Едногодишната ми дъщеря предпочита баща си.Помогнете.

  • 8 868
  • 93
  •   1
Отговори
  • Мнения: 52
Здравейте,

Бих искала да попитам дали вашите едногодишни деца са имали периоди, в които проявяват видими предпочитания към бащите си. Не знам дали е временно явление или някакъв знак, че нещо в моето отношение към нея я притеснява. Проблемът е, че в момента съм доста депресирана, но се старая да не демонстрирам настроенията си пред нея, усмихвам й се, гушкам я, опитвам се да я забавлявам, доколкото мога/честно казано съм доста уморена и идеите ми са поизчерпани/. Прекарва около 10 часа дневно почти само в моята компания, чудя се дали не съм й просто скучна...
Тя е любвеобилна, обича да я нося на ръце, когато сме двете, но в момента, в който баща й се прибере от работа, аз преставам да съществувам за нея, плаче когато той излиза от стаята, когато аз го правя, това не се случва.
Как мислите, дали това е нормално или трябва да потърся съвет от специалист?

# 1
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 852
Разбира се, че е нормално.
Ето това е причината:
Цитат
Прекарва около 10 часа дневно почти само в моята компания, чудя се дали не съм й просто скучна...
Детето има нужда да общува и с другия родител.

# 2
  • Мнения: 2 926
Моето дете го гледам единствено аз.
Това означава 24/7
Когато баща му се прибере от чужбина е като залепен за него.
Когато баба му дойде да го види - същата работа.
Въобще не ме отразява.

# 3
  • Мнения: 2 286
Нормално е. Момиченцата са много, много по-привързани към бащите си. Единственото правилно, според мен, в тази ситуация е да насърчаваш баща й да й обръща нужното и искано внимание. А ти се възползвай през това време да си починеш, да свършиш нещо без някой да ти види по панталоните, да изгледаш един филм.  Моя си прекарва целите си дни с мен, баща си го вижда по-рядко и много иска да си играят заедно, но когато се уплаши от нещо или се умори, винаги идва при мен.

# 4
  • Мнения: 52
Благодаря ви, момичета, поуспокоихте ме. Бях започнала да се притеснявам, тъй като в доста статии се набляга на привързаността /даже болезнена/ на малкото бебе към майката, на невъзможността му да бъде спокойно извън нейната компания.
Добре е да знам, че поведението на детето ми е нормално и страховете ми са предизвикани до голяма степен от емоционалното ми състояние в момента.

# 5
  • Мнения: 1 677
Няма защо да се тревожиш. Ти си тази, която е по цял ден с нея, съвсем нормално е да предпочита баща си, когато той си е вкъщи.

# 6
  • Мнения: 9 292
Благодаря ви, момичета, поуспокоихте ме. Бях започнала да се притеснявам, тъй като в доста статии се набляга на привързаността /даже болезнена/ на малкото бебе към майката, на невъзможността му да бъде спокойно извън нейната компания.
Добре е да знам, че поведението на детето ми е нормално и страховете ми са предизвикани до голяма степен от емоционалното ми състояние в момента.
Миличка,
дъщеря ми беше болезнено привързана към мен на 1 г. Дотолкова, че не искаше с баща и да се целуваме пред нея - разделяше ни и искаше да целувам нея. Искаше само аз да я храня, обличам и ходеше по петите ми. За да си играе с баща си, трябваше аз да изляза някъде извън къщи. Да знаеш, че тогава мило и драго давах да бъда като теб. Така че радвай се, че можеш поне малко да си починеш. Сега синът ми (1,5 г.) е точно обратното. Като види баща си и се залепя за него. Иска само той да го гушка и да го храни, само той да си играе с него. Е, чувствам се прекрасно, цял ден съм с детето, а вечер и събота и неделя - почивка. Мога да си свърша моя работа, да си почета книга и т.н.

# 7
  • Мнения: 52
Благодаря ви, момичета, поуспокоихте ме. Бях започнала да се притеснявам, тъй като в доста статии се набляга на привързаността /даже болезнена/ на малкото бебе към майката, на невъзможността му да бъде спокойно извън нейната компания.
Добре е да знам, че поведението на детето ми е нормално и страховете ми са предизвикани до голяма степен от емоционалното ми състояние в момента.
Миличка,
дъщеря ми беше болезнено привързана към мен на 1 г. Дотолкова, че не искаше с баща и да се целуваме пред нея - разделяше ни и искаше да целувам нея. Искаше само аз да я храня, обличам и ходеше по петите ми. За да си играе с баща си, трябваше аз да изляза някъде извън къщи. Да знаеш, че тогава мило и драго давах да бъда като теб. Така че радвай се, че можеш поне малко да си починеш. Сега синът ми (1,5 г.) е точно обратното. Като види баща си и се залепя за него. Иска само той да го гушка и да го храни, само той да си играе с него. Е, чувствам се прекрасно, цял ден съм с детето, а вечер и събота и неделя - почивка. Мога да си свърша моя работа, да си почета книга и т.н.

Освен притесненията, че нещо не е наред, не крия, че изпитвам и известна доза егоистично желание да обича най - много мен и четейки постове като твоя,"давам мило и драго" нещата да стоят така и при мен.Wink) Явно децата са различни. Важното е да са живи, здрави и щастливи.Wink)

# 8
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 852
Тя обича най-много теб, не се съмнявай! Grinning

И моята дъщеря е като залепена за мен, и също ме ревнува от баща си, а е вече голяма. Ако знаеш колко изморява такава привързаност понякога. Радвай се на моментите, когато можеш да си починеш.

# 9
  • София
  • Мнения: 17 142
Дъщеря ми е същата и, честно да ти кажа, това адски много ме радва Simple Smile Сега и аз ходя на работа, но преди това буквално с хлопването на вратата се лепваше за него и ме изблъскваше да не й се пречкам да се добере до входната врата да го посрещне  Laughing Честно казано, след моя цял ден с нея, чаках с нетърпение това да се случи, за да мога да отдъхна. Ами ако не беше така? Брррр!

# 10
  • Несебър
  • Мнения: 195
Дъщеря ми също е ужасно привързана към баща си.Когато той си е вкъщи мен все едно ме няма и това честно казано ме радва-така имам време и за себе си Simple Smile.

# 11
  • Мнения: 3 736
a_mummy, и аз мисля, че е нормално и здравословно. Моята щерка е по-малка, но е същата - в момента, в който се появи баща й разцъфва в усмивки, очи не отлепя от него. И мен ме човъркат егоистични мисли като твоите, но не им обръщам внимание. А и когато е наистина разстроена, само с мен се успокоява.  Grinning Никак не ми се иска да развие болезнена привързаност към мен, така че ще си преглъщам ревността.  Mr. Green

# 12
  • Бургас
  • Мнения: 2 040
a_mummy,моето дете е почти на 2 години и също е привързано доста към баща си.
Завърне ли се той от работа се залепва за него още от вратата и не го пуска . Само с него иска да си играе и да се гушка. Поява ли се аз с желание да я взема, тя започва да плаче и си казва,че иска при тати.
Ако пък се гушнем ,тя пак пристига и иска баща ѝ нея да гушка,мен ме бута с ръка да се дръпвам.  Mr. Green

Иначе когато е гладна или ѝ се спи или трябва да я слагам на гърнето си идва при мен (т.е. обичайните неща), тати е само за игра и забава.

Предполагам,че си е период и наистина се наслаждавам на спокойствието като той си дойде.  Heart Eyes Иначе и на мен ми идват разни мисли, че обича повече него и мен не ме иска ,но бързо ги махам от глава си.  Mr. Green

Късмет и бързо излизане от депресията !  Hug

# 13
  • Мнения: 7
Не знам дали,ще съм ти от полза,моите деца са доста по–големи и все още са привързани,към баща си.Но това не ме притеснява,напротив Grinning.успокой се това не значи,че те обича по–малко,или нещо такова,просто иска да бъде с баща си.Не си го слагай на сърце и да не ти пука.

# 14
  • Мнения: 274
И ние имахме същия период и аз много се дразнех тогава защото си казвах че не ечестно да полагам повече грижи а пък тя като го видеше се залепяше за него.Обясних си го с това че може да и омръзва като ме гледа по цял ден и иска разнообразие.А и нали има такава връзка между бащи и дъщери по специална. След това като порасна нещата се промениха  ,обича и него но предпочита да е с мен защото аз пак продължавам да се грижа повече за нея отколкото той.Сега като се роди бебето се старая да не почувства разликата в отношението ми доколкото е възможно когато гледаш бебе- но той за сега е кротичък  не ми създава големи проблеми..обичайните!

Общи условия

Активация на акаунт