"Отело" или точно обратното!?!

  • 4 269
  • 47
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 291
А може би истината е някъде по средата? 
Кога за последно партньора ви прояви ревност към вас?
Дадохте ли му повод?
Или той така профилактично?

# 1
  • Мнения: 10 547
Ревността е болест. Често хронична.
Дребните й проявления пък нещо нормално. Simple Smile
Без причина не ме ревнува. Поводи, като количество, давам прилични.

# 2
  • Мнения: 293
Не ревнува.

# 3
  • Мнения: 945
Не ревнува, имаме си доверие Peace
Три години живяхме разделени, в различни държави, нито той, нито аз, след като се събрахме, сме се питали дали някой от нас е имал странична връзка.
Аз също не съм ревнива, не ме интересува какво е правил през това време, знам само, че е достатъчно разумен да вземе предпазни мерки и нямам поводи за притеснение.

# 4
  • Мнения: 9 865
Никога не съм изпитвала ревност (бяха ме обвинили, че щом е така, не мога да обичам). Той също не ме ревнува, а и аз не съм от жените, които се ласкаят от ревността на любимия човек.

# 5
  • София
  • Мнения: 18 679
Точно обратното. Чак ме дразни вече Laughing

# 6
  • близо до Кресненското дефиле
  • Мнения: 960
По отношение на ревността,моят е с доказана патология! Laughing

# 7
  • Мнения: 9 990
Никога не съм била ревнувана, или поне не ми е показвано.Непознато ми е чувството, когато те ревнуват. Rolling EyesНе знам дали съм давала поводи поради тази причина.Скрити такива де, явни-не съм давала.

# 8
  • Мнения: 1 210
Ревността е болест. Често хронична.


Ще си позволя да те допълня, Каси- болест на егото. И като всяка болест е проява на слабост.
Отвращението ми от слаби мъже е добре известно където трябва и уважавано. Никога явно не ме ревнува, понякога усещам разни скрити демони, но толкова рядко, че преди да се разочаровам, ги няма вече. Или е добър актьор, или е много силен, моят мъж.

# 9
  • сред маслини и портокалов цвят
  • Мнения: 1 265
Не ревнувам и не ме ревнуват.

# 10
  • София
  • Мнения: 291
Има от целия спектър - от пълен игнор, който може да е или доверие, или безразличие до патология, което може да или болест, или силни чувства.
Възниква въпроса, кога ние жените се чувстваме по - обичани?

# 11
  • София
  • Мнения: 4 349

Възниква въпроса, кога ние жените се чувстваме по - обичани?


Винаги, когато ние си въобразим!  Mr. Green Mr. Green

# 12
  • тук-там
  • Мнения: 4 269
Аз ревнувам, но не го показвам толкова явно! Той- не, а би ми се искало, от време на време да усещам някакъв полъх! Peace

# 13
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Демонизирането на ревността винаги ме е изпълвало с недоумение. Та тя е най-нормалното и естествено човешко чувство! Стартира в съвсем бебешки години към майката/ бащата и става особено зле, когато се появи братче или сестриче. Ревността сигнализира кога си застрашен от това да загубиш любим човек, както болката е знак, че някъде има здравословен проблем, на който трябва да се обърне внимание. Липсата на ревност или старателното й укриване е всичко друго, но не и проява на сила. По-скоро става дума за неспособност на човека да се справи с нея и оттам игнорирането й (изтласкването й) така, че да се се съзнава. Ревността е изключително полезно за връзката чувство. Това, разбира се, ако е на съответното място - те.е. - когато има повод.

Ревността ей така, от тотална вътрешна несигурност обаче е просто ужас. Това си иска терапия отвсякъде. Баща ми беше ужасно ревнив, почти до параноя, и майка ми видя доста ядове по този повод. Което е абсурдно, понеже всъщност той беше всичко друго, но не и ангел небесен  ooooh! Макар, че човек вижда това, което е той самият и ако някой е патологично ревнив, то вероятно има и нещо общо с това, че знаеш ти на какво си способен и предполагаш, че всички са така. Поне това беше случаят с баща ми.

Когато тръгнахме да се вземаме, мъжът ми заяви, че е ужасно ревнив. И толкова - повече не показа нищо по темата с ревността, ама нищо. Докато в един момент косвено не станах съпричастна към едни негови абсурдни подозрения, които бяха на път адски да вгорчат отношенията ни. Слава Богу, веднъж изразено и обсъдено, и това премина. Което още повече ме убеждава в психологическата теория по въпроса - че хората, които не могат да се справят с ревността си или я игнорират, или не я коментират, или дори не я съзнават, тя просто се проявява косвено, в области, които човек никога не би свързал с ревността.  

Аз пък не приемам мъжа си за даденост и нямам проблем с това, че понякога се чувствам неспокойна при мисълта за други жени около него. Нищо по-нормално от това.

# 14
  • Бургас
  • Мнения: 6 468
Ревността е отвратително чувство - и за този, който я изпитва, и за нейния обект ...
Наистина е болестно състояние понякога  Mr. Green

Няма начин ревност да ме накара да се чувствам по-обичана... напротив - отблъсква ме ужасно...

Общи условия

Активация на акаунт