искам да споделя един голям семеен проблем, защото не мога да преценя моят телевизор ли е развален, или майка ми и баща ми са още с ламповия вариант...
Имам син на 2 години. Започвам нова работа съвсем скоро и не искам да го давам на ясла, затова ще го гледа гледачка вкъщи. Намерихме една - препоръчана от приятелка на майка ми. Проблемът ми е, че преди да тръгна официално на работа, работодателят иска да ходя на срещи от време на време, за да навляза в нещата - просто спецификата на професията е такава. Става дума за м/у 2 и 4 часа на ден. Със съпруга ми решихме да плащаме почасово на жената, която ще гледа детето, за да идва и междувременно малкото да свиква. Но аз не мога да оставя детето си ей така изведнъж на непознат, колкото и да е препоръчан. Имам някои забележки към тази жена, но мога да ги преглътна. Проблемът ми е, че никой от родителите ми не иска да бъде третият човек в къщата - жената щяла да се обиди... Баща ми е пенсионер, не е добре със здравето и е доста изнервен, но аз не искам нищо от него - може да си легне в една от спалните, да гледа телевизия, да се раходи и да се върне, да чете, просто детето да знае, че и дядо е там. Майка ми работи на смени, но не желае да се смени дори за ден - жената била препоръчана, сигурна. Свекърва ми е на цял ден и в края на годината е много натоварена, не може да си вземе отпуска, нито да излезе по-рано или да иде по-късно - най-много тя самата да остане без работа. Детето се плаши от свекъра ми. Братята и сестрите (от моя страна) изобщо не се интересуват - жената била препоръчана. А тя е просто позната на приятелка на майка ми - знае я по име, защото живеят в един квартал - не си ходят на гости, моите родители не са й виждали очите. И сега не искат да ми съдействат, аз казах на бъдещия ми шеф, че не мога да се ангажирам със срещи, защото едисикакво... Обичам родителите си, принудих се да им се извиня, въпреки че не се чувствам виновна за нищо. А те, барабар с другата рода, ме наричат егоистка - само аз съм имала дете.