Искам бебе с много страх

  • 1 612
  • 22
  •   1
Отговори
  • Мнения: 405
Почти шест месеца вече живея в този реален тъжен сън.
След загубата ни си задавам толкова много въпроси, които остават без отговор. Но знам също, че в момента, в който забременея отново половината от тях ще изчезнат, за да оставят място на нови страхове.
Оттогава видяхме една специалистка гинеколожка в Университетската болница, която ни потвърди, че Стрептококи Б във Франция не се лекуват по време на бременността и няма как да търся вина /това ме убива, ако си бях в България щяха да ги лекуват/. Това е. После тя ни препоръча една нейна колежка, която видяхме миналата седмица. т.е смених *виновния*.
Та новата докторка ми каза *Изчакайте, едно бебе не се прави, когато се чувстваме зле, за да ни реши проблемите.*
Кога ще съм готова!? Никога, ако размишлявам така. Никога няма да забравя случилото се и да се чувствам добре при мисълта за нова бременност.
Всъщност можехме да започнем бебеправенето още два месеца след смъртта на бебка, но моя любим реши, че ще е по-добре да подпиша нов договор, да мине малко време и към декември да си го направим. После пък се оказа, че точно в този период на работата ще липсват много колежки и ако и аз спра работа ще е кофти за работодателя, предвид че все пак ми дадоха шанс след раждането да се върна бързо на работа и ми гласуваха доверие.
И ето ме сега, почти не остана... Обаче сме се впрегнали и много го мислим, и е тъпо, защото хем искаме да си се получи естествено, хем си е на сила.
Не знам дали някога ще простя на френската логика. Според мен всеки случай трябва да се разглежда по отделно, особено когато се случват смъртни случай.
Просто тема за разговор и подкрепа, благодаря предварително  Hug

# 1
  • Мнения: 405
А как искаме да са близначета....
Момиченца или само едно....
Това е и другия ми страх. Ако е момче, дали ще го обичам... Как да простя на този живот, че ми отне толкова желано и чакано дете.

# 2
  • Мнения: 3 242
Ако толкова го искаш ,просто го напави , а пари се печелят!
Аз съм в ''подобно'' положение , в момента уча и ако забременея трябва да прекъсна и това ще е фатално за кариерата ми ,но въпреки това не ми пука!
Просто си помисли кое е по важно за теб -детето или кариерата!

# 3
  • Мнения: 405
Аз вече оставих ученето миналата година като забременях. Самото обучение беше много трудно и почти се отървах дето се вика, но пък се сбогувах с една супер диплома.
Сега да изчакам още един месец не ми е проблем и ми е проблем едновременно. Колко му е ей сега ще мине  Peace

# 4
  • Мнения: 2 802
... Как да простя на този живот, че ми отне толкова желано и чакано дете.
Съдбата е несправедлива с много жени като нас. Аз загубих цели два живота август месец миналата година в 7 месец- моите малки бебки починаха в утробата ми. Аз също обвинявам лекарите за този грешка, но си останах само с обвиненията. Бях сама с/у всички ... казах си, че няма да се дам на отчаянието да ме повлече на долу и ще се боря с всичко и всеки един ден с мъжа ми да имаме здраво детенце. Ето ме сега ... близо 5 месеца по-късно съм бременна и щастлива, но страха винаги ще бъде с мен до последно. Просто този път си казах, че каквото ти е писано ще стане и че човек наистина не може да избяга от съдбата си. Не сме единствените, няма и да сме последните с такава съдба ... просто бъди силна и мисли, че един ден ще бъдете най-щастливите родители и ще знаете, че съдбата има и други планове за вас. Успех и мисли положително  Hug

П.П. Прочетох историята ти ... същата като моята!

# 5
  • Мнения: 27 524
Момиченца или само едно....
Това е и другия ми страх. Ако е момче, дали ще го обичам...

Извинявай, ама това звучи несериозно. Момченцата да не втора категория хора? Разбира се, че ще го обичаш и то ужасно много. Те се обичат повече от момиченцата от майките си, ако искаш да знаеш  Wink

Това, което мога да те посъветвам е да спреш да мислиш. И да си задаваш толкова много въпроси. Защото отговори няма да намериш. Така че гмуркайте се и не мисли, нещата се нареждат. Нищо не се случва случайно и за всяко нещо си има причина. Просто ние невинаги я виждаме и знаем. Хората преживяват и по-големи трагедии и продължават наперд. Просто нямаме друг избор. Успех ти желая от сърце  Hug

# 6
  • Мнения: 2 802
Извинявай, ама това звучи несериозно. Момченцата да не втора категория хора? Разбира се, че ще го обичаш и то ужасно много. Те се обичат повече от момиченцата от майките си, ако искаш да знаеш  Wink
Блонди не се възмущавай ... аз прочетох историята и ... и разбрах, че е загубила момиченце ... просто е по-сантиментална към тях и по някакъв начин ще бъде по щастлива може би ако даде живот на едно такова малко момиче  Peace. Не, че ако е момче ще го върне или няма да го обича  Hug Аз поне мисля така, нека ако иска и авторката да сподели.

# 7
  • Мнения: 27 524
Да, прочетох, не се възмущавам, разбира се, съжалявам, ако така е прозвучало  Hug Просто детенцето си е детенце, няма начин да не се обича, независимо какво е  Heart Eyes

# 8
  • Мнения: 2 802
Да, прочетох, не се възмущавам, разбира се, съжалявам, ако така е прозвучало  Hug Просто детенцето си е детенце, няма начин да не се обича, независимо какво е  Heart Eyes

Така е, важното е да пребори страха си и в най-скоро време да бъде горда мама  Hug

# 9
  • Мнения: 405
Разплакахте ме и ме разсмяхте   bouquet
Благодаря ви!
Да, просто и двамата толкова искахме момиченце и така ни се изплъзна....

# 10
  • Мнения: 2 802
Разплакахте ме и ме разсмяхте   bouquet
Благодаря ви!
Да, просто и двамата толкова искахме момиченце и така ни се изплъзна....
Няма как да няма още сълзи в очите ти ... моите все още не са пресъхнали ... но стават все по-малко и се надявам с времето вече да бъдат сълзи само от щастие. За това вземайте се в ръце и следвайте мечтата си. Все пак всеки човек или по-точно жена живее с мисълта един ден да стане мама. Аз вярвам, че всички ние, загубили по някакъв начи дечицата си, един ден ще се радваме на живи такива. Просто както ти казах това е съдба, карма или както искаш то разбирай ... трябвало да мине, но просто не трябва да падаме духом  Hug

# 11
  • Мнения: 405
Много се радвам за теб FATE, аз също ти четох историята, още когато се появи....  Hug
Приятелят ми си има момче на 14, а аз съм както казваш по сантиментална към момиченцата, по- близки ги чувствам. Момчетата са ми сложна Индия.
/С мъжете се оправям добре  Embarassed де/

# 12
  • Мнения: 2 802
Много се радвам за теб FATE, аз също ти четох историята, още когато се появи....  Hug
Приятелят ми си има момче на 14, а аз съм както казваш по сантиментална към момиченцата, по- близки ги чувствам. Момчетата са ми сложна Индия.
/С мъжете се оправям добре  Embarassed де/

Така и предположих ... за това дори и първото да не е момиче, ще пробвате за второ и така до като не си направите малка сладка девойка  Mr. Green Въпреки, че когато човек иска нещо толкова силно ... то се сбъдва  Hug
Аз нямам никакви претенции ... какво и да е само да е живо и здраво и да мога да си го гушна още след раждането  Praynig Hug

# 13
  • Мнения: 405
Искаше ми се да си подредя мислите, да се подготвя, да изчистя лошите чувства, да отида на разговор с психолог и т.н, но май този стремеж към съвършенство и подредба не винаги е най- доброто, по- добре да се оставя нещата просто да се случат и после да се оправям по пътя.  newsm78

# 14
  • Мнения: 2 802
Това е първото което трябва да направиш. Да си подредиш мислите и приоритетите. Да разбереш сама за себе си какво искаш от живота и как да го постигнеш. Ако имаш нужда да поговориш с психолог - направи го, тази тежест не трябва да те преследва за да можеш да продължиш на пред. Аз не стигнах до там, просто споделях във форума с момичета подобна на моята съдба и с такива които вече са преодолели всичко и вече са мами. Вдъхнаха ми доверие и решителност. Естествено, че си поплаквах и доста в къщи /в момента съм безработна и сама по цял ден, така че имам доста време за мислене / и определено ми помагаше. Сълзите по някакъв начин махат всичко негативно натрупано и определено помагат. Така, че каквото и да решиш ние сме с теб  ще те подкрепяме  Hug

П.П. Много е важно да споделяш и с мъжа до тебе, той не трябва да се чувства изолиран, защото и неговата мъка не е по-малка от твоята ... говорете, плачете и решавайте заедно!

Общи условия

Активация на акаунт