Как помагате на детето да се пребори със страховете си?

При нас беше птица. След няколко почти безсънни нощи, решихме, че ако дойде пак, ще я сготвим и изядем. Ако не става за ядене- ще я дадем на кучето, защото то има остри зъби и бързо ще я схруска.

потърсете информация за Нощни страхове при децата. това е период, който отминава и обикновено много лесно се минава като вдъхвате на детето кураж, че е по-силно от тях или че има силен човек до себе си. например моето дете се страхуваше от някакъв динозавър, който стоеше на терасата и чакаше ние да излезем от детската стая, за да влезе при нея. ние първо й казахме, че тя може да командва динозавъра и той ще прави това, което тя иска, при което първата вечер беше добре, обаче на втората вечер, детето дойде и каза, че динозавъра казал, че няма да я слуша повече. тогава й казахме като дойде динозавъра да викне баща си и той ще го изгони. така тя ни повика веднага след като си легна, мъжът ми отиде и започна да ръмжи и да ръга с една сабя във въздуха, да крещи и да гони някой и страхът беше дотам. в отношенията с децата много хубава работа вършат актьорските прояви с въображение. можете да се посъветвате и с психолога на форума - потърсете, има отделен форум за консултации.
а сигурни ли сте, че други деца разказват тези неща? според мен госпожите нарочно плашат децата, за да имат контрол над тях. обяснете на детето кои са страшните герои и му кажете, че те са измислени, за да се плашат децата, но не съществуват - торбалан, баба яга и подобни. Йети живее на северния полюс и не може да дойде при нас, защото ще умре от жега, птицата лети в космоса и не може да дойде, защото тук няма да може да диша нашия въздух и всякакви такива неща, каквото се сетите. децата вярват на родителите си, искат да се чувстват сигурни. дадете ли на детето любов и сигурност, то няма да се плаши.

четох какво ли не за нощните страхове!Знам,че е период и ще отмине.Имам и голяма дъщеря на 21г и сме го преживяли веднъж,но не беше толкова дълго във времето.Сигурна съм,че и сега ще се справим!Просто ми се искаше да обменим опит и идеи с други мами.Благодаря за съветите.Снощи всичко беше мирно и тихо,нямаше кошмари.Тренира таекоондо и си легна с колана/ако дойде стъпката,да види кола и да си тръгне без да я буди!/Получи се!Не ги плашат госпожите,плашат ги 2-3 деца!Естественно не всички деца са разказали на родителите си.Говорих и с родители на който децата са им разказали,има и такива.Мисля,че всеки родител трябва да намери пътя и начина да се справи със страховете на детето си!Всяко е отделна вселена и реагира различно.Ние никога с нищо не сме я плашили.Не е страхливо дете,но явно е много впечатлена!Благодаря за отговорите,имаше какво да науча!

успех и да минава по-бързо. пожелавам много смелост на малкото сладурче!

Чрез ролева игра и интерактивен театър детето би могло да изживее страховете си. Когато страха се изиграе, всеки път тя сама си избере героя, от когото я е страх и в различен сюжет го разиграете и така многократно, така че магическата сила на този герои да бъде отнета.
Наистина в тази възраст страховете от "Магически срещи" са нормален етап от развитието на детето. Особено неблагоприятно е обаче когато има някой, който подхранва тези страхове и това подхранване се застъпи с нормалния етап от развитието на детето. Тога би могло да се стигне до по-задълбочено изживяване на тези страхове.
Ако не отминат страховете скоро, прилагайки и горе посочените техники е редно да се потърси по-дълбоко причината за появата им. Възможно е причината да е неувереност у детето, някакви други изживявания, които се преживяват по лесно чрез тези "магически същества".
Ако продължат твърде дълго, е редно да се обърнеш към психолог за една консултация.

Когато бях малка помня, че и аз изпитвах много страхове. Не можех да заспя сама в стаята. Няма да забравя, когато бяхме ходили на кино и гледахме някакъв филм, в който героят убиваше с една вила ученичките. Имаше нещо с гасене на тока. Е, няма да ви казвам колко дълго изпитвах ужас, когато тока загаснеше.
Всичко си е до психика и лабилност у детето. Предпазвайте го от такива филми и истории. Не всеки може да ги асимилира. Аз никога вече не гледам такива филми.
Наистина сигурността е много важна.
Може би и намесата на психолога от форума няма да е минус, а точно обратното. Госпожата помага.

И нашата се страхуваше от тъмното например,но с времето отмина,но затова спомогна и една лампа костенурка 

"Принцеса",детето ми не се стахува от филми.Не мога "да го предпазя "от това да ходи на детска и да общува с други деца.Не мисля,че и е "лабилна психиката".Ти почти си и поставила диагноза, без да я познаваш!Не мисля,че е коректно още по-малко професионално!Както вече писах има и други деца от групата с нейният проблем.За консултацията с психолог съм го направила.Благодаря!