Незнам дали ще ми олекне, но и аз искам да споделя с вас мамите моята трагедия, която не мога да преживея !!!
Всичко започна през лятото, приятеля ми си дойде от чужбина (където работи в момента) и стегнахме багажа за море. Това беше най-хубавата ми почивка., След като се прибрахме той отново замина, но след няколко седмици разбрах че ми оставил най-хубавия подарък....бях бременна. Това беше най-щастливият момент в нашия живот., Започнах да приготвям всичко за нашата сватба, запазих дата в гражданското и църквата, избрах украса и още куп други неща, но ненадейно една вечер както си почивах изпитах силни болки ниско долу и след малко започна едно кървене. Изплаших се и потърсих лекарска помощ, веднага ме приеха в болницата и от тогава ми почнаха мъките. Оказа се че плацентата леко се е разлепила, аз вече не бях на себе си , само се молех моето малко бебче да отцелее...държаха ме там 4 дни и ме изписаха. Нещата се бяха позакрепили но за кратко след 2 седмици отново ме взеха пак бях прокървила, колкото повече напредваше бременноста толкова повече ми се свиваше сърцето дали всичко ще бъде добре. Моето бебче обаче се оказа едно много борбено момченце и макар докторите да го бяха отписали то се пребори достойно за живота си. Докато пиша тези редове очите ми се пълнят със силзи, а сърцето ми се къса. Докторката при която ходя ме посъветва да отменим сватбата, както и направихме. Не исках да рискувам да се случи нещо с малкото ми съкровище. Постоянно ходих на прегледи и консултации, уж при една известна докторка, плащах си всичко само за да сам сигурна че всичко ще е наред. вече ми казваха че всичко е наред и опасноста е най-голяма докато мине четвъртия месец , той мина аз бях добре. Дойде Коледа и всички се събрахме, тогава не знаех че това ще е най-тъжния ден в живота ми. На 25.12 отидохме на гости на родителите на приятеля ми и тогава започна моят кошмар. Вечеряхме и тъкмо бяхме рещили да си лягаме когато ми изтекоха водите а аз бях само в 23 седмица, веднага разбрах какво се случва и не исках да повярвам, потеглихме за болницата а аз не спирах да плача....знаех че моето бебче няма шанс
В болницата ни казаха че те не могат да направят нищо за нас със бебчо, защото ако ме приемат ще ме изродят и бебето щели да го транспортират в друга болница но то нямало да издържи. Не исках да предам малкото си съкровище и не се съгласих, не можех да спра да плач, а приятеля ми едва се сдържаше за да не ме разтрой...късно тръгнахме за София ( казаха ни че само Токуда и Майчин дом могат да се грижат за толкова малки бебета). Пристигнахме в Токуда към полунощ, вече бях омаломощена и съсипана от плач и мъка, а там някакъв учещ се доктор започна да ми обяснява как било Коледа и персонала почивал, че нямало смисъл да ме преглежда защото не можел да събере екип и еди вид да ходя другаде защото ако изобщо дойде екипа то най-вероятно ще е късно за нас. Не можех да повярвам какво чувам, че дори бременна с изтекли води няма кои да ме приеме, защото съм решила да отида на Коледа. Бях вече на върха на силите си. Отидохме в Майчин дом с последни надежди. Там ме приеха след един преглед който беше направо изтезание. Качиха ме в родилна зала, където започнаха да задържат бебо като ми обясниха след много молби че трябва да стане по голямо моето момченце за да отцелее , но не дават никакви гаранции. Дежурния ми каза че ако се роди живо и поради някакво чудо оживее най-вероятно ще е с увреждания. Не исках да повярвам че за няколко часа живота ми се срина, вече бях като парцал, не чувах и не виждах никои и нищо, мислих си само за думите на доктора и макар да знаех какво ме очаква не исках да се отказвам от моето ангелче, то беше толкова маничко а така се бореше....( не мога да си сдържя сълзите ) Така минаха няколко мъчителни дни в лутане между живота и смъртта, слушаха тоновете всеки ден и поне за малко си представях че всичко е само сън . На 29.12 ми казаха че друго за мен не може да се направи и че трябва да предизвикат раждане. Тъй като нямах разкритие ми сложиха нещо което не пожелавам дори на най-големия си враг ( балон-катетър) целия ден беше кошмарен, премина в болки и мъки а персонала влизаше и излизаше от стаята. С много страдание направиха разкритие и трябваше да родя малкото си ангелче. С много салзи го родих и чаках да чуя плача му,...но то не изплака. В този момент исках Бог да ме прибере и да не сам жива. Казаха че трябва да видя бебчо преди да го вземат, тази картина никога няма да изтрия от съзнанието си. Като в сън ми казаха че трябва да ми се направи кюретаж и ме упоиха. Когато се събудих бебо вече го нямаше, но като че ли и аз не бях жива. Сякаш съдбата ми се беше подиграла защото вече беше минало полунощ и аз имах рожден ден,.....най-тайния и тежък момент в живота ми се смъртта на моето малко ангелче се случи в този ден. От тогава на татък като че ли живота за мен свърши, а времето спря. Преместиха ме, но съдбата пак ми се изсмя защото нямало къде да сложат майките загубили децата си, и ме настаниха при рисково бременните. Не мога да ви опиша какво е след като си изгубил бебето си навсякаде около теб да има жени който всеки момент ще раждат здравите си бебета. Минаха няколко дни и ме изписаха но както в болницата така и в къщи аз не мога да преживея случилото се. Не знам с какво съм заслужила това Господи....Не знам как да продължа да живея, всички ми казват че трябва да продължа напред , но не мога. Помогнете ми........мъчно ми, ще свършили някога това страдание??? 
Всичко започна през лятото, приятеля ми си дойде от чужбина (където работи в момента) и стегнахме багажа за море. Това беше най-хубавата ми почивка., След като се прибрахме той отново замина, но след няколко седмици разбрах че ми оставил най-хубавия подарък....бях бременна. Това беше най-щастливият момент в нашия живот., Започнах да приготвям всичко за нашата сватба, запазих дата в гражданското и църквата, избрах украса и още куп други неща, но ненадейно една вечер както си почивах изпитах силни болки ниско долу и след малко започна едно кървене. Изплаших се и потърсих лекарска помощ, веднага ме приеха в болницата и от тогава ми почнаха мъките. Оказа се че плацентата леко се е разлепила, аз вече не бях на себе си , само се молех моето малко бебче да отцелее...държаха ме там 4 дни и ме изписаха. Нещата се бяха позакрепили но за кратко след 2 седмици отново ме взеха пак бях прокървила, колкото повече напредваше бременноста толкова повече ми се свиваше сърцето дали всичко ще бъде добре. Моето бебче обаче се оказа едно много борбено момченце и макар докторите да го бяха отписали то се пребори достойно за живота си. Докато пиша тези редове очите ми се пълнят със силзи, а сърцето ми се къса. Докторката при която ходя ме посъветва да отменим сватбата, както и направихме. Не исках да рискувам да се случи нещо с малкото ми съкровище. Постоянно ходих на прегледи и консултации, уж при една известна докторка, плащах си всичко само за да сам сигурна че всичко ще е наред. вече ми казваха че всичко е наред и опасноста е най-голяма докато мине четвъртия месец , той мина аз бях добре. Дойде Коледа и всички се събрахме, тогава не знаех че това ще е най-тъжния ден в живота ми. На 25.12 отидохме на гости на родителите на приятеля ми и тогава започна моят кошмар. Вечеряхме и тъкмо бяхме рещили да си лягаме когато ми изтекоха водите а аз бях само в 23 седмица, веднага разбрах какво се случва и не исках да повярвам, потеглихме за болницата а аз не спирах да плача....знаех че моето бебче няма шанс
В болницата ни казаха че те не могат да направят нищо за нас със бебчо, защото ако ме приемат ще ме изродят и бебето щели да го транспортират в друга болница но то нямало да издържи. Не исках да предам малкото си съкровище и не се съгласих, не можех да спра да плач, а приятеля ми едва се сдържаше за да не ме разтрой...късно тръгнахме за София ( казаха ни че само Токуда и Майчин дом могат да се грижат за толкова малки бебета). Пристигнахме в Токуда към полунощ, вече бях омаломощена и съсипана от плач и мъка, а там някакъв учещ се доктор започна да ми обяснява как било Коледа и персонала почивал, че нямало смисъл да ме преглежда защото не можел да събере екип и еди вид да ходя другаде защото ако изобщо дойде екипа то най-вероятно ще е късно за нас. Не можех да повярвам какво чувам, че дори бременна с изтекли води няма кои да ме приеме, защото съм решила да отида на Коледа. Бях вече на върха на силите си. Отидохме в Майчин дом с последни надежди. Там ме приеха след един преглед който беше направо изтезание. Качиха ме в родилна зала, където започнаха да задържат бебо като ми обясниха след много молби че трябва да стане по голямо моето момченце за да отцелее , но не дават никакви гаранции. Дежурния ми каза че ако се роди живо и поради някакво чудо оживее най-вероятно ще е с увреждания. Не исках да повярвам че за няколко часа живота ми се срина, вече бях като парцал, не чувах и не виждах никои и нищо, мислих си само за думите на доктора и макар да знаех какво ме очаква не исках да се отказвам от моето ангелче, то беше толкова маничко а така се бореше....( не мога да си сдържя сълзите ) Така минаха няколко мъчителни дни в лутане между живота и смъртта, слушаха тоновете всеки ден и поне за малко си представях че всичко е само сън . На 29.12 ми казаха че друго за мен не може да се направи и че трябва да предизвикат раждане. Тъй като нямах разкритие ми сложиха нещо което не пожелавам дори на най-големия си враг ( балон-катетър) целия ден беше кошмарен, премина в болки и мъки а персонала влизаше и излизаше от стаята. С много страдание направиха разкритие и трябваше да родя малкото си ангелче. С много салзи го родих и чаках да чуя плача му,...но то не изплака. В този момент исках Бог да ме прибере и да не сам жива. Казаха че трябва да видя бебчо преди да го вземат, тази картина никога няма да изтрия от съзнанието си. Като в сън ми казаха че трябва да ми се направи кюретаж и ме упоиха. Когато се събудих бебо вече го нямаше, но като че ли и аз не бях жива. Сякаш съдбата ми се беше подиграла защото вече беше минало полунощ и аз имах рожден ден,.....най-тайния и тежък момент в живота ми се смъртта на моето малко ангелче се случи в този ден. От тогава на татък като че ли живота за мен свърши, а времето спря. Преместиха ме, но съдбата пак ми се изсмя защото нямало къде да сложат майките загубили децата си, и ме настаниха при рисково бременните. Не мога да ви опиша какво е след като си изгубил бебето си навсякаде около теб да има жени който всеки момент ще раждат здравите си бебета. Минаха няколко дни и ме изписаха но както в болницата така и в къщи аз не мога да преживея случилото се. Не знам с какво съм заслужила това Господи....Не знам как да продължа да живея, всички ми казват че трябва да продължа напред , но не мога. Помогнете ми........мъчно ми, ще свършили някога това страдание??? 
Бъди силна! Всеки път като имаш чувството че не издържаш и не можеш повече, влизай туй, споделяй чувствата си. Ние ще сме насреща 
но ето че си имам прекрасна малка глезанка, сбъдна ми се най-съкровенната мечта, вярвам и ти пожелавам тази реализирана мечта и на теб. Плачи, споделяй, подкрепа, утеха винаги има тук, ще го борим този живот! 
Знам как се чувстваш, колко си огорчена и наранена. Докато моето детенце умираше, ме оставиха в друга болница с един куп бременни и когато се раплаках и ме преместиха в самостоятелна стая, като че ли съдбата си направи и с мен грозна шега, докараха в стаята ми едно новородено, защото "нямали къде да го оставят". Така че миличка отлично разбрам как се чувстваш и какво си преживяла тогава. Трудно е, наистина е трудно, но ти не бива да се затваряш в себе си. Говори за чувства си, за мислите си... ние всички тук сме насреща и сме готови да те подкрепим във всеки труден момент. Единствено тук аз намерих разбиране, подкрепа и сили да продължа напред и както neuteshima казва "всички тук се оказахме по-силни отколкото предполагахме". Прегръщам те силно и винаги когато искаш пиши, за да ти дадем част от нашите сили и вяра 