Става въпрос за семейство пенсионери от Варна, които живеят сами и в пълна социална изолация. В своя град нямат нито един близък, роднина или приятел. Бабата за сега е на крака и се грижи за дядото, който е много стар и се нуждае от постоянно обгрижване. Почти не излизат от къщи. За помощ и подкрепа разчитат само на дъщеря си, която живее на другия край на страната, има проблеми в собственото си семейство и не може да ги посещава достатъчно често.
Въпросът ми е дали такива пенсионери имат право на някаква помощ, социално подпомагане, посещения от социален работник или някакъв вид асистент? Поне някаква компания от време на време не може ли да се осигури, за да не полудеят от изолацията? Има ли някакви организации от доброволци, които да помагат на такива хора? Изобщо може ли да се направи нещо, за да не бъдат такива пенсионери съвсем сами на света и тотално изолирани, оставени да общуват единствено с телевизора? Толкова е тъжно човек да завърши дните си по един такъв начин, особено след като цял живот е работил честно и упорито за прехраната си ....
Какво се случва с възрастните хора, които остават съвсем сами или пък имат някой, който не може или не иска да се грижи за тях? Предлага ли изобщо нещо държавата, или ... ?