Бих искала да попитам дали вашите едногодишни деца са имали периоди, в които проявяват видими предпочитания към бащите си. Не знам дали е временно явление или някакъв знак, че нещо в моето отношение към нея я притеснява. Проблемът е, че в момента съм доста депресирана, но се старая да не демонстрирам настроенията си пред нея, усмихвам й се, гушкам я, опитвам се да я забавлявам, доколкото мога/честно казано съм доста уморена и идеите ми са поизчерпани/. Прекарва около 10 часа дневно почти само в моята компания, чудя се дали не съм й просто скучна...
Тя е любвеобилна, обича да я нося на ръце, когато сме двете, но в момента, в който баща й се прибере от работа, аз преставам да съществувам за нея, плаче когато той излиза от стаята, когато аз го правя, това не се случва.
Как мислите, дали това е нормално или трябва да потърся съвет от специалист?