Толкова много време ми отне вземането на решение как да подхождам към патовите ситуации, толкова много.... И в един момент вместо да се възмущавам, да се боря с появяването им, да доказвам нещо някому приех. Приех, че ги има, че съществуват, че се случват, че ме изменят, че изобщо не ме питат кога да дойдат. После започнах да осъзнавам, че патовите ситуации не идват без предупреждения, а че аз нищо не съм направила, за да имам аз думата в живота си. Да, контролът не е мой, но аз не търся вече отдавна контрол. Търся гъвкавост. Търся да "видя" ситуациите отгоре. Да приема и оттам да се развият обстоятелствата по най-добрия начин, но това изисква моето активно участие. Участие да не се бърка задължително с действие, защото понякога най-будното участие е липсата на действие. Да оставя да се утаи, да се разсеят емоциите, да намеря моя истински поглед към нещата, които ми се случват. И тогава аз взимам решенията в моя живот. Аз нося отговорността.
Ето ми го начинът за лимоните, написан, изтипосан черно на бяло или по-скоро синьо-зелено на бяло. Хората отдавна са го измислили, ама кой да осъзнае, докато не го прочетох, че имало и алтернативен вариант. Щом нещо не ме удовлетворява, търся, докато начеря защо е така и каква моя промяна би променила резултата в играта. И се получава. Ура за лимоните! От тях става прекрасно лимончело, мус и лимонов сос към сьомгата Лимоните са вкусни. Аз избирам вкуса им в моя живот.
Предлагам да обявим днешния ден за ден на алтернативния вариант!!