Тийнейджъри

  • 8 175
  • 32
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1
Ехо, мисля че в този сайт има много мамита, които имат тийнейджъри вкъщи. Знаете колко е трудно да отгледаш тийнейджърка (лично на мен). Моля даваите съвети да помогнем на всички мамита и на мен да можем да се разбираме, как да се държим, какво да позволяваме и какво-не. Мойта е на 14. Хайде да споделяме! Simple Smile

# 1
  • Мнения: 91
И моят е на толкова, но той ще порасне, аз от проблеми с него може и да си остана на 43 завинаги.

# 2
  • в огледалото на живота
  • Мнения: 8 193
Хайде и аз в този клуб,с 14г.младеж... Laughing
За сега удържам положението в къщи,въпреки че спорове има...  Laughing   дано и занапред нещата не минават границите!
С вас съм! Peace

# 3
  • Мнения: 54 054
Хоп и аз при вас ! Sunglasses
Моята тинейджърка е на 13 , но ми пие мозъка със сламка ! Mr. Green
Дано да оцелея ! Crazy

# 4
  • Мнения: 329
Ехо, момичета и аз съм с вас- моят син е на 17г. Peace

# 5
  • в огледалото на живота
  • Мнения: 8 193
Ехе,сирен ми вие сте извървели,повече от ,,трънливия ,,път.... Laughing би трябвало да ти е по спокойно,ще си ни от помощ тук  Hug

# 6
  • Мнения: 329
Как трънлив път...та ние сега прохождаме, колко сме депресивни, самовглъбени, горди, атеисти, анархисти и каквото се сетиш.....просто не се говори....виждаш един гръб и това е! Ако мислите, че мога да съм полезна с нещо, съм насреща. Hug Но истината е, че ми е трудно, държа се добре, не съм крайна, не налагам наказания, но нямам и успех....явно не е това верния подход. Sad

# 7
  • София
  • Мнения: 15 910
Спокойно, и това ще мине. Пазете си нервите и здравето, нищо не е непоправимо.
Преди 4 -5 години имаше 9 - 10 теми за тийнейджърите тук. Може да ги потърсите в архива на форума.
Прочетете,вижте какво е вълнувало нас като майки, какво сме обсъждали. Най-важното е, че оцеляхме и сега сме майки на пораснали деца. Не, че след 20 год. пак няма изцепки.
Свиква се.

# 8
  • Мнения: 91
Както казва една приятелка: Това е  период, който просто трябва да издържиш.

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 680
И аз съм тук. Синът ми ще навърши 14г след няколко дни. Смятам, че за сега аз се справям като цяло. Е, на моменти ми е доста трудно, но успявам да балансирам между неговите желания и моите изисквания, правила, съвети. С баща му обаче почти никак не се разбират. Все се заяждат за нещо, все на въпреки си говорят и аз доста трудно ги укротявам в разни конфликтни ситуации.

# 10
  • Мнения: 329
Seaa и ние сме така, синът ми също не се разбира със баща си, дразнят се, карат се, не отстъпва....Упреква ме, как съм могла да си избера такъв мъж....че ние не сме му никакъв пример....че иска други родители и куп др. неща. Sad
Много ме натъжава с думите си, при все че не се държим лошо, не сме налагали наказания. Баща му от както беше малък твърдеше, че не иска да възпитава войник, който няма свобода да мисли и как човек трябва да расте свободен, да се развива....и ето резултата. Sad

# 11
  • Мнения: 54 054
Seaa и ние сме така, синът ми също не се разбира със баща си, дразнят се, карат се, не отстъпва....Упреква ме, как съм могла да си избера такъв мъж....че ние не сме му никакъв пример....че иска други родители и куп др. неща. Sad
Много ме натъжава с думите си, при все че не се държим лошо, не сме налагали наказания. Баща му от както беше малък твърдеше, че не иска да възпитава войник, който няма свобода да мисли и как човек трябва да расте свободен, да се развива....и ето резултата. Sad

Ние сме разведени с баща й .
Но и на мен ми е задаван същия въпрос ! Peace
Мислила съм си , че ако има мъжко присъствие , ще е по-лесно , но явно и това не е достатъчно .
Имам и други примери около себе си . Дори и с двама родители , проблемите си ги има . Tired

# 12
  • Мнения: 329
happy mama , така е, не е причината в липсата на пълно семейство.Аз самата израснах в семейство с разведени и доведени родители  Wink, но никога не съм се осмелявала да ги упреквам, обиждам и т.н., макар да не съм била съгласна с всичко и да не ми е харесвало. За това се питам къде е проблема, какво грешим във възпитанието? Ходихме и при психолог...попитаха ни какви са задълженията на всеки, срам ме е да кажа, че др. нямат такива.  Embarassed Какво правим заедно? също ми трябваше много време, за да измисля нещо.... Embarassed Къде ходим заедно? Вече дори не ходим заедно на почивка, основно един път в годината.... Семейство сме от 18г., но имаме големи пропуски и от на пръв поглед незначителни неща, доведоха тези последици....

# 13
  • в огледалото на живота
  • Мнения: 8 193
Ех,никой не си избира родителите... Wink   но  пък като такива сме длъжни да дадем най-доброто от себе си,да ги направим хора.
Аз пък да споделя,че преди време синът ми беше изпаднал в много тежка депресия,т.е не говореше,не споделяше,пълна апатия и незаинтересованост от всичко и това когато баща му не бе в къщи/съпругът ми пътуваше по корабите и с месеци го нямаше/ Стигнах до там да търся помощ  от психолог,упреквайки се ,че не успявам да  намеря общ език с него.Повярвайте,тези хора имат усет към нещата,говориха си двамата,въпреки ,че терапевта бе жена и сподели абсолютно всичко с нея.Липсата на мъжкото тяло определено му е оказала влияние.Това казвам без да обидя никого естесвено,няма как да определим съдбите си,факт е ,че има деца с един родител,които нямат подобни проблеми.
Споделете как върви учението,имат ли определена насока и желание за в бъдеще,повечето сме с деца на еднаква възраст.Синът ще кандидатсва/поне такова е желанието му/в музикално училище и засега ентусиазмът му е голям.Учи солфежите,ходи на курсове,дано се сбъдне мечата му.. Peace

# 14
  • Пловдив
  • Мнения: 680
siren, честно казано аз пък се чудя кога синът ми ще ми зададе този въпрос...как съм могла да си избера такъв мъж....и не знам какво ще му отговоря. Определено не ми харесва начинът, по който мъжът ми общува с детето ..така е от около 1-2г. Много пъти съм се опитвала да обясня на мъжа ми за особеностите на тази възраст, но явно от едното му ухо влиза, от другото излиза и все се повтарят едни и същи ситуации. Моят мъж пък се опитва да налага мнението си по абсурден за мен начин..дори с обиди и заплахи. Аз съм доста по-либерална и поне за сега синът ми разговаря с мен. А само като си помисля, че толкова много ми се иска да имам и второ дете..

devi4ca, как успя да накараш сина си да посети психолог? На една позната ..съседка, синът и е на 16г и се е видяла в чудо, защото детето проявява много неадекватна агресия към всичко и всички, а те с мъжа й ...направо им се чудя как запазват самообладание. Просто го пиша, защото често съм слушател на разярените крясъци, блъскания и чупения на сина й. Тя мисли да говори с психолог.
Успех при кандидатстването. И ние сме тази година, но желанията на моя син са сварзани с математика и информатика.

Общи условия

Активация на акаунт