Най кошмарния ден в живота ми

  • 11 222
  • 69
  •   1
Отговори
  • морето и сините вълни :)
  • Мнения: 1 404
Здравейте момичета
Много мислих дали да си изкажа и аз болката която ме съсипва.Но се реших-мисля че ще ми олекне поне малко.
Забременях март месец терминът ми беше за 13-ти декември.Имах една щастлива и безпроблемна бременост.Изследвания идеални абе всичко беше беше наред.Щастието пълно естествено че всичко е наред.Влязох в 9-тия месец щастието се засили естествено с предстоящото раждане.Всички доктори казваха че ще родя по рано защото бебенцето не отговаряло за 13-ти декември ами за края на ноември началото на декември.Ние естествено в огромно очакване на най щастливия ден.Края на ноември започнаха подготвителни контракции което е нормално,тоновете на бебо бяха съвършенни.Даже всички лекари ми викаха как тоновете на бебо били страхотни.На 29-ти сутринта ми падна тапата.Аз в страхотна еуфория защото това означаваше че скоро ще имаме син.Отидохме през деня на лекар той ме прегледа и каза че няма разкритие гледа ме на УЗ-всичко беше наред.Каза че ако в близките 3 дена не родя да отида пак на преглед.Да обаче на следващата нощ на 30ти цяла нощ имах леки контракции.Броях ги -но бяха некоординирани.На другия ден до обяд продължавах да имам контракции и пак бяха некоординирани.Но решихме да се обадим на лекаря и да му кажем.Обадих се и той ми каза да си вземам багажа и да отиваме при него в болницата.Ние в еуфория от всякъде ви казвам-ще се ражда вече.Отидохме прегледа ме и се оказа че съм имала долу горе към 1мс разкритие.Тръгна да слуша тоновете на бебо с дървената слушалка.Слуша слуша и нищо не каза-каза ми да се качим да ме види на ехограф.Тръгнахме за ехографа и ме гледа гледа и нищо не казва-аз го питам ''докторе какво има''.И той ми отговаря ''няма тонове''.Аз изпаднах в истерия и ужас.Не вярвах на думите му.Каза че ще ме приеме в болницата за раждане.Щели да ми придизвикат раждане.Аз попитах секцио няма ли да ми правят а той ми отвърна не било хубаво .Приеха ме в болницата-аз продължавам в същата истерия да съм и плачех непрестанно и не вярвах че малкото ми слънце няма тонове.Сложиха ми системи биха ми и диазепан за успокоение.Започнаха адски болки.Виех в болницата като куче.Доктора каза че ще си отиде до вкъщи за малко и до 2 часа пак ще дойде-каза на другата лекарка да ме прегледа и да му се обади да му каже как е положението.Тя нито един път не доиде.Аз продължавах с адските болки.Краката ми трепераха вече от болка,направо се тресях цялата от болка.Мъжът ми постоянно звънеше и ме слушаше милият как вия от болка,зтръгна да звъни на доктора и го направи на 5 ст защо не е до мен и че никой не ми обръща внимание.Той след 10 мин пристигна.Прегледа ме и аз се надявах след 6 часа адски болки да имам поне 6,7 см разкритие.Да ама не Адът те първа предстоеше.Оказа се че имам само 2 см разкритие-матката не била узряла още.Направи ми с ръка 3 см разкритие-болеше още повече.И ми каза че ще ми дадат опият от които ще поспя малко и докато спя ще продължава разкритието.Дадоха ми опиат-от там повръщане,халюцинирах,усещах как ми правеха на ръка разкритие,ровичкаха ме ,даже ме бяха вързали.Започнах да се събуждам от упоиката-попитах колко разкритие имам  -отговорът беше почти 10 см.Казаха ми след малко ще родиш.Бяха изминали 12 часа .Тръгнаха напъните- напъвах и напъвах .Но понеже бебето беше доста голямо нещеше да излиза.Не искаха да ме режат ама ме срязаха накрая.Родих бебето-и като го сложиха на кантара отстрани до мен избухнах в рев-Беше толкова красив,толкова малък и безжизнен.Такава мъка преживях -това да си родиш бебенцето и да не го чуеш да плаче е голяма мъка.Толкова страдах,плачех и се чудех какво е станало че здраво бебе изведнъж няма тонове.Обвинявах се търсех отговор -но не намерих.Цялата мъка на този свят се стовари върху главата ми.Питах се постоянно защо на нас се случва това с какво сме сгрешили на този свят че бог ни наказва.Качиха ме на етажа при родилките.Настаниха ме сама в стая-но се чуваха пак по целия етаж плачът на малките бебенца.Постоянно плачех-МОЙТО БЕБЕ ГО НЯМАШЕ.Влизаха излизаха сестри и питаха къде е бебето -като ми погледнеха картонът и казваха.ААа да ясно извиняваме се.Изписаха ме 1 ден по рано от болницата защото не можех да понеса как бебенцата плачеха а аз си нямам бебче.Прибрах се вкъщи-нямаше я кошарата която толкова гласихме с огромна радост.Стаята беше пуста.Плачех постоянно-не се храних.Бях в траур.
Траурът продължава но вътре в сърцето ми.Мъжът ми нещеи да чуе за друго раждане-защото той приживя ужасът заедно с мен.Макар да не беше в болницата.Вчера се навърши 1 месец от раждането ми -адски ми е мъчно,адски ми е тъжно-сърцето ми е празно.Няма го малкото слънце.
Този месец трябва да вземем епикризата на бебо-и ми става още по мъчно.
Това беше моята история скъпи момичета.
Олекна ми но се моля на господ повече да няма на този свят такива загуби като моята. Praynig

# 1
  • Мнения: 11 306
Няма думи с които да те успокоя.
Дарявам ти една голяма прегръдка! Hug

# 2
  • Мнения: 708
S TEB SYM I SYM SYM SIGURNA CHE SLED VSIAKO LOSHO NESHTO IDVA NESHTO DOBRO,TAKA CHE VIARVAJ V BOG I SE NADIAVAJ.
ZNAJ HE NE SI SAMA!!!!

# 3
  • Мнения: 4 212
Мила Ани, тази история е кошмарна, мъката още по. Надявам се да намериш сили за да продължиш напред. Знам, 4е още много прясна раната, но пиши сред нас, за да си помагаме взаимно.
Прегръщам те.

# 4
  • Мнения: 1 410
Това, което ти се е случило е ужасно и знам, че няма да преодолееш лесно тази болка. Тук ще намериш хора, които ще те разберат и утешат. Понякога е по-лесно, когато просто споделиш и си поплачеш. Успех!

# 5
  • София, "Младост 3"
  • Мнения: 9 210
Господ да ти дава сила! И на теб и на мъжа ти! ДАно ви утеши...
Уф много ми стана тъжно... много... Просто нямам думи - съжалявам...
Ще се моля за вас - дано намерите сили да продължите към едно ново начало и с щаслив край!

# 6
  • Враца
  • Мнения: 5 185
Ужасно съжалявам, за това което ти се е случило.
Нямам думи...

# 7
  • Стара Загора
  • Мнения: 7 351
Просто думи, които да кажа няма...сълзите сами говорят....
Прегръщам те силно и вярвам, че ти си силна жена Hug Hug

# 8
  • Мнения: 218
Много съжалявам мила. Знам, болката е неуписуема... Пиши винаги когато имаш нужда, тук всеки ще те разбере и ще се опита да ти помогне. Прегръщам те! Кураж!

# 9
  • Мнения: 3 161
ужасно е това, което си преживяла - и физическата болка, която са ти причинили, и другата, по-страшната. Не мисли за греховете - всички сме грешни, всички страдаме малко или повече, и не можем да сравняваме - дали е по-голяма мъката на майката, която губи детето си в ранните месеци на бременността, или  при раждането, или докато е малко детенце, или след като е израснало и станало на 20 години - или пък майката, която не успява да забременее изобщо и да сбъдне мечтата си, или пък майката, която има пет деца, които не може да изхрани и отгледа.

Все пак ми се стрва, че лекарите нещо сериозно са объркали. Най-малкото, странно е, че не са пристъпили веднага към секцио, а след като са те мъчили толкова дълго, все пак са те срязали. Я всички болки, които са ти причинили - не знам, дано да успееш да намериш отговорите и да има от кого да потърсиш отговорност.

Кураж и вяра ти пожелавам- вяра, че най-големият кошмар е зад гърба ти и че следващия път всичко ще бъде добре!

# 10
  • Мнения: 7 107
Толкова познато и толкова мъчително Cry.
Моля те да приемеш виртуалната ми прегръдка Hug.

# 11
  • Мнения: 2 641
как бе хора стават такива неща.....незнам какво да кажа.......за мойто бебе имаха съмнения за незнам си кво си и добре че не се потвърдиха. лекаря също неискаше вече секцио щото казваше ако стане нещо след нормално раждане ще имаш по бързо друго бебе........та аз не се радвах предварително. бебока се роди с секцио де и аз изобщо не се зарадвах........да ви кажа никоя от мамите дето родиха секцио не видях да се радват....тя радостта дойде по късно някак си.
ани -бани дано думите ни каквито и да са ти донесат някакво успокоение, защото само времето може да намалее болката. аз лично като чета момичетата ми става по леко независимо от проблемите ми...та затова се намърдвам в форума и чета навсякъде. искам да ти кажа че добре правиш като пишеш и споделяш. това е верния начин - да комуникираш с останалите и да не се затваряш в себе си.  bouquet

# 12
  • Мнения: 160
snaia kakvo 4uvstvas sastoto sam ispitala tasi ujasna bolka.ot opit moga da ti kaja 4e vremeto lekuva,no ne se sabravia.v kasti parvite 6m vse gorese  svesti4ka do snimkata na mom4enzeto ni.pravi si rituali posadi zvete  ............i as ne snaia no e ujasno trudno.samo ne se obviniavai sastoto niama sasto-prosto  sadba.
diado gospod pribiral nai-obi4anite deza pri sebe si.............uf kakvo li ne sa mi kasvali no snaia,4e e mnogo tejko.
pregrastam te

# 13
  • Мнения: 1 214
Плача с теб!Написаното е много силно и стигна до сърцето ми.Много ми е мъчно за теб  и твоето детенце.Не знам какво повече да ти напиша,защото думите са безсилни!Най-страшното на този свят е майка да изгуби детето си.Но трябва да сме силни и да продължим.Ще се справиш и ти ,защото бъдещето ти е отредило да родиш живо и здраво бебе.Не губи надежда и не се отчайвай!

# 14
  • Мнения: 7 837
Толкова е тъжно...
Искрено съжалявам за това, което ви се е случило.
Нека почива в мир малката душичка.

Дано намерите скоро сили да продължите напред.
Нека Бог да е с вас.

Общи условия

Активация на акаунт