Историята е дълга, приятелки бяхме от 1-ви клас, после се раздалечихме, но понякога все пак се чуваме и излизаме и се черпим за разни поводи. От малка е комплексирана, защото заеква, беше и остана изключително срамежлива, неконтактна и скована. От родителите си има сексофобско пуританско възпитание.
За съжаление, има много празен и тъжен живот, но и никаква воля да го промени. А аз - не знам как да помогна ?
На 28 години е- девствена е; аз съм й единствената приятелка, не излиза, не умее да ползва компютър, в изказа си ползва архаизми; работила е единствена работа-в една кухня в социалните. Няма социални умения и като отиде някъде, обикновено се излага. Иначе е страшно добронамерен и топъл човек с голямо сърце ! Не пожела да учи след средното, никога не е ходила дори в градската библиотека, няма хобита, просто..не прави нищо. Като се чуем по телефона, е събитие за нея и почва да ми обяснява колко ме обича, а за най-малкото и без повод, все се извинява на хората, едва ли не, извинява се, че диша. Обсебва ме- все ми се обяснява в обич, нарича ме "скъпа приятелко", хваща ме за ръката, бара ме по коляното (мъжът ми се бъзика, че сигурно има други наклонности). Странно ми е.....
С едно момче се бяха харесали, на втора-трета среща той й предложи през идната им отпуска да отидат на планина, а тя казала, че "такива работи след годежа"
Все пак отидоха двамата + нейната майка на една вила, и тя спа при майка си
Разбира се, момчето се отдалечи от нея.
Няма изградена личност и мнение, всяка трета реплика й е "мама каза", "баба каза".
Не работи, питам я защо поне не стане една сервитьорка-защото щели мъжете да я закачат.
Оставя си твърди и дълги косми по ръцете и краката, ходи с дрехи каквито една бабка носи, не подчертава женствеността си. Освен това има неприятния навик като говори на някого, да е на висок глас и екзалтирано, да се навира в лицето му и да "плюе" като стар човек (предполагам, че това дразни хората).
Опитвала съм се да я измъкна, да й предлагам мероприятия, все си намира някакви "оправдания" (да помага на баба си да перат черги; била в цикъл и т.н.) Като съм ходила у тях да я вземам за кафе, пита майка си какво да облече.
И, повярвайте, като се опитам да й говоря на тази тема съвсем деликатно да вземе да се промени, тя кимва, че осъзнава, че й тежи самотата и скуката и трябва да го направи, но..дотам.
А после играе на жертва и ми казва, че съм се отдалечила от нея, че съм охладняла?
Какво мога аз да направя, че да помогна ?
За съжаление, има много празен и тъжен живот, но и никаква воля да го промени. А аз - не знам как да помогна ?
На 28 години е- девствена е; аз съм й единствената приятелка, не излиза, не умее да ползва компютър, в изказа си ползва архаизми; работила е единствена работа-в една кухня в социалните. Няма социални умения и като отиде някъде, обикновено се излага. Иначе е страшно добронамерен и топъл човек с голямо сърце ! Не пожела да учи след средното, никога не е ходила дори в градската библиотека, няма хобита, просто..не прави нищо. Като се чуем по телефона, е събитие за нея и почва да ми обяснява колко ме обича, а за най-малкото и без повод, все се извинява на хората, едва ли не, извинява се, че диша. Обсебва ме- все ми се обяснява в обич, нарича ме "скъпа приятелко", хваща ме за ръката, бара ме по коляното (мъжът ми се бъзика, че сигурно има други наклонности). Странно ми е.....
С едно момче се бяха харесали, на втора-трета среща той й предложи през идната им отпуска да отидат на планина, а тя казала, че "такива работи след годежа"
Все пак отидоха двамата + нейната майка на една вила, и тя спа при майка си
Разбира се, момчето се отдалечи от нея.
Няма изградена личност и мнение, всяка трета реплика й е "мама каза", "баба каза".
Не работи, питам я защо поне не стане една сервитьорка-защото щели мъжете да я закачат.
Оставя си твърди и дълги косми по ръцете и краката, ходи с дрехи каквито една бабка носи, не подчертава женствеността си. Освен това има неприятния навик като говори на някого, да е на висок глас и екзалтирано, да се навира в лицето му и да "плюе" като стар човек (предполагам, че това дразни хората).
Опитвала съм се да я измъкна, да й предлагам мероприятия, все си намира някакви "оправдания" (да помага на баба си да перат черги; била в цикъл и т.н.) Като съм ходила у тях да я вземам за кафе, пита майка си какво да облече.
И, повярвайте, като се опитам да й говоря на тази тема съвсем деликатно да вземе да се промени, тя кимва, че осъзнава, че й тежи самотата и скуката и трябва да го направи, но..дотам.
А после играе на жертва и ми казва, че съм се отдалечила от нея, че съм охладняла?
Какво мога аз да направя, че да помогна ?
