Операция на жлъчката-ВЕЧЕ Е МИНАЛО !

  • 55 488
  • 31
  •   1
Отговори
  • Балчик
  • Мнения: 9 213
Има ли тук мами, оперирани, на които е отстранен жлъчния мехур? Предстои ми такава операция във вторник.Моля споделете как е минала операцията,какво усетихте,как беше, абе всички подробности. Умирам си от страх. А също и за упойките - как понесохте упойката. Замен това ще е 5 пълна упойка. Изпитвам ужас.Благодаря на всички, които щемеподкрепят в този труден за мен момент.

Последна редакция: пт, 13 яну 2006, 19:06 от djemma

# 1
  • ново
  • Мнения: 5 884
На мен лично не са ми правили такава операция, но една съседка претърпя такава миналото лятото - безкръвна и я правиха, и още си е жива и здрава Wink. Не се притеснявай, за да не си докараш някое високо или ниско кръвно и да провалиш операцията Naughty
Желая ти успех и стискам палци Peace

# 2
  • Добрич
  • Мнения: 3 223
Здравей,
на мен ми отстраниха жлъчния мехур преди 8 месеца (април месец 2005 година), та ми е доста "прясно". Моята операция бе лапароскопска и мога да твърдя, че бе една от най- леките ми операции до сега (това ми бе 8-мата подред).
Ще се опитам да напиша подробно всичко, може и да пропусна нещо, защото вече забравих (и слава богу!).
Значи, приеха ме един ден по- рано за изследвания. Аз си бях направила уж всичко предварително, но такава им е практиката. Взеха ми пак кръв за кръвна група (искат да е съвсем ново изследването), минах пак на ефография на коремна органи; имах консулт с анестезиолог (задават ти сума ти въпроси). Общо взето това беше. Мислeх, че ще ми правят клизма, но само ме предупредиха да не ям след 19 часа (май) вечерта и да не пия на сутринта вода.
На следващата сутрин рано-рано ми поставиха абокад и започнаха предоперативни вливания. Имаше една банка физиологичен р-р (може би) + някакъв антибиотик. Банката изтече за около 40-50 минури и ме освободиха. Мен ме оперираха първа (за което съм много благодарна). Накараха ме да се съблека чисто гола и ми дадоха някаква операционна манта. Така "пременена" ме накараха да легна на леглото, завиха ме с одеало и ме заведоха така до операционния блок. Там ме прехвърлиха на операционната маса и тогава започна да ме хваща отново шубето. Оглеждах се на всички страни, апаратурата е много интересна. Настаниха ме, всички ми говореха непрекъснато да не мисля за глупости. После анестезиолга ми подаде да дишам малко килсород от маската. Чух " Лека нощ" и това бе последното което си спомням от преди операцията.
След това започна гадното, но ти явно си го преживявала. Настрой се да ти е гадничко и болезнено поне 12 часа, пък ако по- рано отмине всичко, ще е по- добре. От упойката не излязох лесно този път, гадеше ми се и я повърнах на 3 пъти, но след това настъпва облекчение (поне не ти е лошо). Коремът боли доста силно целият, но то е все едно имаш ужасно силна мускулна треска (получава се от газа, с който те "надуват" по време на операцията), та той оказва натиска на коремната кухина отвътре и затова боли. Това е единственото неприятно нещо. Те обаче ти дават болкоуспокояващи и всичко се понася. Като ти изтекат банките и те вдигат веднага. Не боли чак толкова колкото при секцио например. Раздвижването е по- лесно и много важно, за да се възстановиш по- бързо. Аз ходих много често до WC заради тези вливания (дори катетър не ми поставиха, ура!), та затова се раздвижих бързо. Първата нощ не е много приятна, но пък поне можеш да се обръщаш настрани. Мен ме изписаха на следващата сутрин. Имах дренаж на единия отвор, но доктора  ме пусна с него в къщи и каза да го пазя. Махна ми го 3-тия ден, а на 7-мия махат конците.
Долу-горе това е. Сега гледайки назад, определено мисля, че лапароскопията е много щадяща операция. Има няколко неприятни и болезнени дни, но те отминават бързо.
Затова мога спокойно да ти кажа, не се страхувай, не се ужасявай, стисни зъби за малко и после всичко бързо се забравя. След операцията така или иначе трябва да се пазиш (и като диетка, и да не вдигаш тежко), но това са неща, които доктора ще ти каже след това.
Ако имаш още въпроси, питай, ще ти отговоря.
Виждам, че си от Балчик, къде и кой ще ти прави операцията?
Успех и стискам палци!

P.S. можеш да пуснеш търсачката с "лапароскопия на жлъчка", имаше много теми по онова време (включително и мои). Там и други са се включвали.

Последна редакция: ср, 04 яну 2006, 19:19 от anuschka

# 3
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
djemma - само да ти изкажа моята подкрепа и ще стискам палци всичко да мине ОК  Peace

# 4
  • Балчик
  • Мнения: 9 213
Благодаря на всички за подкрепата. Анушка, да от Балчик съм, ще ме оперира д-р Димов в Балчик. Точно когато са те оперирали трябваще и аз да се оперирам-преди това имах криза, но ме достраша ужасно и не отидох. В началото на ноември пак направих криза и вече съм твърдо решена да се оперирам. Утре ще си правя изследвания и в понеделник влизам в отделението, а вторник-ножа. Страхувам се, защото може да не стане по лапароскопския метод. Страхувам се и от упойката, гадни са ми дренажите и мразя ваденето на конци. А иначе от следоперативната болка и раздвижването изобщо не ме е страх понасям ги геройски. Може да ви се струва странно, но е факт, че ме е страх от може би незначителни неща за някои. Просто много ти благодаря за изчерпателния отговор- искам да съм подготвена за това, което ме чака. Не обичам изненадите и още повече мразя неизвестостта. Сега поне знам за какво да се подготвя.ДАно всичко мине успешно. А още един въпрос- ти работиш ли ? Колко време се налага да отсъствам от работа след операцията? Дано не  е много, работя като учител и идва края на срока, трябва да си оформя децата, не искам да ги поверявам на други колеги.Още веднъж благодаря за подкрепата и стискайте палци. Laughing

# 5
  • Мнения: 411
Стискам и аз палци Simple SmileВсичко ще е наред.От упойката не се притеснявай-сега са хубави изчистени упойките.Аз след секциото се събудих като от следобедна дрямка.Ще се възстановиш бързо newsm10

# 6
  • Germany
  • Мнения: 7 879
Здравей,
На мен ми правиха такава операция преди 6 месеца и честно казано овладях страха си и бях подготвена благодарение на Анушка, която ми разказа всичко и ми помагаше със съвети и след това. Благодаря ти мила Анушка:)
Сега ще се ти разкажа как мина при мен:
Приехаме в болницата в 8 сутринта като ме бяха предупредили предния ден да не приемам нищо след 18 часа и да си взема някакво разхлабително. Там ми направиха проба за упойката и понеже бях първа операция веднага ме качиха. Мен ужасно ме беше страх от упойката и докато дойде анестезиолога така треперех че щях да падна от операционата маса. Сложиха ми система и малко след това дойде анестезиолога и явно вкара упойката в системата защото почти веднага съм заспала. Събудих се някъде към обяд и не ми е било лошо, но умирах от студ / оказа се че са ме зарязали горе на студа, та майка ми се е качила с една санитарка да ме свалят/. Чувствах корема си ужасно подут, но болка имаше само като се движех. Аз бях с лапароскопия и бях подута около седмица от газа който вкарват. Станах след около 3 часа за да отида до тоалетна и честно казано най гадното беше този газ които балбукаше из корема ми. Стоях 2 дни в болница и на третия сутринта ме изписаха. Първия ден бях само на вода, следващия на сокове и на третия на пасирани супи вкъщи. Болеше ме още около седмица и най гадното беше че трябваше да се движа много а аз неможех да се изправя. На седмия ден ми махнаха конците и всичко стана по поносимо. След около 2 седмици вече не ме болеше, но още неможех да дигам детето. Всъщност  забраниха ми да вдигам тежко 2 месеца, защото съм много слаба и можело да направя херния. За диетата - първия месец ядях основно сирене, кашкавал, супи и печено пилешко. Сега си ям всичко без мазно и пържено.
Желая ти лека операция и бързо възстановяване!!!
Успех!

# 7
  • Добрич
  • Мнения: 3 223

И аз бях така шашната за разните елементарни неща. Страхувах се от клизмата, катетъра, ей такива дребни неща. Не ми се случи нищо от това, както ти казах. От упойката не ме беше страх, защото ми беше за пореден път. Страхувах се от болките, аз май имам нисък праг на болката, та затова.
Виж, Мони не я е боляло много. Мен лично много ме боля корема.
По време на операцията бях (и още съм) в отпуск по майчинство, така че не ми се наложи болничен. Доктоира не знаеше, че не работя и искаше да ми напише болничен за 30 дена след операцията. Имай предвид, че аз се чувствах много добре около 10 дена след операцията. Така че, дано да ти е лапароскопска операцията, но болничен така или иначе ще ти дадат около месец.
Ако се наложи класическа операция, имай предвид, че възстановяването е по- дълго, малко по- трудно.
Не знам как ще стане с края на срока. Мисли сега за себе си. Не отлагай повече.

За диетката Мони ти е казала, аз сега се ограничавам откъм мазно и пържено. Но аз по принцип не ям такива неща, защото имам и гастрит.

Още веднъж ти желая лека операция, стискам ти палци и за много бързо възстановяване. Не е страшно!!

Ако още нещо те интересува, питай!

# 8
  • Добрич
  • Мнения: 3 223
Здравей,
На мен ми правиха такава операция преди 6 месеца и честно казано овладях страха си и бях подготвена благодарение на Анушка, която ми разказа всичко и ми помагаше със съвети и след това. Благодаря ти мила Анушка:)

Моля ти се, няма за какво да ми благодариш! Радвам се винаги, когато мога да помогна!

# 9
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
А ми да Ви питам: и майка ми и баба ми са с камъни в жлъчките, прегънати (ето така е и моята) и тям подобни "екстри" на заболяването! Tired
Но и 2-те пият някакви хапове и така преодоляват кризите. Но са си тежки и с болки де...
От майка ми знам, че пиенето на прясно изцеден сок от лимон дразни и стимулира изпразването на жлъчния мехур...
Та мисълта ми бе - няма ли начин с хапчета или си е за нож (сори за израза Blush) делото???  Rolling Eyes

П.П: уф - и на мен ми споменаха операция  ooooh!, но аз съм такава бъзла и не се навивам никак  Stop

Кураж на djemma още веднъж от мен Heart Eyes

# 10
  • Добрич
  • Мнения: 3 223
А ми да Ви питам: и майка ми и баба ми са с камъни в жлъчките, прегънати (ето така е и моята) и тям подобни "екстри" на заболяването! Tired
Но и 2-те пият някакви хапове и така преодоляват кризите. Но са си тежки и с болки де...
От майка ми знам, че пиенето на прясно изцеден сок от лимон дразни и стимулира изпразването на жлъчния мехур...
Та мисълта ми бе - няма ли начин с хапчета или си е за нож (сори за израза Blush) делото???  Rolling Eyes

П.П: уф - и на мен ми споменаха операция  ooooh!, но аз съм такава бъзла и не се навивам никак  Stop

Кураж на djemma още веднъж от мен Heart Eyes
Минах през всички тези въпроси, когато  ми казаха "под ножа". Направих много консултации, изчетох сума ти материали.
Ще ти напиша подробно какво научих аз, но по- късно. Сега излизам.

# 11
  • Germany
  • Мнения: 7 879
А ми да Ви питам: и майка ми и баба ми са с камъни в жлъчките, прегънати (ето така е и моята) и тям подобни "екстри" на заболяването! Tired
Но и 2-те пият някакви хапове и така преодоляват кризите. Но са си тежки и с болки де...
От майка ми знам, че пиенето на прясно изцеден сок от лимон дразни и стимулира изпразването на жлъчния мехур...
Та мисълта ми бе - няма ли начин с хапчета или си е за нож (сори за израза Blush) делото???  Rolling Eyes

П.П: уф - и на мен ми споменаха операция  ooooh!, но аз съм такава бъзла и не се навивам никак  Stop

Кураж на djemma още веднъж от мен Heart Eyes

На мен също ми бяха дали лекарства някакви и диета пазех, но след последната криза в 2 посред нощ със страхотни болки, че мъкнахме и детето с нас в Пирогов / нямаше на кой да го оставим/ реших че не искам това да ми се случва повече. Консултирах се с няколко лекари и всички казаха, че може да нямам скоро криза, но може и да са всеки месец и мисълта че при следващата може да няма лекар наблизо.. Освен това моите камъни бяха малки и ми казаха че при криза може да запушат каналите и става опасно или да се засегне панкреаса което си е животозастрашаващо. Освен това ако е силно възпалена жлъчката не се прави лапароскопия, а аз исках такава операция. Единия от моите познати лекари каза че масово се махат жлъчки напоследък и че това въобще не е токова страшно и че след време жлъчните пътища започват съвсем ефективно да изпълняват функцията на жлъчката. Честно казано сега ям повече неща отколкото си позволявах преди и засега нямам проблеми.
Желая ти успех каквото и да решиш!
П.С. Ако ти е само прегъната жлъчката не е задължително въобще да имаш проблеми. Камъните са нещото от което стават кризите и няма отърване.

# 12
  • Добрич
  • Мнения: 3 223
Мони е обяснила много добре всичко.
При мен ситуацията бе следната: аз изобщо не предполагах, че имампроблеми с жлъчката. Имах кризи, всяка следваща все по- болезнена , но мислех че са гастритни. Последната ужасна криза бе март нмесец и аз най- сетне се наканих да отида на гастроентеролог. Изумих се като ми каза, че жлъчката ми е пълна с камъначета и песъчинки.
Има алтернативни класически методи за лечения (разбит=рай медикаментозни), но те само облекчават временно състоянието, а не лекуват. Рових са къде ли не, навсякъде прочетох, че кардиналното решение е да се премахне мехура. Има един вариант за едно ЕРЦП (май така беше)- правят ти нещо като гастроскопия, и май успяват да разширят жлъчните пътища. Не знам, самата идея да ми правят такова нещо, ми бе от самото начало противна, още повече, че няма 100 % гаранция.
В редица статии се упоменаваше, че е много важно пациентите да не отлагат дълго във времето операцията, защото е възможно след това да започнат да образуват камъни в жлъчните пътища. Освен това жлъчката трябва да не е възпалена (както спомена и Мони), за да може да се извърши лапароскопия. Иначе се прилага класическия метод.
Опасни са май повече малките камъчета, защото те ако тръгнат, могат да запушат жлъчните канали (голяма беля!), а още по- лошо да достигнат панкреаса, а това е мнооого зле. Тогава те спасява евентуално само големия нож.
Относно лимоновия сок, или там каквото беше, моята гастроентероложка отрича това (поне за моя случай). Смята, че едно такова предизвикване на жлъчката да изхвърля жлъчен сок може да доведе точно до опасно раздвижване на песъчинките, които да направят големи поразии.
Накратко, аз бях запомнила няколко неща:
-опасни са дребните камъни,
-опасни са често повтарящи кризи, защото всяка следваща става все по- опасна (да не споменавам, че е все по- болезнена)
-не трябва да се отлага дълго операцията, за да може да стане безкръвно и с оглед допълнителните усложнения.
- сега дори не препоръчват да се спазва някакъв много строг хранителен режим  след подобна операция (аз обаче си спазвам)
- важното е да не се преяжда, а да се яде често по- малко, за да може черния дроб да насмогва с произвеждането на жлъчен сок (нали вечему го няма склада Wink)

Разбрах, че има проблем с жлъчката на 15 март, на 13 април вече бях оперирана. Докторите ме сочеха за пример, колко съм смела и колко правилно съм преценила ситуацията. В интерес на истина, аз умирах от страх (защото не ми беше за първи път да ме режат). Но моят съпруг ми помогна много да взема правилното решение и то навреме.
След операцията доктора ми каза, че едни камъче се е било забило в канала на изхода на жлъчния мехур- било е въпрос на време да ми направи ужасна беля и нямаше да се оттърва само с безкръвната операция.

За сега това се сещам, някои неща ми се губят, спомням си само, че каквото и да прочетях, с когото и да се консултирах, всичко сочеше само към едно решение: операцията!
Ако имате още въпроси, питайте.

# 13
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
anuschka и  - Благодаря Ви!   bouquet

И аз така като Вас знам, но какво да правим, кат' сме се извъдили едни бъзли Blush

П.П: Moni,
Мен ножа ме зове по друг парагараф...дискова херния  Crazy

# 14
  • Балчик
  • Мнения: 9 213
Още веднъж, много ви благодаря. Днес си взех изследванията, сега в 17 часа отивам при доктора да му ги покажа. А от упойката ме е страх, защото ме боли сърцето след това много гадно.Но съм спокойна сега и нямам търпение да стане вторник, че всичко да свърши и да минава по-бързо възстановителния период.

Общи условия

Активация на акаунт