След загубата ни си задавам толкова много въпроси, които остават без отговор. Но знам също, че в момента, в който забременея отново половината от тях ще изчезнат, за да оставят място на нови страхове.
Оттогава видяхме една специалистка гинеколожка в Университетската болница, която ни потвърди, че Стрептококи Б във Франция не се лекуват по време на бременността и няма как да търся вина /това ме убива, ако си бях в България щяха да ги лекуват/. Това е. После тя ни препоръча една нейна колежка, която видяхме миналата седмица. т.е смених *виновния*.
Та новата докторка ми каза *Изчакайте, едно бебе не се прави, когато се чувстваме зле, за да ни реши проблемите.*
Кога ще съм готова!? Никога, ако размишлявам така. Никога няма да забравя случилото се и да се чувствам добре при мисълта за нова бременност.
Всъщност можехме да започнем бебеправенето още два месеца след смъртта на бебка, но моя любим реши, че ще е по-добре да подпиша нов договор, да мине малко време и към декември да си го направим. После пък се оказа, че точно в този период на работата ще липсват много колежки и ако и аз спра работа ще е кофти за работодателя, предвид че все пак ми дадоха шанс след раждането да се върна бързо на работа и ми гласуваха доверие.
И ето ме сега, почти не остана... Обаче сме се впрегнали и много го мислим, и е тъпо, защото хем искаме да си се получи естествено, хем си е на сила.
Не знам дали някога ще простя на френската логика. Според мен всеки случай трябва да се разглежда по отделно, особено когато се случват смъртни случай.
Просто тема за разговор и подкрепа, благодаря предварително