От малка много боледувам и нищо освен инжекции не ми помага. Майка ми ми е казвала, че от по-малка от година са ми били гентамицин, въпреки че е много вредно. Е, той вече не ми помага. Всяка година нещо става-разболявам се и минавам на пеницилин (не съм сигурна дали го пиша правилно), ампицилин или стандацилин (което май е едно и също). И трите са ми бити венозно и мускулно. Проблема е следния-пак съм болна, за 3 дни стана бронхит, пия антибиотици, подобрение на нула, знам какво следва-пеницилин, стандацилин или ампицилин. Но имам ужасен страх от игли. Вземане на кръв-изпадам в истерия. Инжекции-въртя мозъка на сестрата поне 30мин. Вече съм на 14, но все още имам страх. Не искам да ми слагат абокат, защото когато спя много шавам, един път бях отворила капачето и стана беля.. Мускулно много болят, комбинираме ги или с упойка или с гентамицин. Дори не зная дали точно от иглата ме е страх или от инжекцията. Всички знаем как болят тези от рода на пеницилина. Не зная защо е така. Много ме е страх. Сега знам, че пак ме очаква това и като си помисля настръхвам. Моля ви, кажете как да преодолея този страх? Затварям си очите, но пак изпитвам страх. Говоря си като лудите окуражително, че няма нищо страшно, че дори ухапването от моето куче боли повече (той не ме ухапа, само ме драсна със зъба си, но пак си боли), кола-маската боли повече.. Но не! Имам две операции, дори от тях не ме беше страх, само когато ми слагаха абоката беше страшно, всичко друго за мен не беше от голямо значение. Майка ми ме пита ''един ден ще раждаш, как ще стане това?'', но тя не разбира, че страха ми не е от самото раждане или операция или каквото и да било, а от игли и инжекции. Кажете ми как да се справя със страха? По принцип аз не съм страхлива, но това е нещото, от което мога да припадна. Може да е глупаво и лигаво момиче на 14 да го е страх от инжекции, но абсолютно това не е лиготия, мразя когато сестрата подготвя спринцовката и иглата, мразя когато иска да ми сложи инжекцията, мразя когато това гадно лекарство влиза толкова болезнено.. Защо няма друг начин за мен освен тия гадни инжекции? Предполага се, че щом всяка година са ми в програмата значи трябва да съм свикнала, но не.. Даже имам по-голям страх от тях.. Като си помисля, че са по 3 пъти на ден..
Много ще съм благодарна ако ми помогнете да се справя с това.