Въпросът ми към вас е с цел да си сверя часовника.
Изпитвам болезнена обич към дъщеря ми. Ужасно сме привързани една към друга. Като чета и виждам какво се случва наоколо, изпитвам неистов страх да не я загубя. Давам си реална сметка, че най- лошото може да сполети всеки от нас-било заради изроди / като онези, погубили Мирослава/, било заради некадърни доктори, било заради някакъв ужасен инцидент. Причини много, да не ги изброявам всички.
Често ми се случва в главата ми да пъплят ужасни черни мисли, които не мога да прогоня.Понякога, когато приспивам моята мишка, а тя ме прегръща и ме гали с ръчички и ме гледа в очите, докато започне да се унася, изтръпвам от обич, страх и болка и сълзите ми рукват. Често, когато заспи, сълзите ми текват и я гушка много, много дълго.
Въпреки тези си чувства, съм си забранила да бъда свръх- обгрижваща. В контролирани ситуации й позволявам опасни за възрастта й неща с идеята да не пресека по невнимание вродената й живост , любопитство и кураж.
Боя се обаче, че тези ми чувства в някакъв момент може да надделеят над здравия ми разум, от което негативите, в крайна сметка, ще отнесе тя, заради това, че майка й я тресе дива параноя.
Затова, споделете, моля ви- случва ли ви се да мислите и действате по този начин? И как прогонвате лошите мисли?