Отговори
# 30
  • Мнения: 9
Simple Smile

Последна редакция: сб, 04 фев 2012, 14:26 от valin

# 31
  • Мнения: 411
valin, прочети статията от линка даден от мен преди 2 поста.
При ОКР рецепторите на обратното захващане на серотонина не бачкат добре и вместо серотонинът да се абсорбира в клетките се изхвърля от организмът. Това води и до проблеми с количеството на допамин в нервните клетки.
Виж сега, адреналинът няма нищо общо с ОКР. При ОКР има намалено количество серотонин в мозъка, което води до симптомите. Обаче се различава от депресията при която също има намалено количество серотонин и толкоз. При ОКР се нарушава и количеството на допамин, и става омагьосан кръг. Напоследък все повече се говори за генетични причини относно ОКР, депресия и психозите.

# 32
  • Мнения: 411
shikila, нещо не си направила както е нужно, защото отново ми дава, че кутията ти с входящи съобщения ти е пълна.

# 33
  • Мнения: 9
Simple Smile

Последна редакция: сб, 04 фев 2012, 14:26 от valin

# 34
  • Мнения: 411
Аз не виждам какво обосноваваш лекари, които са провеждали изследвания и са стигнали до съответните изводи кое и как. Къде го прочете това твое твърдение, че адреналинът предизвиква натрапливости?
Нали, ако беше така щеше да лекуват като подтиснат надбъбрека, но не е така просто. Защо всички хора генерирането на адреналин не води до натрапливости!

# 35
  • Мнения: 9
Simple Smile

Последна редакция: сб, 04 фев 2012, 14:26 от valin

# 36
  • Мнения: 411
"Паниката е овладяна...", това е края на ПА. Не мисля, че може ПР преминава в ОКР. При ПА пациентът има чувство, че сега ще умре, тези неща ги няма при ОКР. Той може да си мисле, че ще умре, но не сега, а след време, ако не изпълнява ритуалите си. При ОКР пациентът има чувството, че нещо лошо ще се случи на него или на близките му и успокоението при него идва с извършването на ритуали. Изобщо ПР и ОКР са с различни симптоми, нищо че попадат и дветесъстояния в групата ан тревожните разстройства.
Аз не знам за човек излекувал се от паническо разстройство напълно. Просто хората ги е срам, че имат психично заболяване и когато се почувстват добре спират лекарствата. Повечето такива. Също страшно впечатление ми е направило как отиват супер нахъсани при психолог с идеята, че той сега ще им даде готови рецепти за справяне с ПА и как увехват когато разберат, че такива готови... няма.
За лечението на  тревожните разстройства извън ОКР не мога да говоря. Но, за трайно излекуване определено не може да се говори. Наистина с лекарствата се подтиска нервността, натрапливите мисли и ритуалите. Самото заболяване се протича с периоди на обостряне и ремисия, въпреки редовното дългогодишно приемане на лекарства. Вероятно при стрес се обостря. Но може да бъде контролирано и човек да има едно добро качество на живот, което е й крайната цел. Лошото е докато се "нацели" лекарството и да работи се с пациентите на проба и грешка.

# 37
  • Мнения: 9
Simple Smile


Последна редакция: сб, 04 фев 2012, 14:27 от valin

# 38
  • Мнения: 9
Simple Smile

Последна редакция: сб, 04 фев 2012, 14:27 от valin

# 39
  • Мнения: 411
Кой е този психиатър дето ги пише тези глупости? И защо си мислиш, че казаното от него е вярно и миродавно? Аз ти дадох линк към друг психиатър ти прочете ли той какво е написал? Самият автор отрича приема на антипсихотици при ОКР, но в английската литература пише, че ги прилагат успешно. А прочете ли английска литература по въпроса?
Той как си лекува пациентите с ОКР? Като ги праща при психолог ли?
И защо има успех с лекарства при ОКР, щом според него се лекува с психотерапия?

При ОКР точно центъра на волята е нарушен, този за каква воля ми говори? Направо звучи, като споменатото и от теб "Стегни си и ще мине".  Самата психотерапия при ОКР се осъществява от няколко школи, които се различават помежду си.

# 40
  • Мнения: 9
Изтрих своите постове по темата, наред с извадките на психиатъра, които си позволих да копирам от друг форум, тъй като видях, че авторката на темата е потърсила вече неговото мнение.
Желая и много здраве и щастие.

# 41
  • Мнения: 411
И защо си изстри постовете? Ами, ако някой друг има нужда да ги прочете? Аз пък не разбрах shekila да се е свързала с този психолог, а че само е погледнала написаното от него. Ако цитираш Орлин, то той не е психиатър, а психолог. Разлика от небето до земята и обратно.

# 42
  • Мнения: 9
Писала е на психиатъра, чиито извадки бях пуснала тук ( не на Орлин Баев)
Ако тя сама реши може да пусне отговора му в тази тема.

# 43
  • Мнения: 411
Кой е този психиатър? В постовете си не е цитира да е писала на прихиатър? Свързала се е някакъв си Ненов и някакъв хипнотизатор. И двамата са я отпратили и казали, че не може да й се помогне.

# 44
  • Мнения: 8
Ето отговора на психятъра, д-р Тодор Първанов, само дето той не пише никъде, че проблема е заради липса на серотонин, но това, което ме радва, е че също подкрепя психотерапията,а не лекраствата в случая антидепресантите. Сега започнах ТЕС/ техника за емоционална свобода/ има я в нета, не знам дали при мен ще има ефект. Също така ми препоръчаха и регресивна хипноза, затова се обадих на психолога Христо Нанев и във вторник имам среща с него. За сега си пия ривотрила и съм добре и без антидепресанти. Калифорния, не знам какъв е проблема с ЛС, но можеш да ми пишеш на меила shekila@abv.bg.

Здравейте!
 Казусът, който сте поставила, е много сложен и по никакъв начин не може да се очаква с писмени препоръки да се разреши.
 Има два основни фактора, които правят проблема много трудно решим. Единият е, че е продължил много години. Вие не пишете на каква възраст сте в момента, но понеже споменавате,че имате две деца предполагам ,че сте поне на 25г. Това прави 15 години. Твърде много време за да може да се очаква някакъв бърз и лесен резултат. За това време натрапливостта / опредено за мен това е натрапливост/, се е превърнала в навик, който много трудно може да разгради. Но не в това е основният проблем. Проблемът е че те са възникнали в много ранна възраст. Едно е, натрапливостта да се е появила на 30 години и човека в момента да е на 45 г., съвсем друго е тя да е възникнала на 10 годишна възраст.
 Причината е във важните и почти необратими процеси, които протичат в детският мозък, процеси, които формират характера на човека и неговата индивидуалност. Вие казвате, че сте били на 10 години, когато се е появила въпросната натрапливост. Тя обаче е генерирана от повишена тревожност, тревожност, в която вие сте била месеци или дори години преди да се стигне до момента, който вие описвате. Така че нещата са започнали в много неблагоприятно за вас време. За да разберете важността на това, което става тогава, ще използвам цитат от книга на американски психолози.
 
,,В миналото заключенията относно дейността на мозъка се правеха като се анализираше поведението на пациента. Днес но­вите технологии като томография на позитронната емисия (PET) и магнетично резонантно изображение (MRI) дават възможност на учените да наблюдават работа работата на мозъка. Въоръжени с тези и други възможности, бяха направени огромни крачки напред.
 
При раждането мозъкът на детето съдържа 100 милиарда неврона - повече невроклетки, отколкото са звездите в Млечния път. През живота на детето тези клетки растат и периодично уми­рат, но техният брой остава почти един и същ. Умът на де­тето живее между тези клетки - във връзките между клетките, в синапсисите.
 
През първите 15 години от човешкия живот действието се развива именно в прорезите на тези синаптични връзки.
 
От деня на раждането ума на детето започва да се раз­раства - агресивно, стремително. Започвайки от центъра на мозъка, всеки неврон изпраща хиляди сигнали. Те се опитват да говорят помежду си, да комуникират, да установят връзка.
 
Представете си, че всеки човек днес се опитва да установи кон­такт едновременно с 150 000 други хора и ще получите предста­ва за невероятния размер, комплексност и жизненост на младия ум.Докато детето навърши 3 години, броят на успешно устано­вените връзки става колосален - до 15 хиляди синаптични връзки за всеки един от стоте хиляди неврона.Но това е прекалено много. Детето е претоварено от обема на информацията в главата му. То има нужда да осмисли всичко. Да намери свой смисъл. Ето защо през следващите 10 години от развитието му мозъкът на детето става по фин и фокусира свои­те мрежи от връзки. По-силните синаптични връзки стават още по-силни, а слабите се разпадат. Д-р Хари Чугани, професор по неврология в Медицинския факултет на Държавния университет в Уейн, оприличава този процес на пътна мрежа: "Пътищата с най- натоварено движение се разширяват. Онези, които се използват по-рядко, се занемаряват."Учените все още спорят за причините, поради които някои психични магистрали се използват по-редовно от други. Някои твърдят, че генетичното наследство на детето го предразполага към определени психични пътища. Други твърдят, че възпитание­то определя кои пътища ще оцелеят и кои ще умрат.Тези твърдения не са взаимно изключващи се. Когато детето навърши 10 години, то има наполовина по-малко синаптични връзки, отколкото когато е било на 3 години. То има няколко прекрасни пътища без трафик, с четири платна, където връзките са спокойни и здрави. То също така има и някои пусти пътища, по които не преминава никакъв сигнал.
 
Например,ако пътят за състрадателност е широк, с четири платна, де­тето ще усеща всяка чужда емоция като своя собствена. И обрат­ното, ако пътят на състрадателността е пуст, то детето ще е сля­по за емоциите на другите и винаги ще казва неподходящи неща, в неподходящ момент и на неподходящ човек - не от злонамере­ност, а просто защото няма да е способно да улови честотата на емоционалните сигнали, които се изпращат. Ако детето има ши­рок път за конфронтация, то ще бъде онзи щастлив човек, чийто мозък ще му подава една след друга подходящите думи по време на разгорещен дебат. Ако пътищата му на конфронтация са пус­ти, този човек винаги ще има проблеми да се изразява точно в най-критичните моменти.
 
Тези психични пътища са филтъра на човека. Те продуцират повтарящи се модели на поведение, които го правят уникален. Те му казват на кои стимули да реагира и кои да игнорира. Те опре­делят в кои области ще успее този човек и в кои няма да има ус­пех. Те създават ентусиазма на личността и нейната незаинтере­сованост.
 
Прокарването на тези пътища всъщност представлява фор­мирането на характера. Невролозите са на мнение, че след като юношата премине средата на тинейджърските години, вече съще­ствува предел, до който характерът му може да бъде преформи- ран.
 
Но това не означава, че детето не може да се променя. Както ще видим по-нататък, то може да усвои нови умения и знания. То може да променя своята ценностна система, може да развие мно­го силно чувство за самосъзнание и голям капацитет на само­контрол. А ако пътят за конфронтация на едно дете е абсолютно пуст, с помощта на тренировки, упражнения и подкрепа то ве­роятно ще успее да прокара мъничка нишка, така че поне да е в състояние да оцелява в критичните моменти. Но това не означа­ва, че тези тренировки и упражнения ще превърнат пустите пъти­ща в четирилентови магистрали.
 
Неврологията потвърждава - филтърът на една личност и повтарящите се моде­ли на поведение, които той създава, са трайни. По един много специален начин всяка отделна личност е перманентно и прекрасно уникална.“
 

Казано накратко, физиологичната основа на вашето тревожно мислене, което генерира натрапливостите поради ранната възраст в която е формирана е трайна и се дължи на разрастването и спояването на невроните окончания/дендрити/, процес който е необратим.По тази причина вие ще бъдете тревожна. Тази тревожност периодично ще се обостря, страховете и натрапливостите ще се усилват. После при благоприятна среда ще утихват малко и така до края на живота ви.
 

Питате какво да правите.
 
Имате няколко варианта.
 
Първият е лекарствата. Те могат да намалят тревожността въздействайки върху предаването на информацията в самите синапси и в периферията.Така човек може наистина да постигне относително спокойствие и качествен живот. Проблема при този начин е ясен - магистралите си стоят и лекарствата могат да се спрат само за малко, отделно са техните странични действия, които скъсяват живота на човека.
 
Другият начин е психотерапията. Сама разбирате, че и тя не може да разгради невронните връзки. Така че това не е нейната цел. Целта и е да изгради нови широки невронни пътища, пътища на смелостта и спокойствието. Процеса е много труден, бавен и изисква огромна мотивация и работа от човека. Отделно е и неравномерен, все пак старите връзки не само си стоят , но и в началото са много по-удобни за протичането на биотоковете. Така че особено в началото на терапията на метър напредък имаме километър връщане. Понеже проблема е започнал в детска възраст ние трябва да променим буквално характера на човек, нещо което и днес много специалисти считат за невъзможно.
 
Разбира се, при провеждането на психотерапията за временно овладяване на екстремна тревожност и натрапливости
 
може да се използват и лекарства.
 
Казвате, че въпреки, че сте ходила на психотерапия страховете си остават. Предполагам причината е в срока. За да се извърши това което ви казвам се извиква много време. Колко е и аз не знам, но ще кажа, че и в момента работя с жена от този форум, която също от детска възраст е с натрапливости. Работим почти година, имаме опреден напредък, но дали тази или следващата година ще се поздравим с успех и аз не знам.
 
Разбира се вие може да изберете и продължите по досегашният начин.
 
Съвета ми е обаче, да обсъдите нещата със съпруга си и решите да започнете психотерапия. Независимо, че тя ще струва сигурно не малко пари, че ще отнема от времето ви, че ще трябва да правите неща, които никога не сте правила и т.н..
 
Оставянето на нещата така е една бомба със закъснител, която след няколко години неминуемо ще избухне и тогава нещата ще станат много по-лоши. Става дума за децата. Вероятността едното от тях да развие симптоми, подобни на вашите според наблюденията ми е почти стопроцентова, като това не изключва и другото да стане с много тревожен характер. И това не е защото вие сте лоша майка или нещо друго, просто децата са една копирна машина и инстинктивно копират родителите си.
 
Ако изберете този вариант, съвета ми е да търсите специалист от вашият град.Това ще ви спести доста транспортни разходи. Според мен той може да е психолог, психотерапевт или психиатър.Това не е толкова важно колкото да е готов на такъв дългосрочен ангажимент, да е човек който има здрав разум и достатъчно социален опит, от който вие да можете да черпите.
 
Едно от нещата по които ще го разпознаете е, че първоначално няма да го харесате, все пак той ще е много различен от вас и начина ви на мислене, но ако си търсите терапевт, който да ви хареса, едва ли ще постигнете успех.

Общи условия

Активация на акаунт