Какво знаем за човешкия мозък?

  • 15 615
  • 268
  •   1
Отговори
  • Мнения: 448
Вдъхновен от тази тема http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=630506.msg20823655#msg20823655 в която разсъждаваме на воля, защото Вселената е необятна област, си помислих, дали има нещо още по необятно за нас. И понеже видях и другата тема по долу и си казах има.

Цитат
Просто си мисля че човешкия мозък работи по толкова сложен начин, че самите учени признават ,че не знаят нищо за него, та камоли психолозите.

Цитат
Тук съм много съгласна с теб... човешкият мозък е чудно нещо както като физиология, така и като психологични процеси. Но това е друга, много много дълга и интересна тема  Thinking

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=634092.msg20824064#msg20824064

Но след като реших да почета малко за Мозъка, и ще го направя, защото ми стана интересно, както и за Вселената, видях че информацията за него, ще дойде много на куп и си казах, ами ако обсъждаме заедно подкрепяме само с факти, няма ли да научим нещо ново. Пускайте линкове, за това което искате да обсъдим. Нека темата е твърдо научна, като от време на време може и да има отклонения.

К
Цитат
ато цяло хората с по-развито мислене чрез лявото полукълбо на мозъка са хора на логиката, детайлите, правилата, думите, познанието, практичността и реализма. Хората с по-развито мислене чрез дясното полукълбо на мозъка са хора на чувствата, ориентирани към “голямата картина”, въображението, символизма, философията и поемането на рискове.


Аз съм левичар, значи мисля с дясната половина, нали? А и рисувам. Но обичам науката, значи ползвам и лявата добре Wink

Да започваме  smile3529

Последна редакция: вт, 17 яну 2012, 16:37 от 2pac

# 1
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 217
Пиши в БГ Наука. Там са тесни специалисти в много области.

# 2
  • Мнения: 1 788
От прочетения цитат по-горе, излиза, че си ползвам нормално и двете половини.  
Но по-интересно ми е да знам какъв точно процент от капацитета на мозъка си използвам...  Mr. Green
Жалко, че няма подобни тестове онлайн. Примерно имаше разни за зрението, но освен за IQ, на други тестове "за мозък", не се сещам да съм попадала...  Mr. Green
Най-интересното, което съм чувала (при това от лекар) и чела тук-там, но за което все още се лутам дали е съвсем истина или все още само предположение, е това, че мозъчните клетки могат да регенерират, изграждайки нови невронни връзки по между си. С правилно хранене, правилен, здравословен начин на живот.

Последна редакция: вт, 17 яну 2012, 09:16 от Nekomusume

# 3
  • Варна
  • Мнения: 1 383
Чудо на чудесата е човешкия мозък!
Но можело и без него  Grinning - http://www.newscientist.com/article/dn12301-man-with-tiny-brain- … ocks-doctors.html

# 4
  • Мнения: 1 788
Преди време четох някаква статия, че човек може да живее нормално и само с едното си полукълбо.
Не помня къде точно съм го чела, за да посоча източник и не знам до колко е вярно, но ставаше дума за някакво дете с много тежки конвулсии, неразпознаващо лица и т.н. Премахват му дясната половина от мозъка оперативно като запазват центъра на речта, плюс още някакви важни и нещата се оправят. После води нормален живот...
Склонна съм да вярвам, че конкретният случай е възможен и реален, но според мен тънкостите са там, че медицината не може да даде точен отговор защо се е получило така и защо не се получава при всеки, примерно. Т.е. излиза, че и тук всичко е индивидуално, но каква е точната причина - не е ясно.
Защото има и куп случаи, когато след лечение някакво, кома или други заболявания, мозъкът просто се възстановява сам, т.е. сам се лекува, но неясно защо точно при конкретния човек и как...

# 5
  • Мнения: 6 365
Напоследък има една тенденция да се приравнява личността, психиката, волята, дори любовта, с мозъка и мозъчните процеси.

Аз имам едно тефтерче, Moleskinе, което ще използвам като метафора за мозъка. Тефтерчето помага на ежедневното мислене, записвам си разни неща, но самото ми мислене не е съдържанието на тефтера.

По същия начин мозъкът ми си прави отметки, когато се случи нещо в тялото и в психиката ми. Но дейността на мозъка не е това, което се случва.

По въпроса за какво служи мозъкът, препоръчвам тази статия:

http://www.thenewatlantis.com/publications/what-neuroscience-can … s-about-ourselves

Накратко, има нужда от мозък, без него няма друго, но мозъкът не е онова другото.

И още един афоризъм от връзката мозък-съзнание:

"When you personify the brain, you start to brainify the person." Май пак Реймънд Талис го беше казал.

# 6
  • София
  • Мнения: 2 217
Напоследък има една тенденция да се приравнява личността, психиката, волята, дори любовта, с мозъка и мозъчните процеси.

Което много ме дразни....

# 7
  • Мнения: 14 911
Не помня къде точно съм го чела, за да посоча източник и не знам до колко е вярно, но ставаше дума за някакво дете с много тежки конвулсии, неразпознаващо лица и т.н. Премахват му дясната половина от мозъка оперативно като запазват центъра на речта, плюс още някакви важни и нещата се оправят. После води нормален живот...

Това беше филм - научнопопулярен. Центъра на говора /речта/ е в лявото полукълбо. Детето обаче имаше проблем с левите крайници - дясното полукълбо управлява лявата част на тялото. Всъщност имам силни съмнение, че поражения върху мозъка /като анатомия, напр. исхемични зони/ се възстановяват, но функциите им могат да бъдат иззети от други участъци, като разбира се това става с много тренировки. Никак не е маловажно възрастта на човека. При дете стават по лесно нещата. Реално повечето ни знания и умения са вид условни рефлекси. Как обаче се комбинира всичко? Защо има хора с абсолютно логическо мислени, а други не?

# 8
  • Германия
  • Мнения: 1 070
Преди време четох някаква статия, че човек може да живее нормално и само с едното си полукълбо.
Не помня къде точно съм го чела, за да посоча източник и не знам до колко е вярно, но ставаше дума за някакво дете с много тежки конвулсии, неразпознаващо лица и т.н. Премахват му дясната половина от мозъка оперативно като запазват центъра на речта, плюс още някакви важни и нещата се оправят. После води нормален живот...
Склонна съм да вярвам, че конкретният случай е възможен и реален, но според мен тънкостите са там, че медицината не може да даде точен отговор защо се е получило така и защо не се получава при всеки, примерно. Т.е. излиза, че и тук всичко е индивидуално, но каква е точната причина - не е ясно.
Защото има и куп случаи, когато след лечение някакво, кома или други заболявания, мозъкът просто се възстановява сам, т.е. сам се лекува, но неясно защо точно при конкретния човек и как...

Oписаният случай е реален и възможен, но само ако премахването на едното полукълбо стане до 3-годишна възраст. До този момент зоните със специфични функции в мозъка не са съвсем строго определени и останалото полукълбо приема всички функции.

Противоположен случай е на човек (пациентът Х.М., както е известен), който заради силни епилептични пристъпи се подлага на операция по отстраняване на част от темпоралния лоб. В момента на операцията той е на 27г. и от тогава нататък до края на живота си той не може да научи нищо съзнателно. Всичко, свързано с факти и съзнателно заучаване е изключено. Всеки ден той се запознава отново и отново с жената, която се грижи за него дори и след 10г. Може да чете един и същи вестник отново и отново всеки ден и да не забележи. Единствените неща, които може да научи са свързани с моторни движения, като писане огледално например. И въпреки това той не си спомня кога се е научил (дори и предния ден), просто установява, че го може и то добре.
Тъй че не бива да изключваме с лекота значението на която и да било част от мозъка. Simple Smile

А относно приравняването на "личността, психиката, волята, дори любовта, с мозъка и мозъчните процеси" - досега не бях забелязвала тази тенденция. Свързването на трите - мозък, емоции и психика е неизбежно, защото всяка емоция или действие има своето отражение в мозъчната активност. Много ми харесва сравнението, което прави професора ми по биопсихология за мозъка - той е хардуерът, а цялата (не)осъзната обработка на информация, включително емоции и мисли, се извършва от софтуера. Няма как да приравним двете, обаче...

Mama_Nana писали сме заедно.

# 9
  • Мнения: 6 365
Има я тенденцията, в западната литература по когнитивна наука. В последните години излязоха книги от Патриша Чърчланд, Рамачандран и Сакс също пишат за мозъка, макар да признават, че не може да се редуцира изцяло; Даниел Денет също в по-ранните си писания доста влиятелно описва съзнанието като мозъчен процес.

Още преди това с компютърната метафора за мозъка (мозъкът е компютър и смята на софтуерен принцип, всички психични процеси са мозъчни процеси) се заявява, че той е в центъра, а не е само част от процеса.

Най-модерното в случая е въплътеното познание, тоест че мислите, съзнанието, емоциите, зависят от формата на тялото и от физическата активност, а мозъкът само прави отметки и участва в процеса.

Например, ако напиша списък за пазаруване в Moleskine, то може да напазарувам, но мога да се вдъхновя и да напиша разказ или поема. В случая списъкът помага, но той самият не може недвусмислено да се свърже с една или друга моя дейност, ако го намерят архиварите 100 години след като съм умряла с лаврите на прочута писателка.

# 10
  • Мнения: 448
Аз съм чел също, че понеже в мозъка има много области които не използваме, когато се отстрани част от него, то останалата част се "Научава" да заеме мястото на отстранения участък. Не знам дали се случва и с цяла половина, но бях гледал една серия на "Др. Хаус" където направиха именно това с един бавноразвиващ се чиято дясна половина го превръща в музикален гений, но саботира другата и той не може да прави друго освен да свири и не може да учи нищо ново. След като я отстраниха успя да си закопчее ризата сам. Да това е филм но нали уж тези филми се следят от лекари за да са по достоверни уж и трябва да има частица истина в тях. Иначе не знам от къде да започна. Кажете от къде да си дръпна нещо интересно за гледане свързано с мозъка, и функциите му? Тази тема не ми е толкова силна колкото други теми, а целта ми е да се обогатя и в нея. Целта ми не е да чета лекции за мозъка и да го затрупвам с информация, която ще се затвори някъде дълбоко в мозъчната кора, а искам лека и интересна материя, която да е достъпна и да се образуват постоянни неврони пътища до нея, когато ми потрябва. По тази причина давам на малкото рибено масло което спомага на невроните да образуват по-трайни връзки. Гледах, че точно от връзките зависи и паметта. Информацията се запаметява в мозъка, в дългосрочната ни памет, но ако няма връзка до нея и краткосрочната ни памет, ние не можем да я използваме. Но тя била там и с повторенията не запомняш нещото наново, а само затвърдяваш пътя до там. А това са пътища които електрическия импулс, достига чрез невроните, от дългосрочната памет до краткосрочната от където я използва, може би като РАМ памет Wink

# 11
  • Мнения: 6 365
Поредицата на Би Би Си за мозъка.

Сценариите на Хаус ги крадат директно от две книги на Оливър Сакс, The Man who Mistook his Wife for a Hat и Musicophilia. Вкл. за веселата баба с невросифилис и музикалния гений-идиот. И за просопагносията- неспособност за разпознаване на лица.

Без замисляне къде стои мозъкът в целия въпрос за личност-съзнание и други неща, няма много смисъл да се чете за неврология.

С рибено масло няма да станеш пианист. Може да помогнеш на мозъка, но само с неврони не се гради знание и способности. Аз пия рибено масло, но не съм си припомнила забравения репертоар.

Всъщност изпълнението на музика държи мозъка млад, както и всякакъв вид движение; не само интелектуалната гимнастика и судоку.

Има доста книги за популярна когнитивна наука, интересни са, стига да преодолееш споменатата тенденция мозъкът да е централен герой, което води до една безсмислена дехуманизация.

# 12
  • София
  • Мнения: 971
Преди години гледах по някой от научните канали как изследваха някво дете уж гений (американче негърче) Не помня в коя област беше гений. Показваха му някакви картони на които имаше разни символи и картинки и му бяха налепили по главата разни джаджи, които да излъчват какво се случва в мозъка му. И това, което ми направи впечатление беше, че мислите във вид на миниатюрни светкавици се лутаха и прехващаха през целия мозък (нямаше ограничения само в лява или дясна половина). Едните бяха розови, а другите сини. И като му се появеше някоя гениалност мисълта-светкавица ставаше червена и мястото, където възникваше в мозъка сияеше за някво време. (не твърдя, че го преразкавам 1:1, възможно е с течение на годините да съм го доукрасила тоя филм или пък да съм забравила нещо, но в общи линии е така, както го описвам)  Grinning Та мислъта ми е, че във всеки човек дебне някакъв вид гениалност, но системата, която живеем подтиска и закърнява мозъчните ни напъни. За религията пък няма и да споменавам, колко ограничава разсъдъка ...

# 13
  • Мнения: 6 365
"Светенето" на мозъка в различни цветове е софтуерен трик. Мозъчната дейност не говори за гениалност.

Ето един любопитен факт: още през 18 век е имало подобие на тези цветни картинки на мозъка. Само дето са ги получавали по-брутално: при хора, оцелели след черепна травма и с липсваща част от черепа, лекари са наблюдавали промяна на кръвообращението. Забележимо пулсиране на мозъка се е появявало в някоя част, когато пациентът се е опитвал да събира числа на ум. Наблюдавал ги е май Брока, известен с Човечето на Брока.

Спомняте ли си го?

И все пак, много малко въпроси са решени с уникални мозъци. Мисленето не е ситуирано само в мозъка, може и със слаб и обикновен мозък да постигнеш гениални резултати.

# 14
  • Мнения: 448
Цитат
С рибено масло няма да станеш пианист. Може да помогнеш на мозъка, но само с неврони не се гради знание и способности. Аз пия рибено масло, но не съм си припомнила забравения репертоар.

Давам на детето. Точно гледах едно изследване където група деца които имат нисък успех, заради това че им е трудно да се концентрират върху учението. Шест месеца им даваха Омега3 и Омега 6 и децата повишиха успеха си. Това беше някакъв експеримент, и дори да не е вярно, давам поне няма да навреди. Обясниха, че рибеното масло засилва проводимостта на синапсите и затова връзките стават по-силни. Просто опитвам, нищо не очаквам Wink

Дайте някакви линкчета до подобни поредици на ББС. Или на други предавания за човешкото тяло, мозък и съзнание. И друго да питам понеже имам мания да знам от всичко като енциклопедия, бяха ми казали че си товаря мозъка с излишна информация и ще си навредя. Понеже не се насочвам в определена област. Дали мога да претоваря с информация ако чета от всичко. Като малък се бях вманиачил по животните и вземах десетки книги за тях, после по Вселената, Обичам всичко и нямам граници, а скоро трябва да уча едни листовки, защото ми взеха книжката и не знам дали си вредя с хобито си да знам. Дори исках да си чета лекции по темата, но не искам да товаря с тежка информация, няма да ставам лекар. Та това е въпрос по темата. Колко можем да знаем???

Общи условия

Активация на акаунт