Кога ще започне да ме боли по-малко?

  • 6 925
  • 95
  •   1
Отговори
  • Мнения: 6 214
Зарязаха ме преди 1 месец. По гнусен начин, без никакви предварителни индикации. Бяхме заедно 6 год, имаме момиченце на 4 год. От тогава той се държи с мен като със случайна позната. На мен всичко, което сме преживяли заедно, ми се върти постоянно като на филмова лента. Имам чувството, че с времето болката не намалява, а се увеличава.
Ако някой тук може да ми помогне да се почувствам малко по-добре, ще съм много благодарна.
Мисля си и дали нямам нужда да се обърна към специалист.

# 1
  • Мнения: 1 129
Няма формула, но аз съм върл защитник на тезата "Времето лекува". В такива ситуации няма как да не те боли, но няма и човек който да може да ти каже колко точно ще продължи болката. До голяма степен зависи от теб. Ти трябва да спреш с мислите за човек, който те е оставил - теб и детето ти. Ти трябва да си дадеш шанс да продължиш и да намериш човек, който да отвръща на любовта ти. Успех  Hug

# 2
  • София
  • Мнения: 903
Аз не съм съгласна с израза, че "времето лекува".Но според мен с времето болката се притъпява. На всеки му отнема различно време да се съвземе от преживяното.
 Аз преживях подобно нещо преди около 2 години. Е, вече не мога да кажа, че ме боли както в началото, но все още не съм забравила - понякога като си легна вечер всичко случило се започва да се върти като на кинолента в главата ми . Но определено не ме боли толкова, колкото в началото - някак успях да се съвзема от дупката, в която бях изпаднала; да се обърна към приятелите си ( които бях  позабравила) и да създам нови приятелства. Именно срещите ми с тях  ми помогнаха да не мисля непрекъснато за случилото се.
Вече мога да живея по-спокойно, да се съсредоточа върху детето и работата си и т.н. Просто свикнах с положението и се опитвам да продължа напред.
Пожелавам  и на теб да превъзмогнеш по-бързо болката и да започнеш да се радваш на живота.  Hug

# 3
  • Мнения: 6 214
Благодаря Ви! Имам страхотни приятелки, които много ме подкрепят, също така и родителите ми и сестра ми, но нито те, нито детето ми, могат да запълнят емоционалната дупка, в която се озовах. А не са и длъжни. Явно сама трябва да намеря начин да се радвам на собствения си живот, без значение кой го има или го няма до мен.
Но се страхувам, че ще се превърна в една от многото жени, които цял живот страдат заради една раздяла.

# 4
  • Мнения: 287

Но се страхувам, че ще се превърна в една от многото жени, които цял живот страдат заради една раздяла.
Приеми идеята за КРАЯ. Приеми, че той няма да се върне и всичко е свършило вече. Знам, че си наранена от раздялата, знам че отношението като към "случайна позната" ужасно те обижда. А от мене, онзи, когото считах за най - близкия ми човек, бяга! И то буквално!
Препоръчвам също да не търсиш контакти по никакъв начин, вкл. скайп, смс, фейсбук и т.н.
7 месеца по- късно, мога да кажа - понякога дишам, т.е. състоянието става хронично, а не постоянно както беше преди.
И да знаеш, че аз нямам подкрепа от никого...сама се справям Confused

# 5
  • София
  • Мнения: 17 258
Няма формула, но аз съм върл защитник на тезата "Времето лекува".

Аз също.  Peace
Но си боли, много и доста време. Поне година трябваше да мине при мен, за да се пооттърся от болката, предателството, чувството за малоценност и провал.
Кофти е, но честна дума, минава  Hug

# 6
  • Мнения: 33
Диани, няма как да не те боли един месец е толкова малко време, а шест години, дете и доскорошната мисъл , че ще остарееш с този човек, тежат МНОГО ПОВЕЧЕ. Твоят свят се е сринал и то без да го очакваш. Дори когато човек е подготвен за едно такова нещо е трудно, а какво остава когато не си го очаквала. Страхуваш се да не станеш като жените които цял живот страдат за един мъж. Ами помисли само той дали заслужава. Това което е направил е отвратително спрямо теб и детето така че, ни най-малко не заслужава да страдаш за него. Да чувствата са едно , а разумът друго, но повярвай ми помага когато си повтаряш, че той не заслужава да се измъчваш заради него. Аз също дълго време след раздялата се сещах и си поплаквах за бившия. Една приятелка ме посъветва да си напиша на лист всичките неща с които ме е наранявал и от време на време да си ги припомням. Не говоря  да го намразиш , защото омразата е деградивно чувство, но припомняй си по-честичко защо този човек не заслужава да страдаш заради него.При мен помогна дано и на теб да ти помогне. Имаш семейство което е с теб това е много важно, а и мъжете още на са се свършили Wink
Желая ти успех   bouquet  

Последна редакция: пн, 19 дек 2011, 10:19 от lalentse

# 7
  • Мнения: 1 931
Боли докато се приемат нещата. Когато приемеш мисълта, че си без този мъж просто се нареждат нещата. Мисли за това, че не трябва да страдаш за човек който ти е причинал такова нещо.

# 8
  • Мнения: X
При здрава психика - година Simple Smile
(напълно субективна цифра Simple Smile )

# 9
  • София
  • Мнения: 4 349
При здрава психика - година Simple Smile
(напълно субективна цифра Simple Smile )

 newsm78 newsm78 newsm78

# 10
  • Мнения: 54 324
diani81 ,

Ще те боли до момента в който заобичаш себе си повече от него .
А кога ще настъпи този момент - от теб зависи . Колкото по-скоро , толкова по-добре ! Peace
Горе главата ! Hug Hug Hug

# 11
  • Мнения: 6 214
Вдъхнахте ми сила. Максимата "не питай старило, питай патило" е много вярна в случая.
Хубавото в моя случай е това, че поне за момента нямам проблем с физическото оцеляване (например да нямам къде да живея). Ако имах такива проблеми, едва ли щях да обръщам толкова внимание на емоционалната празнота Simple Smile.
Благодаря много и нека да продължаваме да се подкрепяме!

# 12
  • Мнения: 741
"Една врата се затваря, друга се отваря"

В никакъв случай не се поддавай на отчаянието дотолкова, че да изгубиш себе си някъде между спомени и самосъжаление.

Не споменаваш за конкретни проблеми, така че не става и ясно дали изобщо е имало такива.

От ситуацията, макар и да ти е трудно, извлечи максимална полза. Вгледай се в себе си, в евентуалните си грешки, с които вероятно някъде си провокирала такава развръзка, за да не ги повтаряш в следваща връзка.
Ако нямаш такива, то може би някъде си правила повече компромиси, отколкото е било нужно.
И несъзнателно си изпуснала нещата от контрол.

А болката - болката ще я има за дълго време. Аз лично предполагам, че ще отмине в момента, когато пак откриеш, срещнеш любовта.
А кога ще е - времето и ти ще решите. Нужна ти е вяра, че някъде, скоро, ще срещнеш този, с когото ще бъдеш по-щастлива.
Искрено ти го пожелавам!

# 13
  • Мнения: 1 931
"Една врата се затваря, друга се отваря"


Само да добавя, че  докато се взираш в затворената врата, няма да можеш да видиш тези които се отварят пред теб.

# 14
  • Мнения: 508
Много самоконтрол ,не позволявай на отрицателните мисли да те завладяват и избягвай да си задаваш въпроса -Защо така стана??Гледай да си повече сред хора и намери някакво  хоби .

Общи условия

Активация на акаунт