Сладката илюзия за Дядо Коледа - до кога?

  • 2 815
  • 46
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 569
Любопитно ми е до кога поддържахте сладката илюзия за съществуването на добрия белобрад старец? Как разбрахте, че е дошъл моментът за "жестоката истина"? Съответно как стана така, че децата ви я научиха? Как реагираха?

 Simple Smile

# 1
  • София
  • Мнения: 1 335
Не мисля, че ще оставя нещата така, че да дойде момент за "жестоката истина" Simple Smile
Предполагам, че в годините ще си оставя вратичка такава, че детето само да се досети, че не е съвсем сигурно, че Д.К. съществува и че е много вероятно да е само приказен герой Simple Smile

Да създадеш вяра в нещо и съзнателно да я поддържаш жива, а после да отнемеш обекта на вярата (и всичко, което въплащава) наистина ми се вижда жестоко Peace

# 2
  • София
  • Мнения: 847
Дъщеря ми е на 8 г. и от няколко месеца подхвърляше има ли, няма ли дядо Коледа, най-вече защото в училище децата са говорели. Аз държа следния курс - честно казано никой никога не е виждал дядо Коледа, но магията на Коледа се усеща във въздуха и аз искрено вярвам в нея. Сега покрай Коледа беше спряла да пита, но на самия коледен ден казала на сестра ми, че явно, че няма дядо Коледа, защото как така пишел с почерка на татко й  Mr. Green..... Аз отново проведох разговора за коледната магия и как на Коледа стават чудеса, и с какво нетърпение очаквам подаръците си под елхата, иии... макар разговорът да й беше приятен, явно че дойде моментът, в който вече няма съвсем да се върже...
Малкият ми е на 4 г. и така хубаво си вярва, че удоволствие да ти стане - стои пред елхата и разсъждава дали ниските джуджета ще видят картичката, която е оставил за тях на по-високо клонче  Mr. Green

# 3
  • в здрача
  • Мнения: 2 208
Ми аз 2 години намеквам, че няма Дядо Коледа / вече е на 8/, ама не хваща дикиш. На директен въпрос - а ти вярваш ли в дядо Коледа - отговарям директно с -не, а отговора е - затова и не ти носи подаръци. Казвам аз, че в живота на човека има 3 възрасти - той вярва в дядо Коледа, той не вярва в дядо Коледа и той е дядо Коледа, тя казва - теб те знам - ти си във възрастта - не вярваш в дядо Коледа, а аз контрирам - не, аз съм във възрастта - аз съм дядо Коледа. За да удостоверя това тази година я включих в коледното пазаруване на подаръци. Понеже така се случи, че не участва в избирането на всички подаръци ме пита детайлно - еди кое си от кого е, докато не мина всички подаръци сякаш чакаше за някой да не и отговоря от кого е, че той да е донесен от добрия старец. Малко кофти става - няма приказни герои пък слагаш под възглавницата паричка от феята на зъбките. Пък в училище големите "светват" малките, че няма дядо Коледа. Класната още миналата година ни предупреди за тези "подводни камъни".

# 4
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Зависи от детето, зависи от родителите и семейството. Има деца с по-мечтателна нагласа, има деца - циници. Моето дете е от първите. Какво ли не направих, за да се случи чудото Simple Smile. Наложи се план Б да бъде приведен в действие, за да спасим Дядо Коледа от разсекретяване. Мисля, че си струваше Simple Smile На въпроса дали съществува, отговарям, че за тези, които вярват - да, съществува.

# 5
  • Мнения: 1 569
Както и очаквах, давате много интересни отговори.  Simple Smile Дъщеричката ми е още много малка и тази година за първи път "научи" за Дядо Коледа. Много се вънува, както и ние.  Heart Eyes Тепърва ни предстоят няколко интересни Коледи с историите за добрия старец и ще ми е интересно да чета всяка лична история и опит.  Simple Smile

TSV, (отново понеже ми е интересно), да попитам защо държиш да го убедиш, че не съществува? Няма ли да е по-добре това да се случи по естествен път, тоест той сам достигне до извода, когато е дошъл моментът при него?  

Последна редакция: вт, 27 дек 2011, 12:02 от ♥Пандичка♥

# 6
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Пандичка, не знам за TSV, но знам за мен защо бих искала аз да доведа до знанието на детето ми за Дядо Коледа. Защото поддържането на вярата е малко дискомфортно за мен - една полулъжа, полуистина, дето се е настанила между нас, време ѝ е да си отиде. Понеже е разочарование за детето, по-добре е аз да съм лошия вестоносец. И съм намислила това да стане в най-близко бъдеще, преди срещата с децата, че тогава, подозирам, ще е времето на лютите спорове и дебати "за" и "против" Simple Smile 

# 7
  • София
  • Мнения: 18 679
Тази година за първи път стана дума за това има ли го или го няма добрият старец Laughing Беше много забавно! Поводът беше феята на зъбките. Ники ме пита - ама кажи честно, нали няма фея на зъбките, а ти ми слагаш по нещичко под възглавницата Wink Пита, ама и той не е много сигурен Wink Помислих си, че е дошъл моментът и казвам - да, миличък, аз съм феята. Той - ех, знаех си, затова и никога не съм я виждал тази фея. Аз казвам - а според теб има ли дядо Коледа? Той - категоричен - Ама разбира се, аз него съм го виждал в детската Mr. Green Е, в този момент разбрах, че моментът всъщност не е дошъл и си е гъбичка още, макар че вече ме настига по височина и размер на обувките Heart Eyes Та, казах, че съм се пошегувала и за феята - разбира се, че я има и нея...
Магията ще е жива дотогава, докато децата вярват. Дано да е по-дълго!

# 8
  • Мнения: 1 738
С извинение към авторката на темата, но аз имам един тематично свързан въпрос. Как въобще поддържате илюзията за Дядо Коледа, с тези хиляди Дядо Коледи, които започват от 1 декември да се вихрят навсякъде - детска градина, клубове и т.н. Докато стане 25 декември моето дете беше абсолютно оттегчено от Дядо Коледа. Имам чувството, че вече истински се съмнява в съществуването му.

# 9
  • Мнения: 2 658
Смятам точно като Stelfy.

Изобщо не сме поддържали с много усилия мита - идваше си съвсем естествено и лесно, нито пък съм си и помислила после аз да разкривам истината  Crazy Че защо би ми било?
Някъде към втори клас май той сам се беше досетил, на базата на... наблюдения, логика и т.н. предполагам, че май май.. подаръците ги купуват близките. И почна да подпитва, все по-уверено и аз разказах всичко, което искаше да знае. Това беше.
Смятам и с малката да бъде така.

Но имам позната, която на 6 годишното си момиченце си беше разяснила съвсем подробно, че няма такъв, че е смешено да се вярва, с мотива... да не му се смеели после децата, че вярвало на глупости. И детето плакало много, тя ми разказа. Шантав народ колкото щеш  Rolling Eyes Мисля си, че ако ще правиш това, то тогава е къде къде по-нормално и честно към детето изобщо да не го оставяш да повярва, но... да... всеки с лудостите си.

П.П. Заради последния пост.  Ами всички тези са просто актьори и разбира се не са истински. Като във филмите и детските. Това сме казвали, коато е било питано. И това беше лесно и естествено.
Аз истински се радвах на времето, в което синът ми вярваше искрено в Дядо Коледа. Знаех си, че бързо ще отмине и се наслаждавах много. Сега, нядявам се, ще се насладя отново за няколко годинки...

Последна редакция: вт, 27 дек 2011, 13:04 от Сова

# 10
  • в здрача
  • Мнения: 2 208
Аз не държа да я убедя, искам тя сама да стигне до извода.  В крайна сметка родителите не оставяме децата си на самотек да стигнат до генералните изводи, поднасяме им ги в достъпна форма. А и някак не ми се връзва да мисли за прически, за момчета, как изглежда с новия панталон и дали не я прави дебела и все още да вярва в дядо Коледа.
А и в крайна сметка ние сме виновните детето да вярва в добрия старец първоначално и би трябвало ние да помогнем за нейното премахване, защото няма по-голяма обида и разочарование в детето от това да осъзнае в даден момент, че собствените му родители, в които вярва безрезервно са го лъгали най-нагло. И от друга страна не искам по важните въпроси детето ми да получава информация от приятели и познати, а за да стане това, тя трябва да е
абсолютно уверена в мен и връзката между нас да не е разклатена от каквото и да е. А как да стане това, ако някой съученик или по-голяма кака или батко я "светнат" първи, че дядо Коледа не съществува. Знам, че рано или късно детето отхвърля родителския авторитет за да се изгради като личност, но преди това родителят трябва да е изградил определени основи, а те се градят камъче по камъче всеки ден.
И да, сега малко или много изграждам образа на добрия старец в сърцето на малката ми дъщеря, като в същото време посявам съмнения в съществуването му в ума на голямата. Не е лесно.

# 11
  • Мнения: 2 658
Разбира се, че сме помогнали. Но само за разясненията, когато обаче е дошъл момента и вече са се настанили съмненията. Тогава да.
Не знам, ама си стана съвсем лесно и естествено, пак казвам. Когато разбра, ни най-малко не се е почувствал обиден или измамен, напротив. Беше щастлив, че всъщност мама и тати са тези, дето изпълняват женанията Wink . И някак като че беше горд, че се е досетил, че е разгадал "загадката" и че е пораснал.
Грам не чувствам, че сме го лъгали най-нагло. Изобщо не са стояли нещата така. Това е било просто част от магията на детството и на  съответната възраст. Заедно сме взели участие в нея, заедно сме и излезли.
И го намирам прекрасно и нужно дори.
Изобщо го приемам толкова драматично.

# 12
  • Мнения: 1 569
TSV, разбира се. Но на мен лично ми е странно как хем като родители задължително всяка Коледа обясняваме, че подаръците под елхата се носят от Д.К, хем след някоя друга годинка пак ние да изобличим истината за нашата заблуда в момент, когато са на лице признаци, че децата не са готови да я научат. Просто от написаното от теб аз лично останах с впечатление, че детенцето ти все още силно вярва, а от две години ти всячески се опитваш да му (до)кажеш "суровата истина" поради конкретни свои причини. Не знам, мисията ти ми се струва ненужно сложна, още повече с по-малко детенце, у което както казваш тепърва изграждаш образа на Д.К.  Sad Това е просто мнение заради интересната тема, която се заформи и в никакъв случай не искам да казвам кой как да общува с децата си.  Hug

Последна редакция: вт, 27 дек 2011, 14:17 от ♥Пандичка♥

# 13
  • в здрача
  • Мнения: 2 208
TSV, разбира се. Но на мен лично ми е странно следното: първо като родители задължително всяка Коледа лъжем, че подаръците под елхата се носят от Д.К. След някоя друга годинка пак ние решаваме да заявим директно истината. Не стига, че ние сме ги въвели в тази (макар и хубава и сладка) заблуда, пък после зорлем да им казваме истината в момент, когато са на лице признаци, че те самите не са готови да я научат. Най-малкото не е чесно. Просто от написаното от теб аз лично останах с впечатление, че детенцето ти все още силно вярва, а от две години ти всячески се опитваш да му (до)кажеш "суровата истина" поради конкретни свои причини. Не знам, мисията ти ми се струва ненужно сложна, още повече с по-малко детенце, у което както казваш тепърва изграждаш образа на Д.К.  Sad Това е просто мнение заради интересната тема, която се заформи и в никакъв случай не искам да казвам кой как да общува с децата си.  Hug
Всъщност зорлем не ги учим. Или поне аз. Някак в яслата, градината, пък и телевизията ако щеш изградиха образа на стареца. Е, и ние помогнахме, защото все пак подаръците бяха от нас, но никога в къщи не сме оставяли подаръци под елхата, а директно се даваха в ръчичките - този от мама и тате, този от баба и дядо и т.н. И когато детето се раздели с градината /предучилищна кара в училище/ изведнъж нямаше кой да поддържа образа на добрия старец, който раздава подаръци и детето започна да се чуди и да задава въпроси за него. Е, как да си пречупиш езика и да го лъжеш? Ама и как да кажеш истината директно? Сложно е. Пък и стареца има толкова предимства. Пък тя не е питала директно има или няма Д К и на база на отговорите на въпросите, които задава се надявам сама да стигне до истината в даден момент, просто гледам да я насочвам към тях. Все пак преди да се е заинтересувала от прически и грим сме си правили такива и съм я учила. Преди да и е дошъл мензиса съм обяснила какво е и т.н., гледам и на семената на съмнението в ДК да им дам плодородна почва преди в училище да започнат да и се подиграват, че е бебе което вярва в ДК, защото има и такива случаи.
Ето Сова го е написала много добре. Само че, те са го минали този момент, а ние сме още в него /вече 3-та година/.

# 14
  • София
  • Мнения: 19 969
С извинение към авторката на темата, но аз имам един тематично свързан въпрос. Как въобще поддържате илюзията за Дядо Коледа, с тези хиляди Дядо Коледи, които започват от 1 декември да се вихрят навсякъде - детска градина, клубове и т.н. Докато стане 25 декември моето дете беше абсолютно оттегчено от Дядо Коледа. Имам чувството, че вече истински се съмнява в съществуването му.


Ами по този повод казвам, че просто е невъзможно дядо Коледа да обиколи цялата земя и всички деца само за една нощ, въпреки че легендата разказва друго. Ето защо са нужни тези хиляди помощници на дядото, които му помагат да раздаде подаръците и да бъде навсякъде.

Общи условия

Активация на акаунт