Здравейте. Имам дъщеря на почти 2 годинки. Проблема е че не спира да удря, удря всички - мен най рядко честно казано, но баща си, баби, дядовци, другите деца, дори непознати. Всеки път като нещо не й изнася удря, скубе, понякога и себе си удря и скубе. Не съм сигурна как е най правилно да постъпвам в такива моменти. Живеем добре, спокойно, приятно... Живеем с едните баба и дядо, винаги сме много хора, но е приятно, нямаме конфликти. Просто вече ми е неудобно да я събирам с други деца, все ги разплаква.
- Публикувана: 28 дек. 2011, 20:48 ч.
- Последно мнение: 1 ян. 2012, 11:16 ч.
Дъщеря ми проявява агресия
Не съм имала подобен проблем. Но имам примери около себе си и това което бих ти казала, е да не се изкушаваш да отвръщаш и ти с агресия.
Гушни я и я премести настрани.Ако можеш да поговориш с нея, ако мислиш, че ще те чуе и разбере в момента, се опитай да обясниш, ако не изчакай подходящия момент след като се успокои и тогава поговори с нея.
Не наказвай твоето дете пред другите, това само ще засили агресията или поне това се случи с няколко дечица покрай мен, когато майките им бързаха да ги ударят, защото те са ударили друго дете, а и вместо извинение към майката, чието дете е пострадало.
Сега тези деца вече не са 2 и са още по-агресивни.
Гушни я и я премести настрани.Ако можеш да поговориш с нея, ако мислиш, че ще те чуе и разбере в момента, се опитай да обясниш, ако не изчакай подходящия момент след като се успокои и тогава поговори с нея.
Не наказвай твоето дете пред другите, това само ще засили агресията или поне това се случи с няколко дечица покрай мен, когато майките им бързаха да ги ударят, защото те са ударили друго дете, а и вместо извинение към майката, чието дете е пострадало.
Сега тези деца вече не са 2 и са още по-агресивни.
Не съм имала подобен проблем. Но имам примери около себе си и това което бих ти казала, е да не се изкушаваш да отвръщаш и ти с агресия.
Гушни я и я премести настрани.Ако можеш да поговориш с нея, ако мислиш, че ще те чуе и разбере в момента, се опитай да обясниш, ако не изчакай подходящия момент след като се успокои и тогава поговори с нея.
Не наказвай твоето дете пред другите, това само ще засили агресията или поне това се случи с няколко дечица покрай мен, когато майките им бързаха да ги ударят, защото те са ударили друго дете, а и вместо извинение към майката, чието дете е пострадало.
Сега тези деца вече не са 2 и са още по-агресивни.
Гушни я и я премести настрани.Ако можеш да поговориш с нея, ако мислиш, че ще те чуе и разбере в момента, се опитай да обясниш, ако не изчакай подходящия момент след като се успокои и тогава поговори с нея.
Не наказвай твоето дете пред другите, това само ще засили агресията или поне това се случи с няколко дечица покрай мен, когато майките им бързаха да ги ударят, защото те са ударили друго дете, а и вместо извинение към майката, чието дете е пострадало.
Сега тези деца вече не са 2 и са още по-агресивни.
Истината е че пробвах и по този начин - с пляскане по дупето, наказване, но видях че това засилва тези нейни прояви. Опитвам се да обяснявам, правя се че плача, ако ме е ударила и обяснявам колко ме боли когато прави така. Това обаче също не е много успешен подход защото като че ли се усеща още по силна и пак ме удря, след което ме утешава "защо плачеш, мамо", гушки, целувки и пак ме удря. Пробвах с безразличие...пак не става и това я ядосва много. Пробвам с ултиматуми - "ако удряш, няма да излизаме на разходка", но като че ли не може да схване тази зависимост.
Не знам как да се държа пред майките на другите деца, тяхното плаче заради моето, чувствам се неловко да я прегърна, едва ли не поощрявам постъпката й.
Дано да мине по скоро този период
White roses, много добре те разбирам! Ще ти пиша моя опит на лични.
Старая се да повтарям ''не може'' без да се напрягам и изнервям. Дали постъпвам правилно не знам - при нас периодът не е отминал още.
В началото си мислех, че понеже не е пляскана или наказвана, един свиреп поглед и скръцване със зъби ще са достатъчни да я респектират, но уви. Започнах много да се изнервям, да и се карам, да си изпускам нервите и стана по-зле. И аз съм се разплаквала, за да види, че ме боли, но като че ли и от това нямаше смисъл. Говоря и, че е лошо да се удря, но това след като съм я дръпнала настрана, за да спре. Преди това я хващам за ръката и казвам ''не може''. Ако пак понечи да удря - хващам я и я премествам някъде. Ако замахва с предмет, взимам го и казвам, че не се удря дори на игра и ще и го дам само ако спре.
Не знам по книгите докога го предвиждат този период, ама доста почнах да се шашкам, дали аз не бъркам нещо. Но повече от това, което правя в момента, не се сещам какво.
В началото си мислех, че понеже не е пляскана или наказвана, един свиреп поглед и скръцване със зъби ще са достатъчни да я респектират, но уви. Започнах много да се изнервям, да и се карам, да си изпускам нервите и стана по-зле. И аз съм се разплаквала, за да види, че ме боли, но като че ли и от това нямаше смисъл. Говоря и, че е лошо да се удря, но това след като съм я дръпнала настрана, за да спре. Преди това я хващам за ръката и казвам ''не може''. Ако пак понечи да удря - хващам я и я премествам някъде. Ако замахва с предмет, взимам го и казвам, че не се удря дори на игра и ще и го дам само ако спре.
Не знам по книгите докога го предвиждат този период, ама доста почнах да се шашкам, дали аз не бъркам нещо. Но повече от това, което правя в момента, не се сещам какво.
И аз добре ви разбирам, децата ви са точно в тази фаза когато започват да осъзнават собственото си Аз и да се налагат, изпадат в доста ревливо крещящи и биещи състояния траещи от 15 до 20 мин., основно когато е най- стресово през деня т.е. сутрин, прилаготвяне за ясла, детска,родители за работа и т.н. или когато са изморени или психически пренатоварени.
Основно се отличават тази две годишна фаза,следвана от малкия пуберитет към 6-7 годишна възраст и накрая пуберитета при тинейджърите. И трите фази се основават на хормонално развитие на организма за което най добрия лек е разбирането от страна на родителите.
Тази цялата информация е от курс,който посещавах заради драстичното поведение на дъщеря ми през тази и възраст, сбито кратко и надявам се ясно.Идват и по добри времена когато гушкат и раздават целувки
въоръжете се с търпение и успех 
Основно се отличават тази две годишна фаза,следвана от малкия пуберитет към 6-7 годишна възраст и накрая пуберитета при тинейджърите. И трите фази се основават на хормонално развитие на организма за което най добрия лек е разбирането от страна на родителите.
Тази цялата информация е от курс,който посещавах заради драстичното поведение на дъщеря ми през тази и възраст, сбито кратко и надявам се ясно.Идват и по добри времена когато гушкат и раздават целувки
въоръжете се с търпение и успех 
... Пробвам с ултиматуми - "ако удряш, няма да излизаме на разходка", но като че ли не може да схване тази зависимост...
Не я схваща, защото времето м/у проявата й (удара) и последица (неизлизането) е много голямо. За тази възраст трябва да е нещо незабавно.
При първата проява предупреждаваш: "Ако пак удариш - си тръгваме от площадката!"/ "Ще си отидеш в стаята." и т.н. При втората изпълняваш ЗАДЪЛЖИТЕЛНО! Много е важно не просто да заплашваш, а да го направиш. Също много важно е да предупредиш СЛЕД първата проява, а не след първия удар да си тръгнете веднага.
Така детето ти ще направи ясна връзка м/у думите ти, поведението си и последиците. Предполагам, че ще трябва да го направиш няколко пъти, за да схване, че не се шегуваш и съответно да престане.
Неща като: заплаха без действие, поддаване на молбите "аз повече няма..." и искания "обещай, че повече няма..." Само ще провалят тази тактика.
Търпение също е важно да има! Моята дъщеря ме удряше - само мен - като беше малко по-малка от 2 години. Хващах й ръцете и поварях "Аз не те удрям, не ме удряй и ти!" Подейства след 3-4 месеца.
Isa благодаря. Има логика в това което казваш, не бях се замисляла. Между другото и мен когато ме удря й хващам ръката и я питам "аз удрям ли те? Не те удрям, не ме удряй и ти" и мога да кажа че наистина действа доста добре. Тя това го прави от няколко месеца ... 4 може би и мога да кажа че мен много, много рядко ме удря. Дори ако сме двете и се ядоса за нещо удря себе си, а не мен. Което пак не ми допада естествено, но само го давам за пример.
Точно така - хващай ръчичката, когато посяга и я задръж, докато й говориш. Обяснявай, обяснявай и пак - дори сега да ти се струва, че няма смисъл, след време ще даде резултат.
Много е важно да запазваш спокойствие в такива случаи, а и другите, на които посяга. Плясване и крясъци няма да помогнат.
Много е важно да запазваш спокойствие в такива случаи, а и другите, на които посяга. Плясване и крясъци няма да помогнат.
Дъщеря ми също посягаше на 2год. възраст.Не ходех с нея по площадките/по-точно спрях/ и мен ме беще срам от другите родители.Като удареше някое дете веднага се извинявах и си тръгвахме.Отстраняването от игра и от контакта с други деца и то веднага също може да има резултат и с обяснението,че щом се държи така с децата няма да играе с тях.При нас въпреки опасенията ми и огромното ми притеснение с тръгването на детската градина на 3год тази агресия изчезна.Що приказки съм изприказвала и наказания и пошляпване и нямаше особен ефект,а там за няколко дни разбра,че така не може.А аз и с психолог се съветвах и какво ли не преди това.
На 2г. синът ме беше нетърпим- удряше децата, дърпаше играчки. Беше ми неудобна да се събирам с други майки. После тръгна на ясла и всичко си дойде по местата. Много се промени.. Имаше иден-два случая в които се сдърпа с деца, но в границите на нормалното. Сега вече е много разбран и рядко влиза в конфликт първи. Не се притеснявай. Обяснявай, че не може да се държи така, че другите хора ги боли и се обиждат като ги удря и чакай да отмине.