На 11.10.2011, постъпих в болница Майчин дом, за извършване на планова оперативна лапароскопия, по повод киста на яйчник. Преди извършване на операцията, заплатих 800лв за избор на екип, като избрания от мен оператор беше д-р Пъневска.
На 12.10.2011, бях оперирана . При изписването на 17.10. д-р Пъневска ми свали конците. Каза ми, че не е могла да вземе биопсия от кистата и малко са ме изгорили на левия пробод.Посъветва ме да си купя някакъв спрей против изгаряне, без да се конкретизира какъв да бъде. След два дни отидох на преглед при д-р Пъневска по повод раната от изгаряне, която ме увери, че раната се затваря.
В последствие се оказа, че изгарянето не може да се нарече леко. Поради това, че в следващите няколко дни, раната видимо не се подобряваше имаше отвор, който продължаваше да секретира, на 20.10.2011г. отидох на консултация в „Клиниката по изгаряния” към Пирогов. Дежурният доктор ми обясни, че вероятно става въпрос за сериозно изгаряне и некроза на тъкан в дълбочина, като ми препоръча да се върна в Майчин дом, където да се направи ревизия на операцията, с цел установяване на действителното състояние на раната. Между другото изрази и учудване, че въобще съм изписана, тъй като раната била отворена.
На следващия ден отидохме със съпруга ми при д-р Пъневска и тя прие препоръката на колегата й от Пирогов за нужда от ревизия на операцията, като реши да я направи в понеделник 24.10 в 9.30ч.
За мое голямо учудване, в уговорения ден и час, тя отказа ревизията, продължи да повтаря, че няма нищо страшно, подаде ми една ръкавица с няколко марли вътре, които да си слагам, когато си пръскам със спрея, без нужда дори от превръзка и ме изпрати с уверението, че нужда от допълнително лечение няма.
След като падна коричката на раната, болките се засилиха, секретирането също и отново се наложи лечението да продължи в „Клиниката по изгаряния” към Пирогов където ми направиха операция за да поправят "лекото" изгаряне.
Спестявам болката, притесненията и нервите, които преживях през тези 2 месеца на обикаляне на болници.Както и безотговорното отношение на д-р Пъневска.
На 12.10.2011, бях оперирана . При изписването на 17.10. д-р Пъневска ми свали конците. Каза ми, че не е могла да вземе биопсия от кистата и малко са ме изгорили на левия пробод.Посъветва ме да си купя някакъв спрей против изгаряне, без да се конкретизира какъв да бъде. След два дни отидох на преглед при д-р Пъневска по повод раната от изгаряне, която ме увери, че раната се затваря.
В последствие се оказа, че изгарянето не може да се нарече леко. Поради това, че в следващите няколко дни, раната видимо не се подобряваше имаше отвор, който продължаваше да секретира, на 20.10.2011г. отидох на консултация в „Клиниката по изгаряния” към Пирогов. Дежурният доктор ми обясни, че вероятно става въпрос за сериозно изгаряне и некроза на тъкан в дълбочина, като ми препоръча да се върна в Майчин дом, където да се направи ревизия на операцията, с цел установяване на действителното състояние на раната. Между другото изрази и учудване, че въобще съм изписана, тъй като раната била отворена.
На следващия ден отидохме със съпруга ми при д-р Пъневска и тя прие препоръката на колегата й от Пирогов за нужда от ревизия на операцията, като реши да я направи в понеделник 24.10 в 9.30ч.
За мое голямо учудване, в уговорения ден и час, тя отказа ревизията, продължи да повтаря, че няма нищо страшно, подаде ми една ръкавица с няколко марли вътре, които да си слагам, когато си пръскам със спрея, без нужда дори от превръзка и ме изпрати с уверението, че нужда от допълнително лечение няма.
След като падна коричката на раната, болките се засилиха, секретирането също и отново се наложи лечението да продължи в „Клиниката по изгаряния” към Пирогов където ми направиха операция за да поправят "лекото" изгаряне.
Спестявам болката, притесненията и нервите, които преживях през тези 2 месеца на обикаляне на болници.Както и безотговорното отношение на д-р Пъневска.
,на мен ми направиха лапароскопия,и да ти кажа страха е по-голям,защото болка при мен нямаше,макар,че всеки случай е различен.Вече минаха 2 месеца от операцията и се чувствам много добре,била съм под упойка около 1 час,на другия ден ме изписаха,на третия-четвъртия ден излезнах да си изпия кафето навън в кафенето,така,че не се притеснявай 
Повече не отидох естествено,но тази жена е за 