Защо ме е грижа. За шистовия газ и за уюта в събота сутрин.

  • 729
  • 1
  •   1
Отговори
  • Мнения: 5 877
Не участвам редовно в протести. Имам доста работа, имам съмнения за ползата от тях, имам кофти спомени от предишни години, имам желание за нормален живот, уют, красиви смислени занимания с нещата, които мога добре.
Имам бебе.

И въпреки това утре възнамерявам да си взема бебето, а и другото дете, и да изляза на улицата заедно с приятелите си. Защото протестите за шистовия газ не са въпрос на екологичен лайфстайл.
Става въпрос за солидно и трайно натравяне на почвата с много силни отровни вещества. Всички води в Добруджа са подпочвени - знам, защото съм оттам. Радиоактивните вещества, а и другите отрови, които се вкарват в почвата, за да консервират газа, отиват във водата - а оттам и в храните, за чието приготвяне е нужна тя. Например в хляба.
На хората им гърми водата от чешмите, пише ми моя приятелка от Америка. Предполага се, че добивът на шистов газ има връзка със земетресението в Охайо. Районът на проучванията у нас е в близост до АЕЦ.

Честно казано, не ми беше до това. Предпочитах да играя у дома с децата си. Само че става въпрос за това децата ни да растат здрави. Да се раждат здрави. Мисля, че всеки, който е броил пръстчетата на новороденото си бебе, знае за какво става въпрос.
Утре протестът е от 11ч., на Попа. За да запазя усещането си за нормалност и някаква доза уют, която свързвам със събота сутрин, ще нося домашни овесени сладки. Ще се радвам да се видим там.

Последна редакция: пт, 13 яну 2012, 19:24 от Анда

# 1

Общи условия

Активация на акаунт