Здравейте.Братовчедми е на 2г.,а братовчедка ми е на 5 .С кака ги гледахме заедно и ме извика да дойда .Отивам и видях ,че малкия маха и си говори с някий пред него.Пред. него никой нямаше взех го и излязохме.Кака отиди да смени пелените му,а аз говорих по телефона.Малката беше в кухнята и чух да изпищява и отидпх веднага.Реве и бяга лам мен и видях раката и крав .Ножа паднал и я е ппрязал.Тя не може да го стигне.Чух ,че малкия говори пак с някога и той каза Добре и о стаята паднаха книги от рафтове.Ето я мойта случка.
- Публикувана: 15 ян. 2012, 14:28 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2020, 15:09 ч.
Има ли духове и виждат ли ги децата ?!
Оставам с впечатление, че хората не правят разлика между наука и псевдонаука!
Моля ви, преди да твърдите, че нещо е научно доказано, информирайте се относно изискванията, които трябва да покрива всеки научен експеримент.
Напълни се с "учени", които твърдят всякакви глупости и които не са и няма да бъдат признати никога от истинската научна общност. По-лошото е, че масово хората се подвеждат и повтарят като папагали едно и също без да търсят допълнителна информация.
Предполагам знаете за фондацията “Randi’s Educational Foundation”, която предлага 1 млн. долара на всеки, който се изправи пред научна комисия и докаже подобно явление. Мисля, че сумата вече 30 години си стои неспечелена.
Моля ви, преди да твърдите, че нещо е научно доказано, информирайте се относно изискванията, които трябва да покрива всеки научен експеримент.
Напълни се с "учени", които твърдят всякакви глупости и които не са и няма да бъдат признати никога от истинската научна общност. По-лошото е, че масово хората се подвеждат и повтарят като папагали едно и също без да търсят допълнителна информация.
Предполагам знаете за фондацията “Randi’s Educational Foundation”, която предлага 1 млн. долара на всеки, който се изправи пред научна комисия и докаже подобно явление. Мисля, че сумата вече 30 години си стои неспечелена.
За голямо съжаление именно в днешния 21век стигнахме дотам.....Високи технологии, съчетани с отчайваща неграмотност на населението. И то тук в Бг, а не в Централна Африка.....
Чувала съм,че децата и животните могат да виждат духове.Деца все още нямам.Обаче имам кучета и котки.Спомням си как лятото една вечер си бях седнала на люлката с една бутилка вино да си релаксирам.Самичка си бях,само с животните.Кучето беше легнало до мен,а котките стояха на земята и ми се галеха в краката.По едно време без видима причина и без да има някакъв шум,или някакъв човек,кучето и котките се обърнаха надясно.Кучето лаеше без да спира и беше готово да се хвърли натам,където гледаше,а котките почнаха да "хъкат" и да се отдръпват.Сетих се<че по-рано през деня беше починала сестрата на прабаба ми.И като се сетих,че сянката обикаля 40 дни на места,където е ходила(а тя е идвала вкъщи доста пъти),се прибрах вътре с 200.Виното въобще и не можеше да ме замая.Уплаших се,защото ме е страх от такива неща.Спомням си,че когато почина дядо(бащата на тате),вечерта от перваза на терасата падна една саксия и се счупи.Нито е била накрая на перваза,нито е имало вятър.Той е дошъл и я бутнал.Странни неща са това,но очевидно са вярни. 
За децата не знам, но съм чувала за животните и особено за котките. Някои хора препоръчват дори във всеки дом да има поне по една котка. Животните отблъскват отрицателната енергия. Дали е вярно, да кажат хората с опит
От две седмици се ровя в такива теми, защото малката все по-често ми говори за едно дете което обитава нашия дом. Знам само, че е момченце. От време на време се страхува от него, но и същевременно с това говори за него със спокоен глас. Днес сутринта по пътя за градина отново говорихме за неговото посещение и като пак не получих отговор на въпроса ми ( как се казва момченцето) и казах да го попита. Тя най-спокойно ми каза, че сутрин не идва (идвал само вечер). За сега смятам да не пиша подробности. Моля само да ме насочите към сайтове, форуми или някъде другаде за да запълня пъзела и дам отговори на въпросите си.
От две седмици се ровя в такива теми, защото малката все по-често ми говори за едно дете което обитава нашия дом. Знам само, че е момченце. От време на време се страхува от него, но и същевременно с това говори за него със спокоен глас. Днес сутринта по пътя за градина отново говорихме за неговото посещение и като пак не получих отговор на въпроса ми ( как се казва момченцето) и казах да го попита. Тя най-спокойно ми каза, че сутрин не идва (идвал само вечер). За сега смятам да не пиша подробности. Моля само да ме насочите към сайтове, форуми или някъде другаде за да запълня пъзела и дам отговори на въпросите си.
Въображаемите приятели не са нещо странно и изключително в детска възраст. Според мен преди да се срещате с врачки, екстрасенси и др.подобни шарлатани, най-добре е да напарвите консултация с детски психолог - той вероятно има рационално и логично обяснение. Успех!
Работата е там, че въображаемите приятели си имат имена. Нашия посетител си няма.Тя не иска да говори с него. Просто казва, че го вижда. Дава ми подробности за него (какво прави, как изглежда къде е стоял в стаята и др.) Преди две години дядо й почина и тя не знаеше за това. Сутринта (4-5 дена след смъртта му) баща и влезе в стаята и с влизането тя сочеше празния коридор и повтаряше че дядо и е там. Сочеше празния коридор и не спираше да го вика( да подчертая, че дядото не живееше с нас и рядко е идвал в нашия дом) . Обърна се към мен и каза ясно да я разбера "Там е" . С баща и тогава настръхнахме и не знаехме какво да и отговорим. Имала е и други ситуации, но няма значение. Знам само, че не трябва да съм безучастна.
Не знам дали има духове. Когато синът ми беше по-малък в продължение на няколко нощи ме викаше в стаята си да видя момиченцето, което му говори и му пречи да заспи. Гледаше към една точка в тавана и се озадачаваше как така аз не я виждам. На въпроса ми страхува ли се от нея, отговаряше, че не се страхува, просто момиченцето не спирало да му говори и той не можел да заспи. Е, и аз тогава трудно заспивах няколко нощи. Скоро "посещенията", въображаеми или не, спряха. Сега синът ми не помни нищо от това.
... Знам само, че не трябва да съм безучастна.
... Когато синът ми беше по-малък в продължение на няколко нощи ме викаше в стаята си да видя момиченцето, което му говори и му пречи да заспи. ...
Моето дете пък беше гладно, жадно, коремче, гърло. Все неща, на които няма как да не обърна внимание. С духове не са се пробвали, защото знаят, че не им обръщам внимание или знаят, че съм наясно, че са само въображаеми.
Лиляна, да, определено ми привлече вниманието. Интересно ми е как им хрумват такива неща на възраст по-малка или около 3 години (не помня точно). Нито детето е знаело какво е дух, нито е знаело аз в какво вярвам и в какво не. Не твърдя, че съществуват духове, просто изживяването за мен беше особено и все още си го спомням със странни чувства.
Повечето деца са жадни, гладни, "забравили" да ползват тоалетна преди сън и т.н. и т.н., моите също не правят изключение.
Повечето деца са жадни, гладни, "забравили" да ползват тоалетна преди сън и т.н. и т.н., моите също не правят изключение.
Лиляна, да, определено ми привлече вниманието. Интересно ми е как им хрумват такива неща на възраст по-малка или около 3 години (не помня точно). Нито детето е знаело какво е дух, нито е знаело аз в какво вярвам и в какво не. Не твърдя, че съществуват духове, просто изживяването за мен беше особено и все още си го спомням със странни чувства.
Повечето деца са жадни, гладни, "забравили" да ползват тоалетна преди сън и т.н. и т.н., моите също не правят изключение.
Повечето деца са жадни, гладни, "забравили" да ползват тоалетна преди сън и т.н. и т.н., моите също не правят изключение.
Детето едва ли е имало предвид дух, понеже е нямало с кого да оправдае незаспиването си си е измислило въображаемо детенце , което му пречи.
Аз пък съм чувала, че малките деца възприемат такива "сигнали" или "виждат" неща от отвъдното, духове на починали и т.н. тъй като са малки и едва ли не някак си "по-чисти", необременени със земни проблеми и успяват да са някак си във връзка с друг свят, който ние, възрастните, няма как да видим.
Всичко това теоретично де..
Всичко това теоретично де..
В някои от тях допускам, че има "друга" намеса, но в повечето ми се струва, че е нормално детско въображение.
Голямата ми дъщеря си говореше с Нещо когато беше на 5 годинки.
В началото не обръщах внимание но след като това продължи месеци ..признавам,че започнах да се страхувам.
Присядаше кротко на земята и тихичко обясняваше нещо на Някой...оставях я на спокойствие в такива моменти...опитвах се да бъдя невидима и да не я прексъвам.Понякога с часове си бъбреше и показваше разни играчки на Някой до нея.Гледаше пред себе си сякаш има нещо там.
Когато един ден я питах с кого разговаря ми отговори-с Лора!
А ако влезех случайно в стаята и и я хванех да си говори с нея...тя сякаш не ме забелязваше.Беше много странно и в същото време сташно.
Когато това продължи около година и втората ми дъщеря се роди,си мислех че въображаемата приятелка ще изчезне.Но,не.
Остана!
Понякога се караше с Нея.''Оффф добре Лора...няма да си играя повече с теб...''
Когато се опитвах да говоря с нея и и да и обясня че няма Лора,тя спореше с мен и казваше че Лора е тук.И ми сочеше възуха пред себе си с въпроса-Е,мамо...не я ли виждаш!?''
Залисана с бебето реших да игнорирам Лора!
Малката ми дъщеря беше само на месец когато започна другята история.
Заглежддаше се в тавана на спалнята в точно определено място ...гледаше няколко минути...след което се свиваше на кълбо и пищеше толкова силно че се задушаваше...
Ако я сложех на спалнята да легне и ''точката'' н атава оставаше зад нея..то тя извиваше глава силно назад...забиваше поглед Там...и сцената се повтаряше...Малките и очичики търсеха точно това място винаги когато я внесях в спалнята.И сцената се повтаряше.
Пробвах няколко дни да не я вкарвам в спялнята-пренесох се в хола.Нищо от това не се случваше там.Един ден по обяд,влязах в спалнята и я носех на ръце,влезнах само да взема нещо...и тя се заогъва и завъртя така че сякаш търсеше точното място което предизвикваше неистовият и рев а в погледа и имаше такава уплаха че не разбивах какво се случва...но усещах че нещо не е както трябва.
Отидох в църквата.Разказах на попа.Опя бебето,пръсна го с чемшир и ми даде икона на която пя нещо...разказа ми страшни неща....като се опита едновремно с това и да ме успокои...
Прибрах се и направих както каза.
Сложих иконата над леглото.
Тааблата беше дебела-наредих я там-подпрях я на стената и стоях в хола да чакам мъжа ми да си дойде от работа да му разкажа...
Дойде.Разказах му....
Отидохме в сланята да му покажа иконата..отворих вратата и му показах иконата и в този момент иконата изхвърча и падна пред нас.
Мъйът ми е атеист.Аз вярвам само в онова което виждам.
Той взе иконата и двамата се спогледахме,но не казахме нищо...сложи я пак на леглото на таблата..раздруса леглото да провери дали ще падне-не.
Направи крачка и иконта с трясък падна пак на земята.
Казах му че и минута повече няма да остана в този апартамент.Живеехме под наем там.
Събрах един куфар и отидохме на хотел.
Обадих се на брокерката-отидохме на оглед-наехме друг апартамент.Извиках хамали-събрахме багажа и се махнах от там.
Първата вечер в новата квартира наблюдавах децата под лупа.
Нямаше я Лора.Нямаше го Нещото което плашеше бебчето ми.
Повече от два месеца живях в стрвах...наблюдавах децата дали има промяна...имаше.Те си бяха такива каквито не бяха в Онзи апартамент.
Дните се нижеха и историята се забрави...сега си я припомних когато видях темата...
Какво е имало там не знам...но знам,че имаше нещо и то плашеше мен и децата ми.Голямата ми дъщеря дори не помнеше Лора.Малката спеше спокойно и не гледаше в тавана ужасена.
Аз?Аз се опитах да забравя и да не си отговарям на въпросите в мен....защото се страхувах от отговорите...защото нямах сили да повярвам че и на мен може да ми се случи нещо което немога да разбера и обясня.
Но,вярвам,че имаше нещо там.И то не беше добро!
В началото не обръщах внимание но след като това продължи месеци ..признавам,че започнах да се страхувам.
Присядаше кротко на земята и тихичко обясняваше нещо на Някой...оставях я на спокойствие в такива моменти...опитвах се да бъдя невидима и да не я прексъвам.Понякога с часове си бъбреше и показваше разни играчки на Някой до нея.Гледаше пред себе си сякаш има нещо там.
Когато един ден я питах с кого разговаря ми отговори-с Лора!
А ако влезех случайно в стаята и и я хванех да си говори с нея...тя сякаш не ме забелязваше.Беше много странно и в същото време сташно.
Когато това продължи около година и втората ми дъщеря се роди,си мислех че въображаемата приятелка ще изчезне.Но,не.
Остана!
Понякога се караше с Нея.''Оффф добре Лора...няма да си играя повече с теб...''
Когато се опитвах да говоря с нея и и да и обясня че няма Лора,тя спореше с мен и казваше че Лора е тук.И ми сочеше възуха пред себе си с въпроса-Е,мамо...не я ли виждаш!?''
Залисана с бебето реших да игнорирам Лора!
Малката ми дъщеря беше само на месец когато започна другята история.
Заглежддаше се в тавана на спалнята в точно определено място ...гледаше няколко минути...след което се свиваше на кълбо и пищеше толкова силно че се задушаваше...
Ако я сложех на спалнята да легне и ''точката'' н атава оставаше зад нея..то тя извиваше глава силно назад...забиваше поглед Там...и сцената се повтаряше...Малките и очичики търсеха точно това място винаги когато я внесях в спалнята.И сцената се повтаряше.
Пробвах няколко дни да не я вкарвам в спялнята-пренесох се в хола.Нищо от това не се случваше там.Един ден по обяд,влязах в спалнята и я носех на ръце,влезнах само да взема нещо...и тя се заогъва и завъртя така че сякаш търсеше точното място което предизвикваше неистовият и рев а в погледа и имаше такава уплаха че не разбивах какво се случва...но усещах че нещо не е както трябва.
Отидох в църквата.Разказах на попа.Опя бебето,пръсна го с чемшир и ми даде икона на която пя нещо...разказа ми страшни неща....като се опита едновремно с това и да ме успокои...
Прибрах се и направих както каза.
Сложих иконата над леглото.
Тааблата беше дебела-наредих я там-подпрях я на стената и стоях в хола да чакам мъжа ми да си дойде от работа да му разкажа...
Дойде.Разказах му....
Отидохме в сланята да му покажа иконата..отворих вратата и му показах иконата и в този момент иконата изхвърча и падна пред нас.
Мъйът ми е атеист.Аз вярвам само в онова което виждам.
Той взе иконата и двамата се спогледахме,но не казахме нищо...сложи я пак на леглото на таблата..раздруса леглото да провери дали ще падне-не.
Направи крачка и иконта с трясък падна пак на земята.
Казах му че и минута повече няма да остана в този апартамент.Живеехме под наем там.
Събрах един куфар и отидохме на хотел.
Обадих се на брокерката-отидохме на оглед-наехме друг апартамент.Извиках хамали-събрахме багажа и се махнах от там.
Първата вечер в новата квартира наблюдавах децата под лупа.
Нямаше я Лора.Нямаше го Нещото което плашеше бебчето ми.
Повече от два месеца живях в стрвах...наблюдавах децата дали има промяна...имаше.Те си бяха такива каквито не бяха в Онзи апартамент.
Дните се нижеха и историята се забрави...сега си я припомних когато видях темата...
Какво е имало там не знам...но знам,че имаше нещо и то плашеше мен и децата ми.Голямата ми дъщеря дори не помнеше Лора.Малката спеше спокойно и не гледаше в тавана ужасена.
Аз?Аз се опитах да забравя и да не си отговарям на въпросите в мен....защото се страхувах от отговорите...защото нямах сили да повярвам че и на мен може да ми се случи нещо което немога да разбера и обясня.
Но,вярвам,че имаше нещо там.И то не беше добро!
Аз пък съм чувала, че малките деца възприемат такива "сигнали" или "виждат" неща от отвъдното, духове на починали и т.н. тъй като са малки и едва ли не някак си "по-чисти", необременени със земни проблеми и успяват да са някак си във връзка с друг свят, който ние, възрастните, няма как да видим.
Всичко това теоретично де..
Всичко това теоретично де..