Как да приема "чуждото"?

  • 21 762
  • 255
  •   1
Отговори
  • Мнения: 3 611
Здравейте,

преди време бях писала върху една неуспешна моя връзка с един "млад татко". Тогава се бях зарекла никога такива на хоризонта - все още има и "свободни" мъже. За добро или за зло с "таткото" се загаджихме отново, нещата между мен и него тръгнаха и вървят страхотно. Той показва, че държи на мен, постоянно ми показва и доказва чувствата си, приема детето ми, дори съвсем наскоро ходихме почти седмица на ски тримата (аз, той и моето дете).
Проблем обаче има и той е в мен. Не мога да приема детето му. Макар че то какво има за приемане - той го взема през седмица - две за по едно приспиване, тъй че на мен не ми се налага коy знае колко да се срещам с него.
Имам дългогодишен приятел, който едно лято постоянно мъкнеше племенника си с него - но там нямаше проблем. Може би защото бяхме само на ниво приятелство и той не заемаше такава сериозно масто в сърцето ми.
Тук нещата са различни. Мисля, мисля и нищо не мога да измисля - проява на егоизъм ли е? Несигурна ли се чувствам? Какво става? Та аз работя с деца и всичкоте ги приемам еднакво, но .. те не са ми в къщата.
Децата ни са почти на една възраст и макар и често да се карат (в не толкова честото им събиране заедно)- си играят понякога с часове без да им чуем гласа.
Знам че ако открито покажа неприемането на детето му, ще го отблъсна - а не искам. Засега съм в позиция да не ги събираме заедно, само и само на мен да не ми се налага да съм с тях. Не мога да си играя на семйство, а и не искам. Вчера казах, че не искам да се срещаме, когато детето му е с него, а той предложи да ги вземе и двете и да идат някъде...
... а на мен пак не ми е наред! Sad

Моля само за сериозни отговори. Разбирам, че имам проблем и нямам нужда от допълнително натякване.

# 1
  • Мнения: 1 383
Явно се опасяваш , че с твоето и негово дете образувате семейство , а пишеш , че не желаеш да си играеш на такова. Точен съвет точно не мога да ти дам. Не е редно да ти казвам да се насилиш и да приемеш детето му. Ти си решаваш. Знам какво е да не искаш чуждо дете. В момента съм в подобна ситуация , но детето е полубрат на сина ми и е доста сложно за обяснение. Ако както казваш връзката ви върви добре не мисля , че трябва да го отблъскваш. Иначе от моя гедна точка ситуацията в която си сега на мен лично би ме устроила. Аз точно това търся.

# 2
  • Мнения: 6 214
Ари
Не натяквам, защото никой не знае какво го чака.
Бих те посъветвала да се поставиш на негото място и ще разбереш как се чувства. Ако той каже, че не те иска с детето?

# 3
  • София
  • Мнения: 6 477
И за мен самата не би била никак лесна идеята за приемане на друго дете. Егоистично или каквото искате го кажете, но и без това не се захласвам по деца, та още едно и то не мое...ми не знам newsm78 newsm78 newsm78
Все пак не трябва да показваш явно, че не можеш да приемеш детето.....като идва - ми изпращай ги с таткото да излизат - в крайна сметка нали за това е дошло. Не се и опитвай да го играеш добрата мащеха..няма да ти се получи. По-добре някак неутрално отношение. Колко е голямо детето? Казано иначе - за какъв период от време се очаква да идва съботно-неделно? Макар, че явно е малко и поне още 10 години това те чака...Не знам, честно какво да ти кажа  newsm78 newsm78 newsm78
Ама стискам палци да откриеш верния път! Hug

# 4
  • Мнения: 1 128
Лично аз бих се опитала да приема детето, най-малкото защото обичам баща му, и защото той приема моето. Ти не познаваш детето, но не го искаш. Дай си шанс да го опознаеш, може пък да преодолееш бариерата и да успеете да се сближите.  Peace

# 5
  • Мнения: 3 611
Моргана, и на мен идеята за приемане на чуждо дете не ми понася - някак не мога да се обърна срещу себе си. Искам "мъжът", но не искам "таткото". Детето не се очертава да спи в моята къща - ние не живеем заедно. Не е лошо дете, кротко е, разбрано, но... не приемам мъжът да е с ремарке, а нямам избор.
Той приема моето, но все си мисля, че за мъжете е по- лесно. Те нямат толкова близки майчински чувства и не делят толкова много децата на мое и твое. Ясно е, че ако не го беше приел или ми правеше сомпуси, каквито сега аз правя, нямаше да бъдем заедно. Ама със сигурност.

REAL_WOMAN, поставям се на негово място, и знам, че ако бащата на моето дете се съобразяваше с неговата нова приаятелка, кога детето му да им гостува и колко да остане, също никак не би ми било приятно и щях максимално да разредя срещите. Тук е различно - майката го дава доста ларж, като почти не се интересува от него и само се чуди кога и как да го изпрати при роднини.

Преди време Магарчо беше питала дали да прати детето си при баща му, който има ново семейство с друга жена. Стана ясно че детето ще живее при баба си, а не при баща си и всички казаха че то щяло да се почувства отхвърлено и нещастно. Аз пък смятам, че при баба си ще се чувства в пъти по добре отколкото при баща си и новото им семейство. И... страните са мнгоо и всеки има гледна точка - няма универсално решение, обаче... за момент се поставям на мястото на новата жена, която вече е съградила свое семейтво и ... хоп отнякъде идва дете, което трябва да живеe с тях. Тя каква трябва да го играе в случая? Аз лично не бих го приела, би ми се обърнал съграденият свят с краката нагоре.
Чудя се доколко трябва да си благороден и широкоскроен, за да приемеш едно чуждо дете като свое...
Да ме извинява Магарчо, че я намесих в темата си..   bouquet

# 6
  • София
  • Мнения: 6 477
Ари, сега сигурно ще ни изядат и двете, ама напълно споделям твоите възгледи.
По абсолютно същата причина моята дъщеря ходи при баба/дядо и баща й я вижда там, а не при новото му семейство. И не се чувства никак нещастна, напротив - угаждат й доста и тя се връщаше доста разлигавена преди.

А сега леко отклонение. Житейска история. Тя - с две деца, грижовна, много обича децата - свои, чужди без значение. Той - с едно дете. Събират се. "Децата" са големи - над 18 години всички. Но типично по нашенски не са си стъпили на краката и живеят всички заедно. В началото - ок, някак се постига мир и сговор....С времето - 2 срещу 1.....и накрая "неговото" просто излиза от къщи....огорчен и някак отхвърляне..независимо от годините.....Тя - ми не успява да преглътне "другото"....та така..Споко...случва се...

# 7
  • Мнения: 2 510
Няма да чета отговорите отгоре / след това/, но проблемът е в теб самата.
Изясни си защо не приемаш детето. Не е защото се карат с твоето / децата се карат винаги и се и сбиват понякога/, защото трябва да се грижиш за него / не е и това, защото и твоя приятел полага някакви грижи за твоето дете...
Просто защото си егоист. Ако детето нямаше нищо общо с приятеля ти би го приела.
Е, разбери, че деца се раждат и от други жени от твоя приятел.
Как ще приемеш детето на бившия ти съпруг, ако има такова?
Защо не се опиташ да живееш живота си с този човек от тук- натам с двете деца.
Ако аз бях на твое място / просто съм друг човек и не толкова положителен/ ще желая да си прибере детето от съпругата / добре, че имам спирачки/ и да си живеем четиримата. Никак не ми харесва идеята някой да има дете някъде си.

# 8
  • Мнения: 2 510
Чудя се доколко трябва да си благороден и широкоскроен, за да приемеш едно чуждо дете като свое...
Не винаги.
Аз съм достатъчно егоиста.
Не искам да живея с човек и той да има дете някъде другаде. Не искам да си дели мислите и чувствата по друг.

# 9
  • София
  • Мнения: 6 477
Не искам да живея с човек и той да има дете някъде другаде. Не искам да си дели мислите и чувствата по друг.
Като не го вижда другия хич не дели мисли и чувства да ти кажа....
Но да ми се стовари и още едно дете в къщи...мисля, че няма да се справя...а и както и да го погледна - ще ги деля...Моето си е мое... Embarassed Embarassed Embarassed

# 10
  • Мнения: 2 510
Не искам да живея с човек и той да има дете някъде другаде. Не искам да си дели мислите и чувствата по друг.
Като не го вижда другия хич не дели мисли и чувства да ти кажа....
Не така. Ако не са мисли и чувства, то е физическо състояние на нещата. За мен е същото.
Собственото мое и чуждото мое.

# 11
  • Мнения: 3 611
Снежа63, и аз не искам приятелят ми да има дете от друга жена, но е факт и аз или трябва да го приема, което не ми е по силите, или трябва както сега всячески да отбягвам моментите да сме "всички заедно". Но ти каза нещо много точно:
 
Ако детето нямаше нищо общо с приятеля ти би го приела.

# 12
  • Мнения: 54 058
Не искам да живея с човек и той да има дете някъде другаде. Не искам да си дели мислите и чувствата по друг.
Като не го вижда другия хич не дели мисли и чувства да ти кажа....
Но да ми се стовари и още едно дете в къщи...мисля, че няма да се справя...а и както и да го погледна - ще ги деля...Моето си е мое... Embarassed Embarassed Embarassed

И аз така . Peace
Поне така си мисля ... Tired

arrows ,  Hug

При цялото ми уважение към теб , ми се струва , че приятелят ти не се чувства добре , детето му също . Peace

# 13
  • София
  • Мнения: 6 477
arrows, абсолютни ти съчувствам...Да опиташ внимателен, ама мнооого внимателен разговор с таткото..И да му обясниш, че някак ти трябва време да пиремеш детето?
Абе, то ако беше толкова лесно нямаше да има приказки, в които мащехата винаги е зла...Ми трудно е на жените да не делят децата..на свои и чужди...колкото и мъжа да е принц!

# 14
  • Мнения: 3 611
happy mama, най-вероятно си права, та той сподели, че се чувства гузен, че не е взел неговото дете на ски с нас. Но тогава ние съвсем нищо нямаше да разберем от почивката.
Той иска някак да ни съчетае и всички да сме задружни и щастливи, като едно голямо семейство. Което е просто абсурдно.
Освен това, ние бяхме разделени и той се върна след време с желанието да пробваме отново, като още тогава се разбрахме да не ме мъкне по семейни събирания, семейни приятели и детски площадки. И уж се разбрахме..

Общи условия

Активация на акаунт