стане с моето дете и ако мога да го гледам и да го водя само до обяд да играе с децата. Иначе е контактен знам, че веднага се заиграва с децата, но не знам ако не съм на близо как ще е.
На ясла не съм ходила, гледали са ме баба и дядо няколко месеца преди градината. Обаче после съм страдала много, бях много привързана към дома и въобще ми беше неприятно, че ме будят рано и вървя хиляда километра, оставят ме сред глупави лелки, хамави деца, въобще не ми харесваше. За храната спомен нямам, ядех всичко, добро прасе,грух!
Няколко пъти бягах от градината, помня страшно много неща. Помня и хубави моменти, но имам и доста неприятни спомени и то най-вече свързани с родителите и държанието им към мен при водене и взимане от детското заведение.
В интерес на истината, не се определям като особено котнактно дете, по-добре ми беше сама или с малко на брой деца, кротки, разбрани. Ама нъц! Затуй вероятно не ми се е понравило на градина. И на училище като тръгнах, пак бягах. Пък в гимназията да не ви разправям...
Няколко пъти бягах от градината, помня страшно много неща. Помня и хубави моменти, но имам и доста неприятни спомени и то най-вече свързани с родителите и държанието им към мен при водене и взимане от детското заведение.
В интерес на истината, не се определям като особено котнактно дете, по-добре ми беше сама или с малко на брой деца, кротки, разбрани. Ама нъц! Затуй вероятно не ми се е понравило на градина. И на училище като тръгнах, пак бягах. Пък в гимназията да не ви разправям...
Помня от детската градина, за съжаление само лоши работи. Мразех да ходя - ревях до истерия, горката ми майка. Не ми даваха да ставам до тоалетната на обяд, защото не спях и мислеха, че ги лъжа, за да се разхождам и аз се напикавах, от което много страдах. От градината не ям тиква - мразех я още тогава, но една лелка ме хвана, че я раздавам на другите деца ми я натъпка в гърлото цялата и аз естествено повърнах. Абе.....гадна работа беше тая градина.
И аз яслата съм я пропуснала, но от детската градина имам спомени, за щастие не особено лоши.
Не си спомням да съм имала проблеми с храната
, затова пък със спането 
, винаги съм мразела да спя на обяд, преструвах се, че спя докато ни наглеждаха, а после .... за цял живот имам белег до дясното око от ръб на легло вследствие на организирано от мен прескачане на леглата по време на следобедния сън 
Не си спомням да съм имала проблеми с храната
, затова пък със спането , винаги съм мразела да спя на обяд, преструвах се, че спя докато ни наглеждаха, а после .... за цял живот имам белег до дясното око от ръб на легло вследствие на организирано от мен прескачане на леглата по време на следобедния сън
На ясли не съм била, но си спомням ясно детската градна . Постъпих в нея на три годишна възраст, не помня какво са ми казали преди това, но много исках да се държа като голяма и да не се разплача като ме оставят. Когато баща ми ме целуна за довиждане /там бяха и двамата ми родители, мисля, че това е важно/, аз в отговор го поухапах по бузата, като в този момент се разплаках. После не си спомням добре процеса на адаптация, но усещането за тревожност, непривичност, страх от учителките, от изисквания, на които може и да не мога да отговоря, на някаква състезателност с другите деца, на несигурност дали ме харесват и приемат, желанието да си бъда у дома - тези неща си ги спомням и мога да ги почувствам много ясно и до днес. Чувството, че са ме изоставили май не си го спомням, мисля, че не го е имало - била съм достатъчно голяма, за да проумея, че нашите ходят на работа и че ще дойдат вечерта да ме вземат.
Според мен е добре детето да се адаптира постепенно, всмисъл да се заведе първо само да види яслата или градината, после да се остави за 20 минути, после за повече, да му се остави нещо от майката /например ръкавица/, за да си я има докато нея я няма /това го бях чела някъде и ми хареса/.
Според мен е добре детето да се адаптира постепенно, всмисъл да се заведе първо само да види яслата или градината, после да се остави за 20 минути, после за повече, да му се остави нещо от майката /например ръкавица/, за да си я има докато нея я няма /това го бях чела някъде и ми хареса/.
Помня, че една леля насила ме караше да ям със забележката "Ако не го изядеш ще ти го изсипя във врата". От ДГ не ям малеби, кисел и кифли с мармалад. Помня как на Нова Година Дядо Мраз(тогава) на всички ни донесе еднакви подаръци-книжки и конструктури (по идея на другарката) и само на едно момиченце донесе голяма кукла. Много бях обидена на добрия старец.
Да - от детската градина.
Кошмар беше. Бях много злояда, а лелите ме караха да си изяждам всичко - това беше най - страшното!
Ревях нон стоп и висях на оградата...
Децата вече спяха, а аз още седях над супата и ронех сълзи - те капеха в пълната чиния и леля Цеца ми казваше: "реви, реви, че ти стане супата повече!!!" 
Когато ни водеха на разходки в парка минавахме покрай нашата къща - просто завивах и се прибирах - дядо ми ме пита - обади ли се на другарката - обадих се! А после пред градината всички откачат, че ме няма
След няколко дни мъки баба ми дойде да работи в градината, за да ме наблюдава...По същия начин лъжех, че съм се обадила и слизах в кухнята при баба, а горе ме търсеха...
Тогава си обещах, че никога няма да пратя детето си на градина, ама така се случи , че то тръгна на ясли още на 1г. и 3 месеца
Кошмар беше. Бях много злояда, а лелите ме караха да си изяждам всичко - това беше най - страшното!
Ревях нон стоп и висях на оградата...
Децата вече спяха, а аз още седях над супата и ронех сълзи - те капеха в пълната чиния и леля Цеца ми казваше: "реви, реви, че ти стане супата повече!!!"
Когато ни водеха на разходки в парка минавахме покрай нашата къща - просто завивах и се прибирах - дядо ми ме пита - обади ли се на другарката - обадих се! А после пред градината всички откачат, че ме няма
След няколко дни мъки баба ми дойде да работи в градината, за да ме наблюдава...По същия начин лъжех, че съм се обадила и слизах в кухнята при баба, а горе ме търсеха...
Тогава си обещах, че никога няма да пратя детето си на градина, ама така се случи , че то тръгна на ясли още на 1г. и 3 месеца
Имам спомени и от яслата и от детската градина. От градината имам и някои хубави спомени, но от яслата са ни останали само лош Помня как плачех сутрин и всички плачеха "Мамоооооо", а аз " Таткоооооо", защото той ме водеше, помня как ме тормозеха да спя следобяд - нещо,което ненавиждам... От детската градина пък не ям разни храни, като разнии кисели, гадните друсащи се кремчета (не знам как се казват 
), юфка, сутлиаш с канела, фрикасе и още доста
Помня как плачех сутрин и всички плачеха "Мамоооооо", а аз " Таткоооооо", защото той ме водеше, помня как ме тормозеха да спя следобяд - нещо,което ненавиждам... От детската градина пък не ям разни храни, като разнии кисели, гадните друсащи се кремчета (не знам как се казват ), юфка, сутлиаш с канела, фрикасе и още доста 
Спомени от яслата нямам - ходила съм само около месец и съм се разболяла сериозно - гледали са ме баба и дядо /работещи!!!/+бавачка.
От градината имам спомени - не са неприятни, НО трябва да отбележа, че сме били двамата с брат ми - близнаци сме. Явно това е внасяло сигурност у мен. Спомням си как следобед първо обличах брат си, завързвах му връзките на обувките /той не можеше или не искаше сам/, слагах му шапка, шал, ръкавици, после аз и строени двамата до врата, за да чакаме майка да ни вземе. Мама беше учителка в техникум и идваше Първа, което беше страхотно.
Също си спомням как двамата с брат ми избягахме от дет. градина, просто така, за да се разхождаме из града
. Баща ни откри едва следобяд,след няколко часово обикаляне с кола из града, беше посинял от притеснение.
От градината имам спомени - не са неприятни, НО трябва да отбележа, че сме били двамата с брат ми - близнаци сме
. Явно това е внасяло сигурност у мен. Спомням си как следобед първо обличах брат си, завързвах му връзките на обувките /той не можеше или не искаше сам/, слагах му шапка, шал, ръкавици, после аз и строени двамата до врата, за да чакаме майка да ни вземе. Мама беше учителка в техникум и идваше Първа, което беше страхотно. Също си спомням как двамата с брат ми избягахме от дет. градина, просто така, за да се разхождаме из града
. Баща ни откри едва следобяд,след няколко часово обикаляне с кола из града, беше посинял от притеснение. 
Да, имам спомени от яслата. Спомням си помещението, в което ни държаха всички на цукалата, и как научих всички останали деца да се движат седнали на гърнетата, а после патешката се придвижихме до стаята с играчките, при което половината си исипаха съдържанието на гърнетата, а аз ядох бой по дупето! Не са ми лоши спомените като цяло, нито от яслата, нито от градината - напротив, беше ми много забавно с останалие деца; единствено дето оттогава мразя доматена супа - все ме заплашваха, че ще ми я изсипят в гърлото, ако не я изям...
Не са ми лоши спомените като цяло, нито от яслата, нито от градината - напротив, беше ми много забавно с останалие деца; единствено дето оттогава мразя доматена супа - все ме заплашваха, че ще ми я изсипят в гърлото, ако не я изям...