Има ли духове и виждат ли ги децата ?!

Децата виждат духовното, което произлиза от материалното.

Синът ми каза, че вижда Дора Габе ("Баба Габе") на едно клонче в градината на селската къща. Много е слушал стихотворения от нея, за цветенца, птички, дечица. Поетесата толкова е обичала децата, че няма как духът й наистина да не е на места, където има цветя, птички, красота. Просто ако има дух на Дора Габе, който да е тук след смъртта й, той е тук заради красивото в материалния свят, сам по себе си той не е субстанция с интелект. Всъщност много мразя това вулгарно виждане за духа като за втори вид тяло. Тялото умира, личността и самоусещането умира, но ако сме велики и добри, остава точно този дух, който синът ми вижда. Но и възрастни могат да го виждат.

Ако семейството говори за бабата, много ясно, че и детето ще си измисли, че е в стаята. Децата чуват повече, отколкото си мислим. Аз говоря за влакове и в момента Томас, Гордън и още няколко парни локомотива са паркирали в хола. Добре че са безплътни и невидими.

Не знам за духове, но нощта, в която дядо ми почина в съседната стая, детето ми се съдра да пищи, при положение, че има много спокоен сън. 

Дали в домакинство, където някой е на смъртно легло, няма достатъчно стрес, че да изнерви едно дете? Малките се изнервят и ако ги нахраниш не с каквото трябва...да не говорим, че усещат миризми, стреса на възрастните и други неща.

Mamacita Bandida, никакъв стрес нямаше при нас. 
Смъртта на дядо ми се прие относително спокойно, предвид състоянието, в което беше. Не е имало истерии, ревове, писъци... Само детето всъщност пищеше и плачеше. Може да е съвпадение, а може и да има връзка. Просто споделих.

Под стрес разбирам дори малка промяна в обстановката, храната, миризмата. Знам какво е да има тежко болен човек- за децата е кошмарно. Те улавят най-малката промяна в изражението на възрастните, езика на тялото, усещат неизвестността и това ги стресира.

Много ми се иска да ви следя, но от всяка история настръхвам.

 
аз ги наричам видения
съгласна съм с Nekomusume

Аз не ги наричам духове, а детско, развинтено въображение, без всякакви граници...

не само децата но и възрастните имат  видения
 и  аз имам и живота е по весел

Аз също.
Вярвам, че децата виждат така наречените духове, видения и "развинтени въображения"...

Много се впечатлявате

На първия въпрос- не знам, на втория- не.

Не, няма, но децата имат една прекрасна 'девствена' фантазия, в която всичко е възможно и дори реално и съответно често измислят герои, разговарят си с тях, вълнуват се

Имаше една много хубава серия на Supernatural, в която Дийн разказваше, че като малък много се страхувал от чудовището в гардероба, а баща му вместо да го успокои и да му каже, че там няма нищо, му давал пистолет.

Кръстницата на сина ми ми разказва, че когато нейният син е бил на около 2.5г си говорели и тя в момент на откровения колко много го обича го попитала "кой те прати при мен?", а той й отговорил "мамо, аз те избрах". Като тя твърди, че темата за духове, извънземни сили и т.н. никога не са обсъждани.

Вярвам в духове и свръхестествени неща. Вярвам, че децата и възрастните ги виждат, но възрастните са прекалено "земни" и намират "логично обясение" за всичко.

Аз лично нямам спомени от моето детство да съм имала контакт с паранормалното.

Имаше период, когато у дома се играеше с една Ема. Сред приятелчетата на сина ми няма дете с такова име. С нея водеше диалози, описваше ми много точно как е облечена. Когато "говореше" с нея се чуваше само неговият глас, не както когато си е играел сам и си е водил диалозите с преправен глас. Ема беше само у дома. Бил на около 3г и половина. След като донесох светена вода у дома, Ема беше забравена от раз.
Когато беше по-малък, още в количка, често в асансьора махаше или се усмихваше на нещо зад гърба ми (на стената), малко по-високо от моят ръст. Наричаше го "кака", но той тогава казваше "кака" на всички жени. На тази "кака" се махаше и за "чао" когато излизахме от асансьора.
После за кратко имаше някакво момченце, което все плачело за родителите си и беше в инвалиден стол, според думите му. Тогава беше малък и не знаеше какво е това, казваше, че е на стол с гуми.

Ооо, нееее 
Вие май наистина изтрещявате 
Очаквам яко плюване 

Имам девер свещеник и според него малките деца и най вече бебетата имат способността да виждат ангелите, които са навсякъде около нас... 

Незнам дали са духове, но определено има някаква сила, която за жалост не всеки може да усеща. Именно и поради тази причина има хора които вярват в това и хора които не вярват.Доста спорен въпрос, защото този който не е виждал или усещал подобно нещо няма как да повярва на това, докато не му се случи. Например майка ми не вярва на нищо докато не го чуе/види и никой не е в състояние да я убеди в обратното. Баща ми също, той все като му кажех, че на моменти усещам някакво странно присъствие около мен(все едно някой ми диша във връта-при условие,че няма от къде да става течение или да духа), ме базикаше и ме питаше да не би да вземам някакви наркотици.Това с базикането спря от момента в който той самия го видя.Звучи наистина странно, може би и аз не бих повярвала ако някой ми го беше разказал, преди да се случи.Един ден бяхме двамата в апартамена, аз си бях в мойта стая на компютъра, а той в хола гледаше телевизия.Стаите са една срещу друга и вратите бяха отворени.Както стоях ми се стори с периферното си зрение, че някаква черна висока "сянка" премина през коридора.В него момент не се стреснах, но веднага скочих към коридора, в същия момент се засякахме с баща ми на вратите.Спогледнахме се, а той се смее и ме пита какво стана и аз му казах ами нищо защо питаш, като в същото време и аз се подсмихвам и той ми каза абе стори ми се нещо ама както и да е, тогава вече ме побиха тръпки и му казах че и на мене също.В него момент и неговата физиономия се промени и ме пита какво точно ми се е сторило.Оказа се, че и той е видял абсолютно същото.След това ми каза да не казваме на майка, че щяла да ни се смее и на двамата и няма да ни повярва.На другия ден беше отишъл до църквата да вземе светена вода.Вече вярва в тези неща,макар,че ако го питаш веднага сменя темата. Аз съм чувала, че "духовете" се явяват само на хора които няма да се стреснат от тях. В случая има логика, това да е така с децата,защото те няма как да знаят, че това е "дух". та аз незнам дали има духове, но определено има нещо