Здравейте всички!
Най-накрая реших да се регистрирам тук и да потърся съвет. Всеки път, когато търся решение на даден проблем, проверявам първо в този форум и мога да твърдя, че до момента не съм останала разочарована.
Надявам се и този път да успея да намеря решение с ваша помощ.
Предполагам, че не една от вас се е сблъсквала с този проблем.
А той е следният: при уриниране изпитвам парене - преди, по време и след.
Около 3 години мислех, че правя цистит, след цистит. Лекувах се с Уринал, Уронат и всички подобни - никакъв ефект. Това, което истински облекчаваше състоянието ми беше чай Кидни. Но паренето оставаше. С времето вече не можех да нося тесни панталони и тясно бельо - и досега ми причиняват ужасен дискомфорт + парене.
Появи се и тежест в пикочния мехур по време на спане и почти постоянната нужда от изпишкване.
Още в началото отидох на нефролог - оказа се, че имам съвсем мъничък камък в единия бъбрек. Преди няколко месеца мисля, че успях да го изкарам. По онова време имах и болки във въпросния бъбрек, вече отдавна ги нямам.
В последната година проблема се задълбочи до толкова, че премина и на психическо ниво. При всяко появило се парене се налагаше да оставам в тоалетната по половин-един час, за да изкарам всичко болезнено до последно (ако приемем, че съм имала песъчинки, които са причинявали болката или евентуално цистит. И в двата случая нищо не бива да остава в уретрата, защото може да се върне нагоре заедно с всички бактерии). До такава степен се страхувах да не се случи това преди важно излизане, че започнах да отменям срещи и пътувания, защото от напрежение стягах стомах, корем, пикочен мехур и всичко останало в тази област. Това естествено ме закотвяше в тоалетната за около 2 часа точно преди излизане.
Преди 5-6 месеца реших, че ще се преборя поне с психологическата част - отказах чая, който пиех по 2 пъти всеки ден, в продължение на поне 4 месеца, където и да бях. Реших, че няма да си позволя повече да стоя толкова дълго в тоалетната. Успях да си го наложа.
Да не говорим, че по всяка вероятност от толкова напъване съм научила организма си да ми причинява дискомфорт дори при най-малко събиране на урина в пикочния мехур. Нямам представа дали е възможно, но така си го обяснявам.
В началото, когато отидох при нефролог, отидох и при гастроентеролог заради болки в корема по същото време. Той каза, че имам доста газове и ми изписа хуск и някакви билкови хапчета. Помогнаха ми. По-нататък установих, че когато коремът ми е подут от газове това действа доста зле на проблема с пишкането.
Преди този проблем бях ходила на гинеколог и половата ми система беше наред. За съжаление по-нататък се оказа, че съм случила на доктор шарлатанин (д-р Иванчева, в София) и имам някои проблеми в тази област.
Нефрологът ми ме прати на уролог за изследване, което да провери дали имам стеснение на уретрата - нещо, което се открива при деца до около 4 годишна възраст и е съпътствано от много висока температура заради задържането на токсините. При мен такова нещо не е имало никога, но урологът ми откри този проблем (в момента съм на 23 години) и каза, че скоро трябва да ме оперира, за да не се задълбочи, но аз отказах да легна под ножа без да съм проверила всички други възможности.
Да не говорим, че изследването беше ужасно болезнено.
Доста време се поддържах с този Кидни чай и мога да кажа, че свикнах с него. Не знаех към кого да се обърна и не исках да ме подмятат от доктор на доктор, без реално да знаят какво ми има.
В един момент ми просветна, че проблемът може да е гинекологичен.
Заедно с всичко, всяко докосване до отвора и вътрешността на влагалището беше ужасно болезнено. Предната гинеколожка, за която споменах по-горе, заяви че имам раничка на шийката на матката и трябва да я гори. Добре, че не се съгласих.
Междувременно попаднах на добър гинеколог (д-р Георгиев, в София), но когато реших да отида при него за изследвания (най-вече за хламидии, тъй като те причиняват същите симптоми като моите) се оказа, че е в отпуск. Отпускът продължи доста дълго време и преди месец най-накрая се изследвах.
Оказа се, че имам стафилококова инфекция.
Докторът каза, че това е причината за всички тези оплаквания и ми предписа перорален антибиотик и вагинални свещички. Приемах антибиотика 7 дни, а свещичките още 5 дни след като го спрях. Проблемът изчезна. На втория ден след като спрях хапчетата отново се появи с още по-голяма сила. Уринирането стана по-болезнено.
Свърших свещичките и отидох при личния ми лекар, за да ми пусне направление за кръв и урина. Бях сигурна, че поне едното ще покаже стафилококи.
Уви, нищо - чудесна кръвна картина, чудесна урина - без песачинки и бактерии.
Тези резултати получих в петък.
Очаквам да дойде понеделник, за да се чуя с гинеколога си и да му обясня какво се е случило.
Искрено се надявам той да има решение. Ако и той не може да ми помогне, не знам накъде да се насоча.
Затова моля ви, ако някоя от вас е минала през нещо подобно, нека сподели тук. Дори това, че има и други с подобен проблем, би ме успокоило в момента.
Благодаря за отделеното време.
Ще пиша, когато имам светлина по въпроса, за да мога евентуално да бъда полезна и на други дами в тази ситуация.
Най-накрая реших да се регистрирам тук и да потърся съвет. Всеки път, когато търся решение на даден проблем, проверявам първо в този форум и мога да твърдя, че до момента не съм останала разочарована.
Надявам се и този път да успея да намеря решение с ваша помощ.
Предполагам, че не една от вас се е сблъсквала с този проблем.
А той е следният: при уриниране изпитвам парене - преди, по време и след.
Около 3 години мислех, че правя цистит, след цистит. Лекувах се с Уринал, Уронат и всички подобни - никакъв ефект. Това, което истински облекчаваше състоянието ми беше чай Кидни. Но паренето оставаше. С времето вече не можех да нося тесни панталони и тясно бельо - и досега ми причиняват ужасен дискомфорт + парене.
Появи се и тежест в пикочния мехур по време на спане и почти постоянната нужда от изпишкване.
Още в началото отидох на нефролог - оказа се, че имам съвсем мъничък камък в единия бъбрек. Преди няколко месеца мисля, че успях да го изкарам. По онова време имах и болки във въпросния бъбрек, вече отдавна ги нямам.
В последната година проблема се задълбочи до толкова, че премина и на психическо ниво. При всяко появило се парене се налагаше да оставам в тоалетната по половин-един час, за да изкарам всичко болезнено до последно (ако приемем, че съм имала песъчинки, които са причинявали болката или евентуално цистит. И в двата случая нищо не бива да остава в уретрата, защото може да се върне нагоре заедно с всички бактерии). До такава степен се страхувах да не се случи това преди важно излизане, че започнах да отменям срещи и пътувания, защото от напрежение стягах стомах, корем, пикочен мехур и всичко останало в тази област. Това естествено ме закотвяше в тоалетната за около 2 часа точно преди излизане.
Преди 5-6 месеца реших, че ще се преборя поне с психологическата част - отказах чая, който пиех по 2 пъти всеки ден, в продължение на поне 4 месеца, където и да бях. Реших, че няма да си позволя повече да стоя толкова дълго в тоалетната. Успях да си го наложа.
Да не говорим, че по всяка вероятност от толкова напъване съм научила организма си да ми причинява дискомфорт дори при най-малко събиране на урина в пикочния мехур. Нямам представа дали е възможно, но така си го обяснявам.
В началото, когато отидох при нефролог, отидох и при гастроентеролог заради болки в корема по същото време. Той каза, че имам доста газове и ми изписа хуск и някакви билкови хапчета. Помогнаха ми. По-нататък установих, че когато коремът ми е подут от газове това действа доста зле на проблема с пишкането.
Преди този проблем бях ходила на гинеколог и половата ми система беше наред. За съжаление по-нататък се оказа, че съм случила на доктор шарлатанин (д-р Иванчева, в София) и имам някои проблеми в тази област.
Нефрологът ми ме прати на уролог за изследване, което да провери дали имам стеснение на уретрата - нещо, което се открива при деца до около 4 годишна възраст и е съпътствано от много висока температура заради задържането на токсините. При мен такова нещо не е имало никога, но урологът ми откри този проблем (в момента съм на 23 години) и каза, че скоро трябва да ме оперира, за да не се задълбочи, но аз отказах да легна под ножа без да съм проверила всички други възможности.
Да не говорим, че изследването беше ужасно болезнено.
Доста време се поддържах с този Кидни чай и мога да кажа, че свикнах с него. Не знаех към кого да се обърна и не исках да ме подмятат от доктор на доктор, без реално да знаят какво ми има.
В един момент ми просветна, че проблемът може да е гинекологичен.
Заедно с всичко, всяко докосване до отвора и вътрешността на влагалището беше ужасно болезнено. Предната гинеколожка, за която споменах по-горе, заяви че имам раничка на шийката на матката и трябва да я гори. Добре, че не се съгласих.
Междувременно попаднах на добър гинеколог (д-р Георгиев, в София), но когато реших да отида при него за изследвания (най-вече за хламидии, тъй като те причиняват същите симптоми като моите) се оказа, че е в отпуск. Отпускът продължи доста дълго време и преди месец най-накрая се изследвах.
Оказа се, че имам стафилококова инфекция.
Докторът каза, че това е причината за всички тези оплаквания и ми предписа перорален антибиотик и вагинални свещички. Приемах антибиотика 7 дни, а свещичките още 5 дни след като го спрях. Проблемът изчезна. На втория ден след като спрях хапчетата отново се появи с още по-голяма сила. Уринирането стана по-болезнено.
Свърших свещичките и отидох при личния ми лекар, за да ми пусне направление за кръв и урина. Бях сигурна, че поне едното ще покаже стафилококи.
Уви, нищо - чудесна кръвна картина, чудесна урина - без песачинки и бактерии.
Тези резултати получих в петък.
Очаквам да дойде понеделник, за да се чуя с гинеколога си и да му обясня какво се е случило.
Искрено се надявам той да има решение. Ако и той не може да ми помогне, не знам накъде да се насоча.
Затова моля ви, ако някоя от вас е минала през нещо подобно, нека сподели тук. Дори това, че има и други с подобен проблем, би ме успокоило в момента.
Благодаря за отделеното време.
Ще пиша, когато имам светлина по въпроса, за да мога евентуално да бъда полезна и на други дами в тази ситуация.
. Предложи ми вместо да ходя 100 пъти при него за изследвания, да опитам с влагалищни таблетки специално за случая и ако след тях симптомите продължават да отида за микробиология. 
