Публикувана: 12 дек. 2011, 15:33 ч.
Последно мнение: 5 ян. 2012, 16:42 ч.

Родителство

5 589
53
1

12 дек. 2011, 15:33 ч.

Мнения: 1 285

Какви бяха родителите ви? Налагаха ли ви се в житейските решения?

Успяха ли да ви дадат добра основа за житейски старт?

Сломиха ли ви, или ви дадоха крила?

Кои родителски грешки няма да повторите със собствените си деца?

# 1 12 дек. 2011, 15:54 ч.

Мнения: 9 990

Нормални, средностатистически, белязани от времето, в което са се формирали като хора и времето, в което с аградили семейство.
Налагали са се силно казано-изказвали са Мнение, базирано на техен опит и виждания, които са Различни от моите.
Да, дали са ми добра основа смея да твърдя, в много аспекти, не материално.То ще дойде на по-късен етап.
Чак да ме сломят....въпреки, че е имало моменти, в които съм си мислела И така.
Грешките са много субективни-за едни са грешки, за други-не са.При моите деца може точно грешките на родителите ми към мен да сработят като НЕгрешки и обратно-да си мисля, че не повтарям грешка и да сгреша ужасно много.

# 2 12 дек. 2011, 15:58 ч.

където ми харесва
Мнения: 4 086

Какви бяха родителите ви?
Родителите ми още са живи, така че ще кажа какви СА, а не какви БЯХА.
Много либерални, обичащи и раздаващи се хора.

Налагаха ли ви се в житейските решения?

Никога не са ми се налагали. Дори непоискани съвети не са ми давали. Когато съм имала нужда от подкрепа, помощ, съвет, укор даже-тогава са се намесвали и пак не са се натрапвали.

Успяха ли да ви дадат добра основа за житейски старт?

Абсолютно.

Сломиха ли ви, или ви дадоха крила?

Дадоха ми криле. Накараха ме да се чувствам най-обичаното и щастливо дете, а в последствие един отговорен, грижовен и добър човек.

Кои родителски грешки няма да повторите със собствените си деца?
Мисля, че не са допуснали грешки в отглеждането ми, възпитанието ми, и изграждането ми като личност. Искрено се надявам аз да се държа с децата си така, както мама се е държала (и още се държи) с мен.

# 3 12 дек. 2011, 16:05 ч.

Мнения: 22 407

Какви СА родителите ви? Налагаха ли ви се в житейските решения?

Страхотни, разумни, успешни хора.
Налагали са се донякъде, къде повече, къде по-малко за някой неща. За едни съжалявам, за други не, защото са ми дали някаква посока.

Успяха ли да ви дадат добра основа за житейски старт?
Да, доколкото зависи от тях. Останалото си е моя работа и задача. )

Сломиха ли ви, или ви дадоха крила?
И двете неща са твърде силно казани. Нито са ме сломили, нито крила са ми дали (зависи какво точно се разбира под това). Но винаги страшно много са ме обичали и мен и сестра ми и са ни подкрепяли.

Кои родителски грешки няма да повторите със собствените си деца?
Не знам дали са правили грешки с мен и възпитанието ми, струва ми се, че не, или поне аз не определям нищо като такова. )

# 4 12 дек. 2011, 16:05 ч.

Мнения: 1 296

1. Какви бяха родителите ви? Налагаха ли ви се в житейските решения?
Неориентирани в отношенията помежду си. Майка ми-изкл. влиятелна от чужди мнения и никога със собствено такова.
Налагаха си мненията от позицията на по-силната страна, а не от позицията на по-мъдър и разумен човек.
2. Успяха ли да ви дадат добра основа за житейски старт?
Не.
3. Сломиха ли ви, или ви дадоха крила?
Сломена и подтисната до момента, в който се отделих от тях и станах самостоятелна.
4. Кои родителски грешки няма да повторите със собствените си деца?
Съжителство със съпруг алкохолик, ненормалните скандали и много други.

# 5 12 дек. 2011, 16:12 ч.

Мнения: 646

Какви бяха родителите ви?
Родителите ми....хммм...по-скоро родителят в лицето на баща ми(в същото време и майка) беше невероятен родител и човек подкрепящ ме във всичко и винаги заставащ зад гърба ми.

Налагаха ли ви се в житейските решения?

Не никога.

Успяха ли да ви дадат добра основа за житейски старт?

Абсолютно.

Сломиха ли ви, или ви дадоха крила?

Даде ми най-големи за мен крила.

Кои родителски грешки няма да повторите със собствените си деца?
Няма да повторя грешката на моята майка да си изоставя децата и за толкова години един път да не се обади или да ни потърси.

# 6 12 дек. 2011, 16:17 ч.

Мнения: 1 404

Родителите ми не ми бяха точно родители.
По-скоро приятели. И сега сме си приятели.
Нямаше я грижата родител-дете (тази грижа се падна на баба ми).

Все се питам, какво ли щеше да е, ако не се бяха развели когато бях толкова малка.
Нямам спомени от семейни празници и тнт, бяхме си все аз, брат ми и баба ми....
Със сигурност ме научиха какъв родител НЕ бива да бъда.

# 7 12 дек. 2011, 16:22 ч.

Мнения: 1 285

Да уточня времевата забележка - "бяха" в процеса на израстването ви и формирането ви като личности (детство, младежки години).

# 8 12 дек. 2011, 16:37 ч.

Между гори и планини
Мнения: 9 381

Моите допуснаха много грешки.
Много неща не успяха да ми дадат - като това да имам добър старт в живота, по-добро образование.
Не ми спестиха скандалите си, пиянските истории на баща ми и сълзите на майка ми, самотните празници и като цяло доста самотно детство. Някой от нещата съм им простила, други се опитвам да забравя. Много от "възпитанието" им се старая да пропусна спрямо моето дете - боят, шамарите през лицето, крясъците....
Възпитанието което имам, принципите, точността съм научила от баба ми. Тя ме отгледа между всички горе изброени неща. Нейните ръце са ме галели, тя ме научи да плета на единствената си кукла, тя ме е водила на училище, нейните ръце са ми давали скришом хляб, когато съм била наказвана без вечеря....
Майка ми се опитва да поправи грешките сега, макар и късно, но се опитва. Баща ми сякаш не съществува - не се интересува нито от мен, нито от внука си. Синът ми го нарича "чичо".
Благородно завиждам на всички които имат приятели в лицето на родителите си.
Има една книга "Всичко започва от детството", когато започнах да я чета, още на първите страници ми загорча и не можах да я прочета....

# 9 12 дек. 2011, 16:40 ч.

Пазарджик
Мнения: 536

Много добра професионална реализация, за сметка на семейството и децата. За грешките - бих положила повече усилия преди да прекратя брака си.
Както е казала Анн- - научиха ме какъв родител да НЕ бъда.

# 10 12 дек. 2011, 16:49 ч.

Мнения: 445

Моите родители бяха страхотни. Дадоха ми добра основа, не са се намесвали във важните ми решения, израснах с увереността че съм обичана каквото и да направя. Имах прекрасно детство. За съжаление загубих майка си преди да стана на 20 години и това беляза младостта ми по един тъжен начин, чак наскоро успях да го преодолея.
Единствено по-различно на което бих желала да науча детето си е да отстоява себе си, да разбере какво иска и да се бори да го постигне. В никакъв случай прегазвайки другите, но все пак да отстоява желанията си. Това беше моята голяма грешка в живота, винаги преди да направя нещо прекалено много съм се питала дали няма да засегна някой, дали случайно няма да е некоректно към някой, а в крайна сметка бях некоректна към себе си и пропуснах много лични и професионални възможности, за което сега съжалявам. Просто моите родители бяха такива, мислеха повече за другите , от колкото за себе си, прекалено се раздаваха. Баща ми още е такъв. Сега съм решила да се променя, за да дам по-добро бъдеще, а също и пример на детето си.

# 11 12 дек. 2011, 17:30 ч.

Мнения: 293

С майка ми имаме разлика от небето до земята.Смея да твърдя,че взех цялото си възприятие за света и решенията си за това каква да бъда от баща си. Макар,че той ми беше дал пълна свобода да избирам кое е правилно и кое не.Просто ми ги посочваше и някак тихомълком ме наблюдаваше.Имаше ми огромно доверие като на голям човек и винаги се стремях да не го разочаровам.И до ден днешен,дори в трудни моменти,споделям с него но съвети не чувам / понякога ми се иска/ но той е вече твърде мъдър за да се намеси с някакво мнение в живота ми.Стига ми,че ме изслушва. С майка ми се карам постоянно,защото манталитетът и и начинът и на мислене за 90% от нещата не само,че не съвпада с моите но и много ме дразни.Тя ме боготвори и постоянно ми повтаря как с моята красота,талант и интелект трябвало да стана еди си каква..../което отчитам за грешка определено/. Някак си сама намерих средното положение за всичко.Не мога да кажа ,че бяха безгрешни родители но съм им благодарна за всичко,включително и за грешките.
Нито са ме сломили нито са ми дали криле. Бяха по скоро просто наблюдатели.Не им дадох повод никога да се срамуват от мен,а напротив.От малка се справям сама с всичко и от малка започнах да помагам аз на тях.Гордеят се с мен ..Нека са ми живи и здрави , ужасно ги обичам и двамата!
За това какво трябва и не трябва да правя със своите деца също научих много от тях .

# 12 12 дек. 2011, 18:18 ч.

Мнения: 8 794

Дали да пиша в тая тема, или да подмина? Rolling Eyes

...............Не, няма да подмина, не заслужават #Cussing out

Моите бяха УЖАСНИ! И все още са

Опитваха се да ми налагат тъпите си житейски правила и още се опитват да ми ги натрапват, а съм на 47години. пфу! Sick

Никаква основа не ми дадоха, никакъв житейски старт. Май само са ми пречили като се замисля... Sick

Не успяха да ме сломят, но мнооого, мнооого ме пречиха и все още продължават #Cussing out

Исках да зачеркна абсолютно всичко, което видях от тях като отношение, но се страхувам, че и аз допуснах някои грешки в стремежа си да правя всичко обратно на това, което те бяха правили. Просто трябваше да възпитавам сина си все едно тях никога не съм ги познавала, но не успях да го направя, нямаше как да залича факта, че те съществуваха и присъстваха в живота ми и продължават да съществуват. ooooh!

# 13 12 дек. 2011, 20:33 ч.

София
Мнения: 7 984

Моите родители... Баща ми е авторитарна и егоистична личност, винаги преследваща свои интереси. Научи ме каква да не бъда, да се съобразявам с околните и да преценявам за решения, влияещи и на околните.
Майка ми е балансирана и уравновесена, но мека спрямо баща ми. Наследих балансираността й, но донякъде се превърнах и в неин антипод - да съм самостоятелна, решителна и да разчитам предимно на себе си. Тя и баба ми са хората, които ме отгледаха и формираха характера ми, за което съм благодарна. Решения, грешки, последствия, са мое дело, не са се месили. С майка и баба, която почина, съм близка. С баща ми запазих протоколно общуване и не го приемам като част от живота ми.
Това, на което бих научила детето си, е да не позволява живота му да е функция от друг човек.

# 14 12 дек. 2011, 21:22 ч.

тук-там
Мнения: 4 269

Само хубави спомени имам от детството си.... Е, и един два шамара, ама и аз си бях проклето дете! Joy

Възхищавам им се на волята и търпението което полагаха заради мен. Винаги са ме подкрепяли, винаги са вярвали в мен. При всеки разговор с тях все още усещам, че съм тяхното малко момиченце.
В къщи винаги беше уютно... Аз си тръгнах оттам все още дете - на 14г. - големия град, новото училище, но как само чаках събота, за да се върна в къщи... и да ми замирише на кекса на мама Joy

Относно старта - научиха ме да мисля, да чета и да се интересувам от света около мен, да се справям със безброй ситуации и най-важното да не предавам себе си и това, което искам, ако и да е глупаво!
Знаех, и все още знам, че винаги има къде да отида и при кой да поплача, така че за мен морето беше до колене! Какъв по-добър старт от това!

Трудно ми е да опиша нещо като тяхна "грешка"! По-скоро бих искала аз да обръщам толкова внимание на децата ми, колкото получавах, ама нещо не ми се получава... newsm78

Препоръчани теми

Задушаваща връзка, как да изляза от нея

Аз ли съм прекалено груба или той само на думи иска семейство?

?Въпроси всякакви за СО? 2024

Важна ли е религията в отношенията на двама души

Причина:

Причина: