Отговори
# 75
  • Мнения: 411
dgidgo, не си губи времето с психиатри от малък град, отивай при психиатри от медицински университет!

# 76
  • софия
  • Мнения: 505
Може би във Варна  newsm78 ,това е голям областен град не може да няма специалисти.Пък и в края на краищата ще ходиш 1 -2 пъти в месеца.

# 77
  • софия
  • Мнения: 505
http://www.dppb.org/contacts.html прегледай тук може и друг град да си избереш по-близо до теб.

# 78
  • Мнения: 39
Момичета благодаря
мисля че наистина е по правилно да се ориентирам към Варна Magi mei както казваш 1-2 пъти в месеца не е чак  толкова често
Хубав ден

# 79
  • Мнения: 0
Здравейте мили хора, които сте отворили кутията на Пандора, но всички знаем, че на дъното и е останало НАДЕЖДАТА. Много ми е мъчно да чета през какво минавате всеки ден, но "спасение има и то ви дебне отвсякъде". Много бих искала да ви помогна с това, което знам от опит, но при всеки един от нас страховете изчезват по различен начин колкото и да са големи те. При някои от нас те напълно изчезват и се забравят, при други си остават, но се учим стъпка по стъпка да живеем с тях. Натрапчивите мисли, могат както да разрушават живота ни, така и да го градят. Ако Бетовен беше жив и беше отишъл на психотерапия какво щеше да стане? "Докторе, помогни ми, чувам музика постоянно, преследва ме, побърква ме, където и да отида, каквото и да правя музиката е навсякъде! Аз не съм нормален, защото при другите не е така!" . Докторът му слага една прекрасна диагноза, дава му хапчета, слага го под хипноза за да разбере какво е отключило тази маниакалност по музиката и Бетовен си прекарва целият живот в търсене на причини за неговата "болест" и подтискането на таланта, но неговата "болест" е градивна и за това се слага друга диагноза "гений" или "феномен". Всички велики хора имат същата "болест" - Леонардо Да Винчи, Моцарт, Айнщайн, Васил Левски, Ванга и изброяването няма край. Нещо се отключва в нас и живота ни се променя. Можем цял живот да търсим причините или просто да го приемем и да видим как може да трансформираме тази "болест" или "гениалност". След един страх идва друг, защото така е свикнал да ни работи ума или каквото и да е там в нас или извън нас - няма никакво значение. Бетовен като е завършвал едно произведение е започвал друго и така до края, дори когато е напълно глух, той чува музиката в главата си. Най-лесният начин да се справим със страха и натрапчивите мисли е като просто се влюбим в нещо, в идея, в мечта. Само трябва да видим какво би ни донесло такава радост и вдъхновение, че да забравим всичко поне за малко през деня. Ако си помечтаем за 10 минути, че ей така от никъде ни паднат 10 милиона лева. Какво ще направим? Давам пример парите, защото с тях е най-лесно. Умът ни ги възприема бързо и лесно. Когато се влюбим в тази идея например, ще започнем да виждаме пари навсякъде, което е ок. Ще си купим любимата къща, ще помогнем на семейството си, ще помогнем на роднините си, ще даряваме за болни дечица, ще пътуваме, ще си направим бизнес...Просто да мислим за нещо, което ще донесе добро за нас и за другите. Може да не са пари, а нещо друго, което ще ни смае, когато се случи, нещо наистина голямо, което ще промени живота ни. Нека ни погълне тази мечта, тогава страха ще започне да идва все по-рядко, защото ще се пренасочва цялата разрушителна сила към нещо съзидателно. Дали страха ще изчезне не знаем, но поне ще ни е помогнал да направим нещо прекрасно в живота си. След една мечта идва друга мечта. След един страх идва друг страх. Решението е наше всеки ден, когато се събудим - в кой кладенец днес ще копаем - на мечтата или на страха. Ако ни носи спокойствие да пием лекарства, да ходим на хипноза, да казваме молитви и мантри, да правим ритуали, да четем форуми ок да го правим след като вярваме, че ни помага, но нека си имаме и една мечта само наша. Не я казвайте на никой, а изненадайде себе си и всички олоко вас в един прекрасен ден, когато най-малко го очаквате. Шансът най-големите страхове да ни се сбъднат в този миг, в този ден е точно толкова голям, колкото и мечтата да се сбъдне. След като имаме силата да изживяваме всеки миг най-големите кошмари в главите си, следователно имаме и силата да изживяваме всеки миг и най-големите си мечти в главите си. Нека надеждата бъде с нас! И нищо да не стане поне ще знаем, че сме опитали и не сме си прекарали живота само в страх, а сме имали и мечти. Има хора, които като почудо се излекуват от нещо, което според съвременната медицина е невъзможно. Ние от кои сме - от тези, на които им се случват чудеса или от тези, които не вярват в тях?

# 80
  • софия
  • Мнения: 505
kremer прочетох написаното от теб и до някаква степен мисля че има добра идея ,но ме притеснява мисълта че човек болен от тази болест трябва да се мъчи да оздравее ,а не да избира всеки ден дали да мечтае или да се вглъбява в неговата си мания.Живота е дар но е прекалено кратък и за съжаление и от опит казвам ,че докато се бори със свойте "вятърни мелници" пропуска малките но важни неща от живота на любимите му хора.Изпуска детството на децата си,изпуска тинейджърството им ,те започват да губят вяра в този човек.Как да имат доверие на родител който вместо да им помага си прави свойте неща и даже не ги забелязва не ги чува и се държи на разстояние?Любимият човек до него е търпелив и разбира ,но и това свършва понякога.Търпението и любовта си има граници.Всеки човек малко или много е егоист и като вижда покрай себе си млади хора излезли на разходка или на кафе , а той прави съпоставка на своя живот и вижда какво пропуска малко започва да го гложде червейчето.Та това ми беше мисълта за мен това е истината "по-бързо оздравяване".

# 81
  • Мнения: 8
Това за мечтите е добра идея, но знаеш ли, какво става когато човек не може да мечтае? Когато си в криза ти дори не мислиш,просто те е страх, всичко те дразни и всичко мразиш, плачеш от безпомощност,как в това състояние да мечтаеш, та ти дори не виждаш смисъл да живееш. ОКР е много коварно и не с мечти, а с психотерапия и ако трябва и лекарства трябва да се бори и да не се отлага,защото нещата стават все по-зле. Да когато съм по-добре мечтая и отново плача,защото ме е страх, че мечтата ми може никога да не я доживея. В момента се боря да не загубя една такава мечта, която толкова дълго чаках и се борих за нея и която Господ сбъдна-моето семейство,моя съпруг, сега ме е страх пак този същия Господ да не ми я отнеме и тя от реалност отново да остане мечта,но тогава вече наистина няма смисъл да живея.

# 82
  • Мнения: 8
Здравейте, ходих и на психолог, започнах психотерапия. Тя ми каза, че с антидепресанти в комбинация с психотерапия нещата стават по-бързо,около година. Предложи ми феварин, някой пил ли го е и какви са отзивите. Страх ме е отново да не напълнея и липсата на желание за секс и оргазъм?

# 83
  • Мнения: 411
Замисли се кое ти е приоритет! Дали здравето или килата и секса!
Психологът не може да предписва АД!!! Отиди при добър психиатър.

# 84
  • Мнения: 8
Замисли се кое ти е приоритет! Дали здравето или килата и секса!
Психологът не може да предписва АД!!! Отиди при добър психиатър.
Ами изобщо без да се замислям ти казвам,че здравето е най-важно и затова и отворих темата. Не знам дали обаче антидепресантите изобщо лекуват или само прикриват симптомите? Лекарствата ми се предписват от психятър, а псохотерапията ми се води от психятър-психолог.
Въпросът ми беше за феварин като антидепресант,защото пих есцитил и ципралекс се чувствах ужасно.

# 85
  • софия
  • Мнения: 505
Ние не сме приемали феварин незнам виж в гугъла  newsm78

# 86
  • Мнения: 8
Ние не сме приемали феварин незнам виж в гугъла  newsm78
Какво пие в момента и от кога. От кога ходи на психотерапия? Как е в момента?

# 87
  • софия
  • Мнения: 505
Пие Лепонекс,Анафранил и Геродорм при нужда от сън.Пие ги вече половин година по-добре е да кажеем от лятото ,но пак от време на време има своите тежки кризи.Ходим в Адаптация при Сотиров на частен прием.Незнам гледам да съм силна ,но понякога  се засичам че се питам дали някога ще се оправи?  Embarassed После ме хваща яд на мен си ,че съм такава овца ,ами ако се бях разболяла аз .Та такива мисли ме глождат в безсънните ми нощи от време на време.

# 88
  • Мнения: 8
Пие Лепонекс,Анафранил и Геродорм при нужда от сън.Пие ги вече половин година по-добре е да кажеем от лятото ,но пак от време на време има своите тежки кризи.Ходим в Адаптация при Сотиров на частен прием.Незнам гледам да съм силна ,но понякога  се засичам че се питам дали някога ще се оправи?  Embarassed После ме хваща яд на мен си ,че съм такава овца ,ами ако се бях разболяла аз .Та такива мисли ме глождат в безсънните ми нощи от време на време.
Не се тормози, той също се измъчва много,знам го, защото аз съм в неговото положение и освен, че се боря с проблема, се боря плюс това и със съвестта си,че натоварвам цчлото си семейство с моя проблем. Така, че нормално е да се ядосваш,защото си изморена,но го подкрепчй и разбирай, тий също много страда повярвай ми.
Ще ти пиша на лични, за някои по интимни неща.

# 89
  • Мнения: 81
Хей, здравей! Би ли ми казала как наистина се държа Христо Нанев?
Какво мислиш за него, защото аз имам среща скоро. Нямам много сериозни проблеми, но ме интересува това. Засега мисля че е свястен човек, кажи ми как се държа?

Общи условия

Активация на акаунт