Отговори
# 45
  • Мнения: 9

Съвета ми е обаче, да обсъдите нещата със съпруга си и решите да започнете психотерапия. Независимо, че тя ще струва сигурно не малко пари, че ще отнема от времето ви, че ще трябва да правите неща, които никога не сте правила и т.н..
Аз бях убедена, че такъв ще бъде отговора на д-р Първанов.
shekila наясно си, че няма да е лесно..... Желая ти да намериш подходящия психотерапевт и да се отърсиш от натрапливостите по-скоро.

# 46
  • Мнения: 411

Съвета ми е обаче, да обсъдите нещата със съпруга си и решите да започнете психотерапия. Независимо, че тя ще струва сигурно не малко пари, че ще отнема от времето ви, че ще трябва да правите неща, които никога не сте правила и т.н..
Аз бях убедена, че такъв ще бъде отговора на д-р Първанов.
shekila наясно си, че няма да е лесно..... Желая ти да намериш подходящия психотерапевт и да се отърсиш от натрапливостите по-скоро.

Какви са тези неща, които ще прави, а не е правила досега?

# 47
  • Мнения: 9

Съвета ми е обаче, да обсъдите нещата със съпруга си и решите да започнете психотерапия. Независимо, че тя ще струва сигурно не малко пари, че ще отнема от времето ви, че ще трябва да правите неща, които никога не сте правила и т.н..
Аз бях убедена, че такъв ще бъде отговора на д-р Първанов.
shekila наясно си, че няма да е лесно..... Желая ти да намериш подходящия психотерапевт и да се отърсиш от натрапливостите по-скоро.

Какви са тези неща, които ще прави, а не е правила досега?
Терапевта й ще определи какви ще са тези неща, те са индивидуални спрямо мислите, чувствата и страховете на човека..

# 48
  • Мнения: 411
Ок, но ми стана интересно неща, които не е правила. Звучи някак... мистично да речем. Можеш ли да дадеш пример?

# 49
  • Мнения: 8
Благодаря за подкрепата Валин, Калифорния, моье би се има в предвид техники, както сега правя ТЕС, наистина е доста смешно и странно,ама трябва да се прави, трябва постоянство, а не да се отказавам. Сега ходя при един лекар аз му викам хахо,първите пъти направо мъьа ми ме влачеше,защото ми изглеждаше голяма шматка,аз плача и се треса от неври,а той ме гледа и ми обяснява да релаксирам, идваше ми да го удуша, а и му плащам, направо ужас,ама както и Др. Първанов каза, терапевта няма да го харесам, сега започвам да свикавам.

# 50
  • Мнения: 8
Някой може ли да сподели,аз не искам да пия антидепресанти,защото те не лекуват,а те правят парцал, но спра ли ривотрила само за два дни на третия съм в криза със сърцебиене,виене ан свят и постоянен плач. Някой имал ли е нещо подобно на моето заболяване и как се лекува,ако изобщо се лекува.

# 51
  • Мнения: X
shekila , аз не прочетох дотук едно:Някой някога, опита ли се изобщо да разбере каква е причината да се отключи този проблем?
Признавам, не съм лекар, психолог, нищо подобно.Интересът ми към душевното е чисто любителски.
Но от това, което съм чела, всеки проблем има предистория.
Трудно е за вярване, как едно здраво , весело дете, ей така, без никаква причина, изведнъж става тревожно, депресивно.....
Не е задължително ти да я помниш.Има доста случаи, в които травмата е толкова голяма, че мозъкът изключва,като че ли я изтрива от паметта.Но тя е отключила вече проблемите.

Също така, нещо друго ми направи впечатление.Писа, че ти винаги си работила, винаги си се борила, а брат ти работи 6 месеца, а после си живее живота при родителите ти, без да прави нищо в следващите 6 месеца.Не знам дали го осъзнаваш ,но това говори за вътрешен гняв към него. Който е напълно възможно да е провокиран от нещо, случило се в детството ти, без да имаш ясен спомен за това.И понеже като дете не си имала смелостта да изразиш ясно недоволството си (дали от страх пред родителите ти, или от неудобство от брат ти), този гняв се трансформира във физическо отвращение към негов недостатък.
Пак казвам, това са само мои разсъждения, нямат нищо общо с медицината....
Но когато човек се чувства в такава безисходица като теб, може би не е лошо да търси и опитва всички налични възможности да се справи с проблема.

# 52
  • Мнения: 411
А какво стана с алтернативните методи и препоръките на valin?

# 53
  • Мнения: 9
Аз посъветвах shekila  да се обърне към психотерапевт. Психиатър – психотерапевт с над 20 годишен опит се е изказал по въпроса ( тук да отбележа, че не аз съм и го препоръчала и до колкото разбирам той не е нейн терапевт):
Питате какво да правите.
 
Имате няколко варианта.
 
Първият е лекарствата. Те могат да намалят тревожността въздействайки върху предаването на информацията в самите синапси и в периферията.Така човек може наистина да постигне относително спокойствие и качествен живот. Проблема при този начин е ясен - магистралите си стоят и лекарствата могат да се спрат само за малко, отделно са техните странични действия, които скъсяват живота на човека.
 
Другият начин е психотерапията. Сама разбирате, че и тя не може да разгради невронните връзки. Така че това не е нейната цел. Целта и е да изгради нови широки невронни пътища, пътища на смелостта и спокойствието. Процеса е много труден, бавен и изисква огромна мотивация и работа от човека. Отделно е и неравномерен, все пак старите връзки не само си стоят , но и в началото са много по-удобни за протичането на биотоковете. Така че особено в началото на терапията на метър напредък имаме километър връщане. Понеже проблема е започнал в детска възраст ние трябва да променим буквално характера на човек, нещо което и днес много специалисти считат за невъзможно.
 
Разбира се, при провеждането на психотерапията за временно овладяване на екстремна тревожност и натрапливости
 
може да се използват и лекарства.
 
Казвате, че въпреки, че сте ходила на психотерапия страховете си остават. Предполагам причината е в срока. За да се извърши това което ви казвам се извиква много време. 
Разбира се вие може да изберете и продължите по досегашният начин.
 
Пък и това състояние е продължило доста дълго през годините и е нужно време, за да се справи с него. Не е възможно това да се случи за месец.
Ривотрила е бензодиазепин, към който човек се пристрастява и поради тази причина не е препоръчително да се приема дълъг период от време. Може би ще трябва да обсъдите отново схемата на спирането му с психиатъра си, за да омекотиш кризите.
Shekila ти посещаваш ли психотерапевт?

# 54
  • Мнения: 8
Здравейте,много благодаря за отговорите , искам темата да стане важна,защото се оказва,яе много млади хора имат моя проблем и се чудят какво да правят. За жалост при мен е от детството и както Краси пише какво се е случило в детството ми,ами ставах свидетел на постоянните кавги и побоища на родителите си, страшно е,затова пиша и тук, защото е много трудно да си родител,отговорно и себеотдаващо,а повечето хора са егоисти без дори да го осъзнават.
Аз ходих при психиятърката си, един месец ми предписа успокоителни рижотрила да не го спирам за сега и флуаксол,ако не се лъжа, в петък пак ще съм на консултация. Почвам и психотерапия,само искам да свърша с китайската медицина, втори месец ходя на акупунктура, даде ми и хомеопатично,но да ви кажа не виждам резултат,спра ли лекарствата дори за два дни става страшно.
Само не знам да почвам ли пак антидепресантите,от тях съм като парцал, нямам желание за секс,а и качвам много килограми.

# 55
  • софия
  • Мнения: 505
Разбирам прекрасно авторката на темата и искрено и съчувствам.Моят съпруг е с тази диагноза.От една година се отключи отново и знам ада през който преминава той какъв е.Ако някой не го е изживял или живял с човек с такъв проблем няма как да разбере.Когато се оженихме със съпруга ми не е имал такъв проблем,появи се когато децата бяха на 2-3г .Аз млада и зелена и много бясна на него правих хиляди простотии тръгвах си връщах се и някак си той се оправи за 7-8м.Минаха години от тогава и лятото изведнъж получи нова и то ужасна криза.Борим се  зверски с нея но измъкване незнам вече дали изобщо някога ще има .Знам какъв е страха от бъдещето ,знам какво е да си сам и да няма с кого да споделиш .Мислех че трябва да има някак си с кого да говоря и споделя ,но това не е нещо което човек може да говори спокойно.Всичките отговорности за 3те ни деца +съпруга ми който в момента  е като дете,отговорноста за бизнеса ни ,семейните проблеми с тинейджъри всичко падна върху мен.Търсих във форумите всякаква информация за болестта,търсих форум за роднини на хора болни от нея.За съжаление всичко е доста оскъдно.Има все пак шанс да си помагаме взаимно,болни - и роднини. Wink

# 56
  • Мнения: 8
Разбирам прекрасно авторката на темата и искрено и съчувствам.Моят съпруг е с тази диагноза.От една година се отключи отново и знам ада през който преминава той какъв е.Ако някой не го е изживял или живял с човек с такъв проблем няма как да разбере.Когато се оженихме със съпруга ми не е имал такъв проблем,появи се когато децата бяха на 2-3г .Аз млада и зелена и много бясна на него правих хиляди простотии тръгвах си връщах се и някак си той се оправи за 7-8м.Минаха години от тогава и лятото изведнъж получи нова и то ужасна криза.Борим се  зверски с нея но измъкване незнам вече дали изобщо някога ще има .Знам какъв е страха от бъдещето ,знам какво е да си сам и да няма с кого да споделиш .Мислех че трябва да има някак си с кого да говоря и споделя ,но това не е нещо което човек може да говори спокойно.Всичките отговорности за 3те ни деца +съпруга ми който в момента  е като дете,отговорноста за бизнеса ни ,семейните проблеми с тинейджъри всичко падна върху мен.Търсих във форумите всякаква информация за болестта,търсих форум за роднини на хора болни от нея.За съжаление всичко е доста оскъдно.Има все пак шанс да си помагаме взаимно,болни - и роднини. Wink
Права си информацията беше до скоро оскъдна , вече не е, оказа се,че това е доста модерна бослес. До скоро хората живееха,а някои и днес с предразсъдъци и срам,но това си е болест,както всяка друга и човек се бори. Опитайте с психотерапия, дълго е във времето около година,но помага,ако е в криза да по4нва антидепресанти,а не като мен да се прави на герой,той е мъж и да понапълнее не е кой знае какво,но ще е добре и пълноценен. Може да ви помогне ТЕС, www.emozdrave.onfo, както и сайта " портал за съзнателен живот". Много е важно да усеща подкрепа и разбиране от семейството. Ще се оправи,вярвайте,но не оставайте нещата сами да се оправят,има нужда от професионална помощ.
Поздрави!

# 57
  • Мнения: 46
Здравейте,
тук http://www.dr-petarnikolov.org/ocd.html пише какво лечение се прилага, ако може да ви бъде полезно...

# 58
  • софия
  • Мнения: 505
Той пие антидепресанти и успокоителни "леки" още от първият месец.Ходим заедно на психиатър,аз го чакам отвън и ако искате ми вярвайте пълно е с млади хора до 45г.Ако искате ми вярвайте само младежи и хора в разцвета на силите си.За напълняването не се притеснява даже отслабна много,защото при него се изразява в това да си повтаря движенията за да се чувства спокоен ,че няма да ни се случи нищо лошо.Семейството го подкрепяме напълно само малко се притеснявам за тинейджърите и малкият.Той се е вкопчил в мен за опора и е станал чувствителен.

# 59
  • софия
  • Мнения: 505
Здравейте,
тук http://www.dr-petarnikolov.org/ocd.html пише какво лечение се прилага, ако може да ви бъде полезно...
Прочетох но за съжаление е във Варна.

Общи условия

Активация на акаунт