Мило дневниче!

  • 4 984
  • 34
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 291
Водите ли си дневник?
Наистина ли там пишете неща, които не бихте искали да бъдат прочетени от никой друг?
Някой чел ли е дневника ви без ваше съгласие?
Как се почувствахте?

# 1
  • Мнения: 4 965
За мен това е нещо, характерно за една далеч по-ранна възраст.
Пробвах да си водя дневник около 12-13-годишна възраст. Мама го прочете и започнах дори и там да премислям какво пиша /тя не ми каза, но усетих, че знае неща, които не трябваше и определено не ми беше приятно - пък и разбра, че съм доста по-добро дете, отколкото се показвам, понеже исках да съм бунтарка/ и стана безсмислено.
Форумът ми замества идеално лексиконното общуване в момента. А дневник нямам необходимост да водя.

Последна редакция: нд, 11 дек 2011, 14:39 от azaf

# 2
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Винаги съм намирала съществуването на дневник за нещо безсмислено.

# 3
  • Мнения: 755
Дневник съм водила за кратко, когато бях на 10-11 години. Нещо не ми се получи, но то е защото баба ми /вечна и памет/ все ми повтаряше, че трябва да си водя дневник. Някак насила хубост не става. Rolling Eyes ...  пък нали съм си опака, та опитах , но не случих с това си начинание.

# 4
  • Мнения: X
Форумът ми е напълно достатъчен.

# 5
  • Мнения: 6 438
Форумът ми е напълно достатъчен.
hahaha

Водих си дневници доста дълго време. Продължи до към 17-18 годишна възраст. Интересно ми е някой път да си прочитам някой неща, които съм забравила и ми е интересно.


Не знам някой да ми е чел дневниците, но не е изключено.

# 6
  • Sofia
  • Мнения: 4 220
Да и продължавам. То е защото вероятно съм доста старомодна  Simple Smile
Водих като ученичка. След като станах студентка, нямах физическата възможност да пиша всяка вечер Laughing Но чувството за дълг редуцира тези ми епистоларни изяви на веднъж годишно. От тогава пиша всяка година на 31.12. Нещо като ретроспекция, бегъл преглед на най-важното, което ме е сполетяло, но и на чувствата и емоциите, които съм преживяла.
Единствено в този ден от годината си позволявам да препрочета за отминалите си години. И всеки път съм така изненадана колко определящи нюанси и важни за мен детайли от живота ми са  потънали в забрава. Така че дневника е моята следа, за която никой не подозира, но която възкресява спомените ми, дава ми и отговори от позицията на отминалото бъдеще дали съм постъпвала правилно или не.

# 7
  • Мнения: 116
О,да-пишех.До към 22-23 годишна възраст.После спрях.Повечето са онищожени,но всеки път се заливах от смях като си ги четях.Надявам се никой да не ги е чел.

# 8
  • Мнения: 1 897
Ами водех си на 13-14г.,най-трудната възраст според мен,точно тогава когато ми се струваше ужасно трудно да говоря с родителите си,майка го прочете и го запали,защо и аз не знам.  33uu Tired

# 9
  • Мнения: X
Ох, аз пазех  до едно време първия си и последен дневник, в който се обяснявах как Джо от Ню Кидс он дъ Блок бил само и единствено мой. Спомням си един ден как случайно го намерих сред многото си парапатки и направо се ужасих от жалките си опити да поддържам имидж на влюбена охлювка- фенка. Май точно покрай Туийн Пийкс го бях започнала, защото нали Лора имаше дневник и разбира се, беше станало много модно всички ученички да списват мили дневничета.
 От 8-ми клас натътък  обаче започнах да се оформям като циник, та дневник хич не ми се връзваше с мирогледа. Трета част на "То" съм писала, окталогия за вещици, антилюбовен роман в съавторство с други цинички като мен, но това с дневника никога повече не се повтори.

# 10
  • Мнения: 1 897
То май и аз покрай Туийн Пийкс го започнах,та за повечето неща си фантазирах,ама как да обясня на мама Rolling Eyes

# 11
  • Бургас
  • Мнения: 6 468
Не, не си водя...  Mr. Green

# 12
  • Мнения: X
Имам.От около 15 години....В него пиша неща,които никога на никого не съм казала.И нямам намерение...
Форумското лафене не го приемам като откровение...то е по-скоро ..... "Мижи,да те лажем!"    Laughing    купон да става,да е весело.
Дневникът е съвсем друга бира.

# 13
  • София
  • Мнения: 291
Най - накрая и аз набрах смелост - аз също имам дневник.
Започнах някъде на около 12 годишна възраст, после по време на студентските години спрях и отново започнах в деня, в който разбрах, че съм бременна с първия ми син, та така и до днес.
На два пъти дневника ми е попадал в чужди ръце, друго такова голямо чувство на неудобство не съм изпитвала.
Мисля, че ако някой ден престана, то това ще означава, че някъде по пътя съм се изгубила ...

# 14
  • Tам през Атлантическия океан
  • Мнения: 7 120
Нямам дневник , никога не съм имала  Wink но виж понякога си говоря сама/на глас или на ум (най-често засега  Laughing ) т.е. като дневник споделям си сама със себе си , общувам си   Sunglasses  Ако някой ме гепи в такъв момент предполагам усещането е като да ти надникнат в дневнка  Wink даже още по-зле  Mr. Green





Форумът ми е напълно достатъчен.
Има резон  Mr. Green
ако си прочета публикациите назад може да се получи нещо като дневник  Rolling Eyes въпреки че не съм интимничела тук  Wink като някои потребители Wink

Последна редакция: пн, 12 дек 2011, 04:20 от Desss

Общи условия

Активация на акаунт