Публикувана: 12 ян. 2012, 22:18 ч.
Последно мнение: 23 ян. 2012, 15:33 ч.

Дойдоха децата и после?

8 291
101
1

12 ян. 2012, 22:18 ч.

София
Мнения: 291

Как понесохте промяната?
Какви бяхте преди, а след това?
Успяхте ли да изпаднете вече в онова интересно състояние - "ти ли ме блъсна или аз си паднах"?
Или дори и след това все още "вятър ви вее на бял кон"?

# 1 12 ян. 2012, 22:22 ч.

Мнения: 1 726

Мога да сравня началото като скоростно влакче, което през годините къде плавно, къде не толкова влиза в нормални релси Grinning

Последна редакция: пт, 13 яну 2012, 09:07 от MIK

# 2 12 ян. 2012, 22:23 ч.

Пловдив
Мнения: 18 386

Пожелахме да имаме дете в една зряла възраст.Родих на 27 години.Бяхме подготвени за това,което ни очаква и двамата.Живеем сами и няма кой да ни друса бебето и бяхме съвсем наясно с това.Много добре понесохме първите години след раждането,но бебето и вече детето ни спи по цяла нощ.Предполагам ако ни правеше среднощни арии с години наред /както са някой деца/,щяхме лекинко да се поизнервим. Wink

Другото важно,което е допринесло за спокойствието ни според мен е,че съпругът ми се включва в поддържането на къщата,пазаруването и гледането на детето дейно.И не на последно място работи.

Последна редакция: чт, 12 яну 2012, 22:38 от ♥Elfita♥

# 3 12 ян. 2012, 22:27 ч.

Мнения: 10 547

Родих сравнително рано- на около 24. Беше планирано бебе, дойде година след сватбата. Бях подготвена в общи линии какво ме очаква, нямаше изненади, но това ми спести промяната на начина ми на живот. Първите години от живота на голямото ми дете са най-хубавите, спокойни и наситени само с положителни емоции от както се помня.

# 4 12 ян. 2012, 22:36 ч.

Мнения: 481

промени се да
Сега е много по-изпълнен животът ми

# 5 12 ян. 2012, 23:17 ч.

в 1001-та нощ
Мнения: 16 423

детето много ни сближи и сплоти, станахме по-единни и по-малко егоисти

всеки е изградена индивидуалност, но вече не се взира само в себе си Peace

любовният повей все още се увърта около гнезденцето ни Peace

# 6 13 ян. 2012, 00:32 ч.

Мнения: 2 175

Аз не съм късметлийка като вас, промяната беше фатална при нас..
Но пък след това преживях вълшебни години в усъвършенстване на себе си..))

# 7 13 ян. 2012, 00:53 ч.

В Космоса
Мнения: 9 878

Коренна промяна. Ама като казвам коренна имам предвид направо двете крайности.Преди 10 месеца само партита, забавления, купони, пътувания, забавления, партита. Но тъкмо навреме се случи случката и то без да я планираме, че то май бяхме взели да поизлизаме от релсите. Сега - нищо. Всъщност - само едно, най-важното - детето. Осмисли ми живота това същество. Бях почнала да се губя. Доволна съм, че се наживях и сега с цялата си любов и грижа ще се отдам на дъщеря си, без да ми липсва каквото и да било друго.

# 8 13 ян. 2012, 03:08 ч.

Мнения: 91

Първите две години от живота на дъщеря ми бяха най-прекрасното време в моя живот. Ние двете живеехме в нейния свят. Нищо не ми е липсвало, напротив - ако можеше, щях да остана в това състояние завинаги!

Нито съм била подготвена, нито тя е била планирана, а само 6 месеца след раждането й аз останах самотна майка.

При все това, майчинството ми прилегна толкова естествено, беше страшно желано от мен състояние (да бъда майка) и ми се удаваше с лекота.

Дали е променило живота ми - ДА, направи го пълноценен. И да се е наложило да се 'лишавам' от нещо, то въобще не ми е направило впечатление - всичко по отглеждането на детето съм правила с огромен кеф!!!

# 9 13 ян. 2012, 03:23 ч.

Мнения: 76

След като се роди малката, хич не знаех на кой свят се намирам Crazy

По едно време си виках на ума с какво съм се захванала и кво ми трябваше да раждам. Laughing

.
Сега миниатюрката е най-хубавото нещо в живота ни. Heart Eyes

# 10 13 ян. 2012, 08:50 ч.

Мнения: 755

Нямам сътресения в живота след появата на децата ми.
Напротив станах по отговорна и пораснах. Бях много отвеяна и голяма заспа. Сега вече ми се налага да не бъда и това състояние повече ми харесва в сравнение с младежката ми отнесеност.
В семеен план няма кой знае каква промяна, единствено понякога и на двамата ни липсва тази спонтанност - да решиш и свършиш нещо сега, да тръгнеш нанякъде ,защото така ти е хрумнало, но чак пък болка за умирачка не е. Времето е пред нас и за спонтанност ще остане/така поне си мислим/.
Няма по-голяма радост от децата и от легло пълно с 4 чифта крака неделя сутрин/идват да се гушат сутрин при нас /. Не ми е нарушаване на личното простарнство, защото това ще отмине,много скоро и после и да искам никой няма да иска да гуши с мен освен мъЖО/надявам се в него мий надеждата:lol:/.
Та ... нямам никакви носталгии с това преди и след децата.

# 11 13 ян. 2012, 08:58 ч.

Мнения: 702

Чувствам се перфектно Simple Smile

Пу-пу! Детето изобщо не ме притеснява като присъствие и грижа. Потиска ме само това, че е студено, а то е още мъничко и не можем да излизаме заедно с нея.
Животът ми е по-пълен от преди. Изобщо не ме дразни, не ми тежи да став3ам по 60 пъти на нощ, хубаво ми е да я гледам, да я гушкам , да й говоря, дори когато плаче от колки или нещо друго пак н еми пречи, не ме дразни, не ме изтощава.

Вероятно е още мъничка, но все си мисля, че е въпрос на нагласа това как ще приемеш детето си и живота си с него.
bouquet

Преди да родя всички ме заплашваха как ще видя сега, какво ще става, колко ще ми е гадно..Ми не ми е Laughing

Не държа да се бутат по вмирисани кафета, нито пък припирам да ходя всяка вечер по барове и кръчми, че детето да ми пречи. На почивка не виждам защо да не отидем с нея, на разходка също...Не зам защо на другите хора им пречат децата им newsm78

Аз нямам търпение да почне да говори и да и споделям всичко и да й отговарям на всички въпроси и тЕ така Simple Smile

))))
Дори и да се е променил животът ми, мисля че е по-добър и се надявам така да си остане Simple Smile

) Пак пу-пу че душмани много Simple Smile

)))

# 12 13 ян. 2012, 09:00 ч.

Мнения: 10 547

Е, чакай де, с бебе на около месец, какво да си видяла от родителстването?

# 13 13 ян. 2012, 09:00 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 392

Кой каза влакче по-нагоре.
Екшън и разнообразие.Гот.

# 14 13 ян. 2012, 09:01 ч.

Sofia
Мнения: 9 789

Моите деца бяха много желани и дълго чакани. Освен това бяха кротки бебета, първата година не разбрах че имам деца. Хем никой не ми е помагал. Може би за това не ми се видя трудна промяната. Има промяна разбира се и то голяма, но не ми е неприятна. Даже напротив. Основната промяна е, че вече никога не мога да правя каквото и когато си искам, не мога да спя когато си искам, всяко излизане се планира дни предварително, и т.н., знаете как е. Но до сега никога не ми е тежало това. Единствено неспането ме мъчи, 4 год не съм се наспала нито веднъж до насита, ама... това е положението.

Препоръчани теми

Ще ме помислите за луда…

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Важна ли е религията в отношенията на двама души

Бебеправене, но без много правене

Причина:

Причина: