Добре, ако децата фантазират и кучетата ли фантазират?Новото ни кученце една вечер се скъса да лае , настръхнала и гледайки към вратата на хола.После отиде до вратата и започна да дращи с нокти да я отвори.Отворих и да видя какво ще прави.Тя отиде до входната врата, подуши там и веднага след това започна да души гардероба в коридора, където още седят якетата на мъжът ми,Бог да го прости! От там отиде в кухнята и започна да души пейката в кухнята и да върти опашка. Там седеше мъжът ми да си попълва документите и често и заспиваше.И всичко стана по същото време,по което се прибираше съпругът ми и минаваше същия маршрут.После започна да си играе, все едно я закачаше някой,играеше си с някой, по същия начин както си играеше мъжът ми с предишното кученце.И стана студено навсякъде.Аз се уплаших и запалих свещичка и тамян и тя спря да обикаля кухнята, върна се в хола на дивана, сви се и заспа.
- Публикувана: 15 ян. 2012, 14:28 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2020, 15:09 ч.
Има ли духове и виждат ли ги децата ?!
Животните виждат аурата. 
мъжът ми е имал 2-3 приятели, с които дълго си е играл, имали са имена 
не знам да са ставали странности, но всички в семейството му знаят за тях
аз никога не съм имала въображаеми приятели, но във възрастта, в която съм ходила на детска градина - видях мъж на терасата на баба и дядо, толкова много се уплаших, че не понасях вечер - прозорци без перде или щора много години, може би до след 18г и вечер винаги бях с гръб към прозорците
не беше човек, когото познавам, не беше облечен традиционно, беше и с каскет, а никой в семейството или обкръжението ни не носи каскет, все още ми е пред очите, все едно сега го виждам
не знам какво беше, но ми държа влага - много години .....
не знам да са ставали странности, но всички в семейството му знаят за тях аз никога не съм имала въображаеми приятели, но във възрастта, в която съм ходила на детска градина - видях мъж на терасата на баба и дядо, толкова много се уплаших, че не понасях вечер - прозорци без перде или щора много години, може би до след 18г и вечер винаги бях с гръб към прозорците
не беше човек, когото познавам, не беше облечен традиционно, беше и с каскет, а никой в семейството или обкръжението ни не носи каскет, все още ми е пред очите, все едно сега го виждам
не знам какво беше, но ми държа влага - много години .....
Синът ми е на 2,5 години и вече 4-5 пъти говори за едно бебе, което вижда до нощната ни лампа вечер. "Говори" е много силно казано, защото той има все още много беден речник. Това се случва вече от около две-три седмици. Първия път беше през нощта и се събуди и ми каза "Бебето плаче много" или нещо от сорта. Не му обърнах много внимание, защото съседите имат малки деца, които понякога се чуват да плачат. Но точно тогава беше абсолютно тихо. Въпреки това бях доста сънена и не му обърнах внимание. Но после имаше три дни подред, когато щом угасях основната лампа и останеше да свети само нощната той заговаряше за него. Казваше примерно "Ето го бебето" и гледаше някъде в пространството до нощната лампа. Питам "Къде е бебето" и той пак сочи натам и казва "Ето го". После казваше нещо от сорта, че бебето има очички или че бебето затваря очички. Все още има и думи, които не мога да му разбера добре. Но пак са свързани с обяснение за въпросното бебенце. Тъй като всяка вечер заспива с разни превозни средства (той общо взето само с такива играе) едната вечер докато говореше за бебето, вдигна количката, с която беше избрал да си спи и като че я показваше на някого (на бебето вероятно) с думите "малка киста (количка)" и се усмихна на пространството пред него. Правих опити да го разпитвам за кого плаче бебето или пък какво прави бебето или дори на кого е, но малкия изглежда объркан и не може да отговори. Може да не разбира всичките ми въпроси, въпреки че се опитвам да ги задавам по елемнтарен начин, но както казах речникът му е все още много беден, а и по принцип не винаги отговаря, когато го пита човек за нещо, особено ако не го интересува въпроса.
От няколко дни не беше говорил за бебето, но вчера пак вечерта се сети за него и каза че то само плачело.
Неприятното е, че горе-долу от както започна да говори за бебенцето в къщи стават неприятни неща. Малкият се оплаква от болки в коремчето. Дъщеря ми се разболя от някакъв ужасен грип и още не може да се вдигне напълно на крака. Аз вдигам не висока Т от около 37,5 градуса вече от два три дни само след обяд, през останалото време съм си добре. А и климатика ни, който е в спалнята и е точно над леглото, където спим с малкия една вечер отпреди няколко дни просто се побърка - сам се включва, изключва, сменя си градусите и пр. Вероятно всичко това са просто гадни съвпадения. Аз обаче вярвам, че синът ми вижда нечие нещастно детенце, което явно не може да намери покой. Днес за пореден път водих дъщеря ми на лекар и пътьом минахме през една църква да запалим свещички за здравето на четерима ни, но този път купих и една свещ и я запалих за това бебенце, което вижда синът ми. Може и да ме сметнете за луда, но не мисля че съм направила нещо лошо. Кой знае, въпросното детенце може да е на една моя приятелка, която загуби бебенце - то така и не се роди живо, почина в нея, когато тя беше в деветия месец. Аз все още бременеех с дъщеря ми (сега тя е на 7 години) и изпитах истински ужас, когато това се случи и се страхувах да не се случи и на мен.
Както и да е. Надявам се бебето да намери покой и нашите тегоби да приключат.
От няколко дни не беше говорил за бебето, но вчера пак вечерта се сети за него и каза че то само плачело.
Неприятното е, че горе-долу от както започна да говори за бебенцето в къщи стават неприятни неща. Малкият се оплаква от болки в коремчето. Дъщеря ми се разболя от някакъв ужасен грип и още не може да се вдигне напълно на крака. Аз вдигам не висока Т от около 37,5 градуса вече от два три дни само след обяд, през останалото време съм си добре. А и климатика ни, който е в спалнята и е точно над леглото, където спим с малкия една вечер отпреди няколко дни просто се побърка - сам се включва, изключва, сменя си градусите и пр. Вероятно всичко това са просто гадни съвпадения. Аз обаче вярвам, че синът ми вижда нечие нещастно детенце, което явно не може да намери покой. Днес за пореден път водих дъщеря ми на лекар и пътьом минахме през една църква да запалим свещички за здравето на четерима ни, но този път купих и една свещ и я запалих за това бебенце, което вижда синът ми. Може и да ме сметнете за луда, но не мисля че съм направила нещо лошо. Кой знае, въпросното детенце може да е на една моя приятелка, която загуби бебенце - то така и не се роди живо, почина в нея, когато тя беше в деветия месец. Аз все още бременеех с дъщеря ми (сега тя е на 7 години) и изпитах истински ужас, когато това се случи и се страхувах да не се случи и на мен.
Както и да е. Надявам се бебето да намери покой и нашите тегоби да приключат.
Леле, от тая история на #JANE# направо тръпки ме побиха.
Моят син, когато беше на около 3-3.5 години ми разказваше как "преди" майка му и баща му умрели и го отгледали баба му и дядо му. Били цигани и нямали пари. Когато казвах: "Ама нали мама е жива и е тук", отговаряше - "Теб тогава те нямаше".
Другото странно нещо, което ми е казвал пак на тая възраст е: "Твоят дядо е на небето и се грижи за теб".
Той, разбира се, не познава нито един от дядовците ми, починали са преди повече от 20 години.
Отдавам го на някаква детска фантазия - на тази възраст нямат особено ясна представа за реалността - но все пак е някак смущаващо...
Моят син, когато беше на около 3-3.5 години ми разказваше как "преди" майка му и баща му умрели и го отгледали баба му и дядо му. Били цигани и нямали пари. Когато казвах: "Ама нали мама е жива и е тук", отговаряше - "Теб тогава те нямаше".
Другото странно нещо, което ми е казвал пак на тая възраст е: "Твоят дядо е на небето и се грижи за теб".
Той, разбира се, не познава нито един от дядовците ми, починали са преди повече от 20 години.
Отдавам го на някаква детска фантазия - на тази възраст нямат особено ясна представа за реалността - но все пак е някак смущаващо...
Когато моят син една вечер ме попита за първи път къде е ,,То,, и назова някакво смешно име, не му обърнах особено внимание.
Мина се не мина време, въпросът пак ми се зададе вечерта когато го приготвях за сън, отговорих му че не знам, но ме хвърли в размисъл.
И така един ден прибирайки се от градина седнахме на пейка по път за да си почине и тогава пак ме попита къде е ,,То,, и пак с онова смешно име.
Тогава го попитах къде е ,,То,,, къде живее. Тогава синът ми вдигна ръчичка и посочи към небето и ми каза: Ето там!
А между другото бях попаднала на темата тук и вече успях да си дам някакво обяснение за случилото се.
Мислех си, че е забравил докато скоро пак ме попита за него, къде е
Така, че вярвам, че децата имат Ангели- Пазители, които виждат и разговарят с тях. Так поне си ги обяснявам Въображаемите приятели.
Мина се не мина време, въпросът пак ми се зададе вечерта когато го приготвях за сън, отговорих му че не знам, но ме хвърли в размисъл.
И така един ден прибирайки се от градина седнахме на пейка по път за да си почине и тогава пак ме попита къде е ,,То,, и пак с онова смешно име.
Тогава го попитах къде е ,,То,,, къде живее. Тогава синът ми вдигна ръчичка и посочи към небето и ми каза: Ето там!
А между другото бях попаднала на темата тук и вече успях да си дам някакво обяснение за случилото се.
Мислех си, че е забравил докато скоро пак ме попита за него, къде е
Така, че вярвам, че децата имат Ангели- Пазители, които виждат и разговарят с тях. Так поне си ги обяснявам Въображаемите приятели.
Не ми се е случвало детето да общува с невидими за мен същества / било то плод на фантазия , или не/, но друго ми прави впечатление.
Не мога да обясня как и защо, но дъщеря ми от много малка- от около 2 годишна, е наясно не само с различията между момченцата и момиченцата, но и с въпросите на живота и смъртта. Нищо свръхестествено, разбира се, но е наясно, че човек отиде ли на небето, значи е умрял, че никога няма да се върне и че всички тъгуват за него/ да вметна- че откакто се е родила, смъртен случай в семейството няма и не е присъствала на погребения /. Като обсебена е от дядо си/ моят баща/, който почина почти четири години преди появата й на бял свят, непрекъснато обяснява колко й липсва, колко той е тъжен и как плаче и как тя иска да го гушне и как иска да отиде да го види на небето/ с което ме докарва до пълен потрес/.
Най- много обаче ме замислят твърденията й от рода на: " Мамо, колко те обичам! Ти си много добричка и затова тебе и тати избрах от всички , да дойда при вас , нали, мамо
"Когато я питам как ни е избрала, отговаря, че имало много мами и татковци в магазина/?/, но тя, когато видяла нас, веднага ни избрала.
Не мога да обясня как и защо, но дъщеря ми от много малка- от около 2 годишна, е наясно не само с различията между момченцата и момиченцата, но и с въпросите на живота и смъртта. Нищо свръхестествено, разбира се, но е наясно, че човек отиде ли на небето, значи е умрял, че никога няма да се върне и че всички тъгуват за него/ да вметна- че откакто се е родила, смъртен случай в семейството няма и не е присъствала на погребения /. Като обсебена е от дядо си/ моят баща/, който почина почти четири години преди появата й на бял свят, непрекъснато обяснява колко й липсва, колко той е тъжен и как плаче и как тя иска да го гушне и как иска да отиде да го види на небето/ с което ме докарва до пълен потрес/.
Най- много обаче ме замислят твърденията й от рода на: " Мамо, колко те обичам! Ти си много добричка и затова тебе и тати избрах от всички , да дойда при вас , нали, мамо
"Когато я питам как ни е избрала, отговаря, че имало много мами и татковци в магазина/?/, но тя, когато видяла нас, веднага ни избрала. 
Мда, така твърди и Майкъл Нютън в "Пътят на душите", а освен това според него избираме и тялото си и начина си на живот, както и смъртта си, естествено. Не знам доколко е истината в тези твърдения, леко съм скептична.
По темата-нямам опит. Любопитно ми е да чета, както чета приказки все още.
По темата-нямам опит. Любопитно ми е да чета, както чета приказки все още.
Моето детенце последната година ми е наговорила доста неща.....никога не съм се съмнявала в това което казва.
" Трябва да си избера братче...от къде да го избереш?.....Ами, от небето"
" Аз съм те избрала точно теб за майка......защо точно мен, какво хареса най-много в мен?.....Сърцето ти!"
" Мамо, ние имаме бебе, то е на небето и Дядо Боже го пази сега"
Към момента нямаме братче и не съм бременна.....ще видим
Странното е, че ако каже нещо подобно и й задам въпрос ми отговаря веднъж. Ако почна да я разпитвам подробно престава или не иска да говори за това.
Убедена съм, че има много невидими неща за нас......."слепите" хора.
Вярвам също, че децата избират родителите си и душата избира какъв живот да живее на земята. Просто го зная от някъде
" Трябва да си избера братче...от къде да го избереш?.....Ами, от небето"
" Аз съм те избрала точно теб за майка......защо точно мен, какво хареса най-много в мен?.....Сърцето ти!"
" Мамо, ние имаме бебе, то е на небето и Дядо Боже го пази сега"
Към момента нямаме братче и не съм бременна.....ще видим
Странното е, че ако каже нещо подобно и й задам въпрос ми отговаря веднъж. Ако почна да я разпитвам подробно престава или не иска да говори за това.
Убедена съм, че има много невидими неща за нас......."слепите" хора.
Вярвам също, че децата избират родителите си и душата избира какъв живот да живее на земята. Просто го зная от някъде
Регистрирана съм тук от много време и чета от още толкова, но никога не съм имала смелостта да пиша. Такива теми са ми адски интересни и любопитни, а обикновено ги чета по малките часове и току се озъртам да няма някаква сянка до мене... 
Не съм имала "свръхестествени" преживявания до сега, а и не знам дали бих могла да понеса подобно... Но ще споделя нещо странно, по повод това дали животните усещат духове. Имаме персийска котка, и през няколко нощи я чувам да мяука "особено" през нощта. Прави го от години, понякога мълчи за седмица, понякога го прави няколко пъти през нощта. Като пиша "особено" - по-различно е от другите звуци, едно по-протяжно и високо. Виждала съм я да го прави и през деня, заглежда се в една точка пред себе си и "маааууу", не ме забелязва, докато не я разтърся леко... Стряскала ме е, наистина...
Идея си нямам какво е това нещо, дето го гледа, дух ли, дявол ли, предишната ѝ инкарнация ли (котка с разум и душа
), и не ми се иска да го срещам. Може и да си втълпявам, и май така е най-добре. 
Не съм имала "свръхестествени" преживявания до сега, а и не знам дали бих могла да понеса подобно... Но ще споделя нещо странно, по повод това дали животните усещат духове. Имаме персийска котка, и през няколко нощи я чувам да мяука "особено" през нощта. Прави го от години, понякога мълчи за седмица, понякога го прави няколко пъти през нощта. Като пиша "особено" - по-различно е от другите звуци, едно по-протяжно и високо. Виждала съм я да го прави и през деня, заглежда се в една точка пред себе си и "маааууу", не ме забелязва, докато не я разтърся леко... Стряскала ме е, наистина...
Идея си нямам какво е това нещо, дето го гледа, дух ли, дявол ли, предишната ѝ инкарнация ли (котка с разум и душа
), и не ми се иска да го срещам. Може и да си втълпявам, и май така е най-добре.