Има ли духове и виждат ли ги децата ?!

Тук във форума четох много интересна случка мисля от темата "случи ми се нещо странно".

Една съфорумка (изобщо не й помня ника, но историята ми се запечата) разказа следното: с мъжа й и детенцето се връщат от Гърция ако не се лъжа, с колата. Спират да хапнат уморени там някъде на границата и будят малката, която спинка в колата. Момиченцето сънено и сърдито казва: Уфф от всички животи които съм живяла, само в този ми се налага да ям. 
 
Извинявам се, че предавам историята по спомен и че не се сещам на кой е, но адски ме впечатли.

Със сигурност децата виждат неща , които ние не можем ... Моят син имаше един период от няколко месеца в който ставаше седнал в леглото и започваше да пищи сочейки към вратата доста след като вече е разбуден . Случваше се всяка нощ , почти по едно и също време , достатъчно да ме убеди , че не сънува , а вижда нещо .
Скоро почина дядо ми . Няколка дни след смъртта му , както си спяхме в три часа през нощта в цялата къща се разнесе ужасна мелодия ... дразнеща и натрапчива . Мъжът ми скочи , обиколи етажа ... Оказа се , че музикалното влакче на детето се е включило само . Последното беше странно , защото не е използвано от поне две - три години и батериите му не работеха .
Най - интересното беше , че не спря , когато мъжа ми натисна копчето  Трябваше да му извади батериите и да го удари в земята , за да спре ...

Често ми се случва вечер късно, в леглото, докато гледам тв да усетя полъх, движение на въздуха. Уточнявам, че се е случвало при затворени врата и прозорец.

И ние доста пъти сме се будили от играчки, включващи се сами по нощите. И наистина някои трудно се изключват. Не съм се сетила да го свързвам със смъртта на някой. Може би само една лампа, която не работеше от години. Беше 4 сутринта и с мъжа ми си говорехме. Ненадейно на балкона срещу леглото ни се облещи въпросната лампа. Сутринта като станах опитах пак да я светна, но не стана. Въбоще повече не светна. Но не знам дали не се е включвала и през деня, когато няма как да я забележа. Скоро преди това беше починала една близка жена.
Уф, и полъх вечер в леглото съм усещала. Не вярвам да е от дух, но още нямам обяснение.

И това какво трябва да значи? Че в предишните си животи е била камъни и дървета ли?

Не,може да е живяла в друго измерение,паралелна реалност и т.н.,където не е нужно да се храниш

Не знам какво да мисля, струва ми се, че дълбоко вярващ човек трябва да вярва и в духове.  Така поне е според основните религии. От детските си години не мога да извадя спомен сега, но от по-зрелите мога - за същия полъх, който споменавате. Бях бременна, майка ми е починала преди години и таман бях решила да кръстя детето на нея. Та усетих една вечер докато четях полъх във врата си, и то не еднократно, а няколко пъти, бях сама, само с другото дете. Стана ми хем страшно, хем някак хубаво, помислих си, че няма кой друг да бъде ако е истина. 

На мен ми се случва всяка вечер. Няма откъде да духа, ама си духа.
И като си легна, сякаш някой ми гали лицето с въздух .

Толкова странни неща ми се случват и са ми се случвали, че вече нищо не ме учудва.

Това с полъха и на мен се е случвало.
Не само по лицето, не само вечер, а по всяко време на деня, понякога полъхът е като през цялото тяло, както при вятър - много студен и лек вятър. Винаги се оглеждам, за да видя къде е отворено, но никъде не е...
Не знам какво е. Може и нищо да не е.
А ако наистина са духове, то те ще сигурно ще са на някой, който много ме е обичал приживе. А това може само да ме радва.

Децата често объркват филми, приказки, сънища и реалност. Освен това фантазията им е силно развита. Няма никакво основание за притеснение, ако дете си говори с въображаем приятел. Децата не могат за броени месеци или години да станат възрастни, а и не е необходимо.  

За духовете нищо не може да се каже със сигурност. Според някои те съществуват, а  според други-не. Няма научни доказателства нито за едното, нито за другото. Дори, ако владеем техники за разговор с тях, според някои това е разговор с подсъзнанието. И за това няма никакви научни доказателства.

Засега никой не е ухапан или ударен от духове, нали така? Вярването в тях или невярването също не би трябвало да се определя като проблем дори и на възрастните. Но, ако някой посвети живота си на разговори с тях това може да се нарече проблем.

Нямам представа, еднозначен отговор няма.
Вярвам и имам лични причини да съм убедена в свръхестествените/за нас са свръх, може и реално да не са/ неща.
Децата ми не съм забелязала да имат по странно държание.
Колкото и да сме земни, някои неща нямат логично обяснение, защото се случват с възрастни, а не на деца с богато въображение.
Съпругът ми е заклет прагматик и здраво стъпил на земята - имаше ситуации в, които и на него му избяга логиката.
Истината е , че това не са неща с които всеки от нас трябва или необходимо  да се сблъска.
 Устроени сме да вярваме в материалният свят, ако нещо от духовният такъв, ни докосне по различно от останалите се паникьосваме, защото няма видима и материално изразена логика. Нормално.
Но тава не означава , че духовното , необяснимото логически за нас не съществува.
Така си мисля аз... това е моята логика и успокоение.

На мен ми се е случвало като дете да виждам и да слушам други хора в стаята си, не можех да разговарям с тях. Била съм достатъчно голяма, за да знам, че не е плод на въображението ми. Намирам го за нормално, просто съм свръхчувствителна и непредубедена.

Веднъж, преди няколко години, на едно парти,  видях няколко белобради старци с бели дрехи да седят на масата на един човек. Говореха си и се радваха, че най-накрая ще бъдат отново заедно, бяха от някакво братство и носеха от онези дълги овчарски геги. Човекът не ги виждаше, а аз се опитвах да събера смелост и да му кажа. Исках да го предупредя, че приятелите му го чакат, но ако не си е уредил земните дела, да отиде още тази нощ на лекар и да му прегледат сърцето. На два пъти тръгвах към него и на два пъти се случваше нещо за да ме спре. На края човекът си тръгна, а аз до ден днешен не мога да си простя, че не му казах.  В действителност след два дни този човек получи инфаркт и почина. Също го отдавам на свръхчувствителност.

И за последно ми се случи пак преди няколко години, събудих се през нощта и видях дух на жена да се носи над леглото ми. Остана там цялата нощ, беше толкова тъжна и объркана, като че ли не знаеше какво се е случило. Първо си помислих, че е на майка ми, тъй като много тъгувах за нея, на другия ден обаче  разбрах, че в този момент внезапно е починала съседката ми, почти на моята възраст. Не бяхме близки и нямам обяснение за посещението й.

Едно време много се срамувах да споделям подобни неща, сега обаче ги намирам за нормални и ги отдавам на някаква сензитивност и отвореност към неща, които не са с материално измерение.

Та затова, когато малката ми дъщеря ми каза, че снощи е имало някакви хора в стаята й, аз й вярвам и й казвам да не се притеснява от тях.
Тук не става въпрос за накакво въображаемо животинче или приятелче, а за хора, които тя не е виждала.

Само да добавя, че аз съм твърда реалистка и не вярвам в нищо, което не съм видяла лично.

Луда, и да беше предупредила човечеца, той пак е щял да си замине.
Дошли са да го вземат, онези с гегите. Така че не се обвинявай.

В продължение на почти една година, дъщеря ми се усмихваше на нещо зад мен всеки път, когато я приспивах. Люлям я на кошарата, докато заспи, а тя почваше да се усмихва на нещо зад мен. Беше малка, на около година и 3,4, 5 месеца, когато се сетих да я попитам кой е там, сочейки зад мен, все едно и аз виждам "нещото". А тя ми отговори "Деди" (демек Дядо).  . Имам дядо, който е починал отдвна. Много искаше да види внуци, но не успя. Мисля, че ако дъщеря ми е виждала нещо, то това е бил той. Сега вече не го прави това с усмихването...