живея сама, в чужбина, с 3-годишният ми син. Разделих се със съпруга ми преди почти една година, след много екшъни. Не сме разведени. Разбирате, че да стигна до това решение е имало сериозни причини, коя майка иска да е сама и то без никаква помощ извън България. За късмет имам хубава работа и средства да се грижа за детето и за себе си. Накратко, той се застоя дълго време в къщи, без работа, без да ми помага за нищо и освен това се отнасяше унизително и нагло спрямо мен и родителите ми, които понякога бяха свидетели на неприятни сцени. Сега работи, има квартира, идва да вижда понякога сина си, но не толкова да е с него , а да е с мен. ОКоло мен само женени колеги, не че съм тръгнала да търся накой, но само такива ме ухажват, а то е ясно какво искат. За огромно съжаление липсвайки ми близост и топлина, започнахме да правим секс с бившият, като той често намекваше, че иска още деца. Той все пак много иска да се върне и да сме заедно, макар че не съм сигурна че е осъзнал грешката си, напротив, все още аз съм виновна за всичко. Вземах противозачатъчни, но ми действахе много зле. Прекратих ги и разчитах на това да ме пази. Голяма грешка! Онзи ден ми се обърна света като рабрах, че съм бременна. Какво е усещането: не съм убедена че искам да живея с него, всички които знаят за проблемите ми и ми помогнаха в труден момент ще ме презрат. От друга страна винаги е много трудно за една жена да вземе решение и да направи аборт. Само ако бяхме нормално и що годе щастливо семейство нещата щяха да изглеждат по-друг начин! Освен това, договорът ми в работата изтича края на тази година. До няколко месеца ще стане ясно дали ще се удължават , при какви условия, а може да излезат и по-интересни позиции, за които да кандидатствам, ама не и с надут корем. Това е, сън не ме хваща, исках да споделя тук и да чуя вашите мнения. Благодаря ви!