Животът извън града

  • 23 084
  • 381
  •   1
Отговори
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Харесва ли ви животът извън града?
Ако никога не сте живели на изолирано място, на 20-30 км от града, бихте ли отишли да живеете на такова място?
Да, много ви харесва да прекарате 2-3 седмици в прекрасна къща сред природата, сутрин да ви буди чуруликане на птички и жужене на пчелички, но цял живот така?
Децата ви не могат да бъдат самостоятелни, докато не навършат пълнолетие и не се сдобият с кола, защото извън портата без кола не се излиза и пеша не се стига до никъде, дори до магазина?
Бихте ли се примирили да стоите и без работа, просто защото някой трябва да разкарва постоянно децата ви - на училище, на градина, на спорт, на рождени дни, на гости у приятелчета или просто на разходка?

# 1
  • Мнения: X
Малко тенденциозно си задала въпросите, но така или иначе това е и моето усещане по въпроса. Не, не бих. За мен къщата е свързана и с много разходи и усилия по поддръжката, освен нещата, които си споменала.

От друга страна, сега живея в апартамент и пак се очертава дълги години още да развозваме децата навсякъде, така че са налице част от неудобствата без предимствата на живеенето извън града..

# 2
  • Мнения: 2 510
Да харесва ми, но всичко останалото не мога да си го позволя, така, че когато се пенсионирам / ако съм жива/.
Не зная, обаче защо някои свързват извън града с без работа.
При нас има семейства които живеят, но далеч не са без работа. Трябва да се изкарват пари и ако си в работоспособна възраст първо за това трябва да помислиш.

# 3
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 047
Не,не бих живяла извън града.Никога не съм обичала да ходя за по-дълго на село,заради неудобствата.Чувствам се добре,усещам живота и изобщо обичам забързаното ежедневие.Нямаме кола,но ползвам усилено ГТ и ми е добре. Peace
Да,бих се "примирила" да стоя без работа,ако мога да си го позволя. Wink

# 4
  • Мнения: 654
Многоооо и ако почна да разказвам и да слагам снимки ще се е за десети път.
Много обичам тази снимка,,малка къща в полето"

# 5
  • Мнения: 654
Pupitka ,за какви неудобства става дума?
Селото отдавна е деветата дупка.

# 6
  • София - Рим и обратно
  • Мнения: 11 239
Джоджо, как си се представяш, живеейки в тази къща с мъжа и децата си? С какво ще се занимаваш?
Най-близкото училище, магазин или детска градина са на около 7-8 километра, примерно. Града, в който би могла да си намериш работа е на около 20 и се стига за около 1.5 -2 часа при умерено задръстване.
Тоест - как би организирала живота си?

# 7
  • Мнения: 14 992
Не бих живяла извън града. Създава повече неудобства, отколкото позитиви. Да, прекрасно е, спокойно е, ако можеш да си позволиш, може да си направиш палат с всички удобства, но това не доближава нито качественито училища, нито здравните заведения, театри, кина и т.н. Не може вечно да си зависим от колата или от някого. В града може и пеша да се стигне до някои от местата, на които искам да отида.

# 8
  • Мнения: 4 668
На село не бих живяла . Мотивът ми е разстоянието . Сега живеем в къща , но в София , в квартал , който е спокойно и зелено , има само къщи , гората е над нас и се чувствам достатъчно изолирано  Peace За мен това е идеалния вариант . Училището на детето ми е на 7-8 минути път с колата , а моя офис е до училището  Laughing Ако все пак се наложи - имаме градски транспорт и маршрутка .
Снощи бях на гости в апартамент в Изток / любимият ми квартал / , скъпа , нова сграда ... Ей ... откачих  ooooh! То не беше изтърване отгоре на някакви предмети , не беше тряскане на врати , шум от метрото . Установих , че ужасно съм отвикнала и много ме дразни съжителството с разни хора в блок .
С две думи - най - добре е къща , на спокойно , но и комуникативно място , но в рамките на града  Peace
Мое мнение , не ангажирам никой с него  Stop

# 9
  • Мнения: 654
Къщата между дърветата е нашата къща Embarassed
Всичко е както си го описала'Кафе с мед'
Но няма задръствания.
Вече родителите избират училищата голяма част от децата пътуват,не е като едно време най близкото или по райони.
Когато деца преминат седми клас избират друг вид училища,а те не са във всеки квартал.

# 10
  • Sunshine state
  • Мнения: 12 047
Неудобствата са свързани предимно със заниманията-на мен ми е скучно.Не съм любител на природата и не се възхищавам на треволяците около мен. Wink Няма разнообразие,а аз не съм свикнала на чак толкова застоял и спокоен живот.Обичам динамиката и изобщо шумотевицата на града. Peace

# 11
  • Мнения: 4 916
Живяла съм извън два града, но не на изолирано място, каквото е описано в темата. И двата пъти - на по 10-12 км. от центъра. Мнението ми е, че с пари всичко е ОК - за воденето на децата на училище и градина вече има организиран транспорт, в краен случай ще наемеш дългосрочно такси, за поддръжката на имота все ще се намерят хора и т.н. Въпросът е къде е балансът между оправдани разходи и възможности, а той е различен за всеки.

# 12
  • Мнения: 654
При нас единствено разходите се промениха заради кучетата.

# 13
  • Мнения: 653
Не, не бих. Обаче, почти така живея Laughing.
В София сме. По карта, ако ме пита някой. Недостатъците са повече от предимствата.
Магазини в близост няма. Аптека - също. Парк или детска площадка... Смешки. На разходка - в гората.
Градски транспорт - за такива квартали не е необходим. Е, среща се един автобус, движещ по Околовръстното.
Срещите с приятели се ограничават с отлитане на времето, поради разстоянието.

Не мога да отрека, обаче, че има и положителни черти.
Преди да дойдем да живеем тук не ми се беше случвало съседката да ми донесе на вратата супа с прясно брани гъби. Или пък лазаня по стара италианска рецепта, която е научила преди години, докато е живяла там. Също не съм въртяла сладкиши за чужди къщи. Не съм си помисляла, че мога да почукам на вратата отсреща за чаша захар, литър мляко или нещо подобно. Никога не ми бяха оставяли съседи ключове, за да им наглеждам котките и цветята. И не предполагах, че когато заключиш дворната врата можеш да закачиш ключа за нея на кукичка в непосредствена близост, за да е удобно за следващия прибиращ се да го използва.

Липсва ми централната част на града.
Всеки може да медитира на тиха поляна. Ценно е умението да го правиш до жп гара.

# 14
  • в здрача
  • Мнения: 2 208
За задръстване говорите. Ами когато записвах малката на детска градина се оказа, че няма места. Единствено имаше  вариант в един краен квартал в седмична градина. Щеше да бъде 35-тото дете. Като сметна пътя ми излизаше 1 час отиване и връщане в най-натовареното време. Приеха ни в градина в близкото село, тя - номер 24. От дома до градината са 5 км. 10 минути път с кола. Задръстване нямаше. Ми мечтаех си да си купим къща в това селце. Чист въздух, двор, в който да играят децата спокойно, на всеки час има автобус до града.
Да ги пусна в града сами на улицата да играят както ние някога - абсурд. Но на село мога да ги пусна. Я мине някоя кола, я не. А и сме толкова вързани за колите си дори в града.
Мислела съм си и да се преместим на село, когато баба ми вече не може да се грижи сама за себе си. 16 км от града. За половин час път с кола. Магазин в селото има и може спокойно да се отиде пеша. Е, няма да намериш плодове и зеленчуци в него, защото няма кой да ги купи, но основните храни си ги има. Сутрин развеждам децата и отивам на работа. След училище баща ми прибира каката и после я води на тренировки. Вечерта забирам всички и се прибираме.

Общи условия

Активация на акаунт