Големият ми син е на четири години и половина и откакто се е родил брат му /почти на 5м./ е ходил сумарно 10-15 дни на градина. Причината - донесе един вирус и брахме сериозни притеснения около здравето на бебето.
Интересува ме - има ли майки, които са спрели по-големите деца от градина при появата на бебето и това как се е отразило? Има ли след това необходимост от повторна адаптация към градината? Детето на четири години може ли да научи нещо много повече в градината, отколкото при ежедневен контакт с родител? И на какви занимания трябва да се набляга вкъщи. Тук ще са ми полезни майките на деца от втора група на ДГ.
Ясен ми е най-големият недостатък, че не общува много, много с връстници, но за момента е неизбежно.
Интересува ме - има ли майки, които са спрели по-големите деца от градина при появата на бебето и това как се е отразило? Има ли след това необходимост от повторна адаптация към градината? Детето на четири години може ли да научи нещо много повече в градината, отколкото при ежедневен контакт с родител? И на какви занимания трябва да се набляга вкъщи. Тук ще са ми полезни майките на деца от втора група на ДГ.
Ясен ми е най-големият недостатък, че не общува много, много с връстници, но за момента е неизбежно.
Ще го спреш за 3-5-7 месеца, голяма работа. Едва ли ще му се отрази зле на детето.
В този момент започнах битка за преместване на детето в градина в квартала, където просто навремето не бе приета по ред причини.През цялото време, през което тя не ходеше на градина бяхме по градски танспорт, ходех по дирекции и чуках на врати, пусках молби, прибирах си акт за раждане и подобни бумащини-та освен, че не сме се изолирали, сме и работили активно сред хора.Успях да я прехвърля в градина в квартала но за зла съдба дойде лятната ваканция със сборни групи пак в друга градина, та изкара сумарно 3-4 месеца извън системата.Единствената благинка ми бе, че сутрин не ставам рано, за да я водя на градина барабар с бебето. 
Въобще не съм се запитвала за адаптации, болести и прочее.