Лично аз съм омъжена още от студентските си години, но приятелки и колежки в тази ситуация - 37-38 г., неомъжени, напоследък все по-често ми се оплакват колко трудно е да се обвържат с мъж. а на тази възраст вече изпадат в стрес, че изпускат момента за деца. една ми каза, че се притеснява дали чувствата им ще издържат на годините. втора ходи вече втора година с подходящ, и двамата имат редовна работа и доходи, но той нещо се ослушва. а приятелката ми, понеже е деликатен човек, не иска да го притиска с въпроса кога ще се женят и т.н. оплака ми се, че в тази възрастова група "сгледата" между неангажирани е лишена от особена романтика, често надделявали делови съображения. и още други слушам - този ли, онзи ли; този имал бизнес, ама другият повече й харесвал. и така - годините си минават.
аз дето понякога ме е жал, че съм се дала съвсем млада - на 22 г., сега изведнъж се почувствах като късметлийка, че толкова години вече се оправям с деца, работа и слугинаж около печката. но наистина толкова ли е трудно да се събереш с някого след 35 г.?
аз дето понякога ме е жал, че съм се дала съвсем млада - на 22 г., сега изведнъж се почувствах като късметлийка, че толкова години вече се оправям с деца, работа и слугинаж около печката. но наистина толкова ли е трудно да се събереш с някого след 35 г.?
