преди време бях писала върху една неуспешна моя връзка с един "млад татко". Тогава се бях зарекла никога такива на хоризонта - все още има и "свободни" мъже. За добро или за зло с "таткото" се загаджихме отново, нещата между мен и него тръгнаха и вървят страхотно. Той показва, че държи на мен, постоянно ми показва и доказва чувствата си, приема детето ми, дори съвсем наскоро ходихме почти седмица на ски тримата (аз, той и моето дете).
Проблем обаче има и той е в мен. Не мога да приема детето му. Макар че то какво има за приемане - той го взема през седмица - две за по едно приспиване, тъй че на мен не ми се налага коy знае колко да се срещам с него.
Имам дългогодишен приятел, който едно лято постоянно мъкнеше племенника си с него - но там нямаше проблем. Може би защото бяхме само на ниво приятелство и той не заемаше такава сериозно масто в сърцето ми.
Тук нещата са различни. Мисля, мисля и нищо не мога да измисля - проява на егоизъм ли е? Несигурна ли се чувствам? Какво става? Та аз работя с деца и всичкоте ги приемам еднакво, но .. те не са ми в къщата.
Децата ни са почти на една възраст и макар и често да се карат (в не толкова честото им събиране заедно)- си играят понякога с часове без да им чуем гласа.
Знам че ако открито покажа неприемането на детето му, ще го отблъсна - а не искам. Засега съм в позиция да не ги събираме заедно, само и само на мен да не ми се налага да съм с тях. Не мога да си играя на семйство, а и не искам. Вчера казах, че не искам да се срещаме, когато детето му е с него, а той предложи да ги вземе и двете и да идат някъде...
... а на мен пак не ми е наред!
Моля само за сериозни отговори. Разбирам, че имам проблем и нямам нужда от допълнително натякване.