Майка ти почина - преодоляхте ли го?

  • 305 326
  • 4 019
  •   1
Отговори
  • Мнения: 901
Ами това е темата.
Мама почина на работното си място от инфаркт. Два месеца по-рано аз се уморих да я догонвам в един търговски център.
Сега изобщо не мога да разбера как се е случило и защо.
Не мога да спя.
Задушавам се и имам сърцебиене (както и 2 (две) чудесни ЕКГ от две различни здравни заведения).
Сънувам я.
Посягам към телефона да й се обадя, както правех всеки ден преди.
Изпадам в паника, ако трябва да остана сама.
Шокирам се от звъна на телефона (защото ми го казаха по телефона).
И всички хора, които ми съчувстват и плачат на рамото ми.
Искам  да нося  само черно, а не бива, защото работя с деца.
Не искам да живея в петък.


# 1
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Schreier   Hug
Много е рано да се съвземеш. Още не знаеш на кой свят си и това ще продължи доста дълго. Единственото нещо, което мога да кажа по темата е, че свободното скърбене е по-добрия вариант отколкото да се опитваш "да се стегнеш". Има ли с кого да говориш за това? Малко успокоителни или антидепресанти обмисляла ли си?

Тази година през февруари майка ми направи опит за самоубийство, намерих я аз. Прескочи, ама... За час я броихме отписана, какво преживях за този час - ти знаеш как е. Всички ни чака това, този един час беше "предупреждение" за това какво предстои един ден.

Жестока работа. Лошо е изсмислено това, със загубата на родителите...
Съжалявам за това, което преживаваш.

# 2
  • Мнения: 5 710
Ох... да можех да те утеша... да кажа нещо и да ти стане по-добре. Бих го направила.
Времето лекува, човек лека полека свиква. Но липсата е завинаги.
Ако мога да ти дам някакъв съвет... недей да се разтъжваш нарочно - снимки , спомени .. Остави тези неща за след време. Татко почина през 2006та и аз още не мога да погледна спокойно негова снимка. Остави вратата да се затвори.
Моите съболезнования, сигурна съм, че майка ти иска да си добре да си щастлива. И ще е винаги с теб. Аз чувствам баща си по този начин, вярвам че е до мен, че не сме прекъснали връзката си, че ми помага от там, където е.

/подкрепям идеята за успокоителните, питай лекаря ти и взимай вечер хапче, поне да спиш, има по-леки, няма нужда да си в постоянна тревожност това е много тежък перид/

# 3
  • Мнения: 1 761
Съжалявам за загубата на майка ти! Hug

Моите родители и двамата са още живи,но и аз като звънне телефона и все се надявам да не е фаталната вест за някой от тях...

Баба ми почина преди 20 години.
Бяхме много близки,имахме силна връзка.
На погребението и плаках толкова дълго,колкото не съм плакала през целия си живот преди и след като я видях в ковчега...
Сънувам я често,дори помня това,което ми е казала в съна ми.
Беше ми подарила един пръстен и ми каза,че ако не е жива на абитуриснтския ми бал и на сватбата ми,ако го нося тя ще е с мен.
Носих го и двата пъти.
Беше ми дала една бяла като сняг хавлия и ми каза,ако не е жива,когато имам дете,че това ще е нейния дар за бебето....още суша сина мио с нея.

Има хора,които просто са част от живота ни не ,защото са ни роднини, а защото душите ни са свързани.
Аристотел е казал "една душа в две тела" и аз точно така усетих нейното заминаване.
Не знам дали се преодолява,защото аз не мисля,че е необходимо да забравя някой,който ме е обичал толкова много.
Не съм ходила на гроба и след погребението.Но често съм си мислела какво бих искала да й кажа,ако съм близо до нея.В деня, в който бе възможно да отида на гроба си дадох сметка,че не искам да виждам гроба и.Искам да я запомня каква беше като жива.И такава тя винаги е някъде около мен,зад мен,в мен.Понякога усещам как някой се опитва да ме отклони от път, по който съм тръгнала, как се опитва да ме забави, за да не стигна някъде и все е имало защо.Знам,че е тя.

Всички един ден умираме.Аз съм щастлива за миговете,които сме изживели заедно.

# 4
  • Варна
  • Мнения: 1 744
Много ми се иска да напиша нещо, с което бих могла да те утеша... но не знам какво. В такива моменти винаги ми се губи дар словото и буца засяда в гърлото.
Не съм губила родител, мога само да предположа какво е. Съболезнования  Hug
Идеята за леки успокоителни никак не е лоша. Болката няма да изчезне, но поне ще можеш да спиш.
Струва ми се, че съветът на Сауле за свободното скърбене е най-доброто в момента. Ако ти се крещи, крещи. АКо ти се плаче, плачи. Ако ти се говори с някого, говори. Или пиши тук. Излей болката си, не я задържай в себе си.
Още веднъж  Hug

# 5
  • Мнения: 327
Съболезнования! Искрено съжалявам за загубата ти!
Нямам думи, които да успокоят болката ти,  казват времето заглаждало..."Пораствайки" човек се научава да приема всяка следваща болка и се моли да му бъде спестено нещо. А болките толкова порастват, но  трябва да се приемат, да се изживеят и изстрадат!
Вярвам, че е покрай теб! Вярвам, че не си сама! Вярвай и ти!

А колкото до лекарствата, искрено се надявам да не приемаш никакви сънотворни, приспивателни, успокойтелни...не е правилно! Не лекуват! А тези съвети още по-малко, са написани от лекари! Има други начини за лечение  на разбита душа...

# 6
  • Най-сетне у дома
  • Мнения: 911
Съболезнования! Искрено съжалявам за загубата ти!
Нямам думи, които да успокоят болката ти,  казват времето заглаждало..."Пораствайки" човек се научава да приема всяка следваща болка и се моли да му бъде спестено нещо. А болките толкова порастват, но  трябва да се приемат, да се изживеят и изстрадат!
Вярвам, че е покрай теб! Вярвам, че не си сама! Вярвай и ти!

А колкото до лекарствата, искрено се надявам да не приемаш никакви сънотворни, приспивателни, успокойтелни...не е правилно! Не лекуват! А тези съвети още по-малко, са написани от лекари! Има други начини за лечение  на разбита душа...

el_pl, ти медицинско лице ли си или просто квалифициран терапевт на човешката душа?!
Прочете ли, че Schreier има проблеми със сърцето, които нямат органичен, а функционален произход? Също така наясно ли си, че психосоматичните състояния са всъщност доста опасни и имат нужда от лечение, преди да се превърнат в хронични? Сърдечни - най-общо казано - пристъпи с неорганичен причинител при тежък стрес СЕ третират с транквиланти или определен вид антидепресанти под медицински контрол и за ограничено време, защото има риск да прерастнат в органични.
Сега ще бъдеш полезна и на мен, ако ми обясниш как се лекува не само разбита душа, а и сърце, товарено редовно от панически атаки. Благодаря предварително.

Schreier, прощавай за спама. Още веднъж - сила ти желая!

# 7
  • Мнения: 2 609
Съжалявам  Hug.
Познавам тази загуба... Не можеш да го преодолееш, да се дистанцираш и забравиш, просто с времето свикваш да мислиш и говориш за нея, без да се разплачеш.
Отвикваш от физическото присъствие, но в мислите продължаваш да споделяш, да й задаваш въпроси, да я "виждаш" в различни ситуации. Мама си остава винаги до теб.

# 8
  • Мнения: 327
Saule, не ми се впуска в подробности, а и няма защо...бях в изключително тежко положение след два смъртни случая- хомеопатията ме измъкна!  Класическата ми лекарка ( много добра класическа лекарка) само бе ме задълбочила с такива леки леки розови хапченца- за кратък период и с малка дозичка, обобщавайки, че за хората с такава психика -това е решеението- е не е вярно за мен!
Много неприятен тон, в такава тема, наистина! Надявам се все пак да ти е от помощ написаното, защото бях в много тежка форма, а ме изправи на крака и виждам слънцето!

# 9
  • Мнения: 672
Съжалявам за майка ти  Hug С времето ще се научиш да живееш с болката, но няма да забравиш. Вече 5 месеца минаха, откакто майка ми я няма, но не минава и ден, в който да не се сещам за нея, а вечер като си легна и очите ми се пълнят със сълзи. Баща ми така и не може да свикне да е сам, много тежко го понася, а идват празници, в които липсата ще е още по-осезаема. Но такъв е животът, трябва да го приемем.

# 10
  • в две хубави очи; - музика - лъчи
  • Мнения: 355
скъпа мила schreier - не се преодолява - година и 7 месеца минаха - не ми мина - не го забравих -
тя - най добрата ми приятелка беше - всеки божи ден се сещам за най хубавите ни моменти - за най лошите ни моменти - още имам онзи инстинкт като се случи нещо и да зърна веднага телефона да й звънна да й се обадя
времето не лекува - болката ми става по силна - боли ме - реве ми се
и дори започнах да мразя гробът й - знам че там има само един камък но нея я няма - тя е вкъщи - там аз разговарям с нея - в колата също
бъди силна - трудно е - тежко е - живей - гледай напред - направи така че тя да се гордее с тебе - защото тя вижда - и един ден ще бъдете заедно отново - нека тя се гордее с теб сега и тогава
целувам те

# 11
  • Мнения: 702
 Weary
Миличка, съболезнования - не се преодолява, научаваш се да живееш с тази болка  Hug

За съжаление, хората са нетактични, не се замислят, че все пак, колкото и да им е мъчно на тях, за теб това е майка ти и ти е мъчно много повече. Но не се ядосвай, ако ти тежат техните сълзи и опявания, просто се опитай да им припомниш, че няма как на тях да им е по-мъчно отколкото на теб. Те ще забравят след месец, година, но ти не  Naughty
Не се притеснявай да им го кажеш...На мен така ми плачеха за татко  Tired

Снощи ми беше много тежко, заради майка ми. Ние с нея все сме в кофти отношения, но аз не мога да спра да я обичам и ми е мъчно и си мисля з моментите, когато няма да я има. Мисля си за хората, които й се подиграват зад гърба и мие  мъчно, защото тя все пак ми е майка и не е чак пък толкова лош човек...

Не те съветвам да се тъпчеш с хапчета  Naughty Това е път, по който трудно можеш да се върнеш.
Моят съвет е да мислиш, по начин, по който майка ти би била щастлива за теб!Никоя майка не иска детето й да е нещастно.
Например, аз мисля за моя татко само хубави неща, то не че има лоши, но винаги се сещам за някакви смешки. Когато почина, свалих черните дрехи на 9тия ден и излязох на клуб с приятелите си в памет на баща ми. Знам, че за много хора това е непонятно. Но той беше весел човек, а душата ми винаги ще плаче за него, независимо колко дълго нося черните си дрехи...Знам, че баща ми би бил щастлив да ме види с приятели, отколкото сама , депресирана и подтисната.
Няма кой да ти помогне, ако ти сама не се вземеш в ръце. Дай си време, колкото имаш нужда и оттам нататък ти си човекът!
Кураж, мама и татко винаги си остават до нас, в нас...Но светът ни очаква, а животът върви, хубаво е да му се порадваме  Hug Hug

# 12
  • Мнения: 654
schreier  Hugне се и преодолява.
Всичко зависи от това какви са били отношенията ви.
От седмица всеки ден започвам да пускам тема,и все трия и трия.
Утре стават 20 години.Но от известно време имам буца която прерасна в камък и сега е направо скала върху гърдите ми.
Все се питах-как да се справя,дали момичета имат някаква рецепта за справяне с такова положение.
Плача при среща с познат и близък,плача при спомен на нещо което сме правили двете,изобщо голям рев...
При теб е още по трудно защото си я изгубила изведнъж.Все едно някой ти я открадна.Все имаш чувството,че има неща да и кажеш.
А аз имах време да изкажа всичко,да и покажа ...но бях на 18.В последните седмици просто игнорирах това,че тя си отива и се държах все едно нищо няма.Не исках .....исках само да спре да я боли.....
20 години....не се забравя,не се преодолява,времето не лекува........и понякога се радвам,че е така.
Защото я обичам,защото тя ме обича,защото си липсваме,защото спомена за нея ме топли,дори приз сълзи.
Плачи,говори за нея,сънувай ....защото я обичаш.

# 13
  • Мнения: 35 891
не мога да те утеша, нямам думи ...
моята почина преди 4 1/2 години - давам половината от останалия си живот за още само един ден с нея ...
искам да й кажа толкова неща, които не й казвах, когато е трябвало; искам да се гушна още веднъж в нея ...
имаше хора около мен, мои близки и приятели, на които повече от две години не казах след загубата - просто не можех да си обърна езика и да го изрека ...
а когато кажа на някоя приятелка 'не се карай с майка си за глупости', обикновено ме гледат ей така -  Shocked ...
а всъщност не осъзнават какво имат и какво аз нямам ...

пп загубих я за 10 дни - от диагнозата до края ...

# 14
  • Мнения: 1 209
schreier, моите съболезнования за майка ти. Разбирам те напълно. Моите родители и двамата починаха през 2009г. с 6 месеца разлика. Мама бе първа- в известна степен очаквано, но винаги не съвсем. Татко-изненадващо- в съня си от инфаркт. Наложи ми се да се стегна и да не плача пред детето, за да не се стресира излишно. Бяхме заедно, когато намерих татко, но завоалирах нещата и синът ми (тогава на 4) не разбра нищо. Болката е много голяма, не намалява с времето, но става по различна. Не е остра, но в определени моменти избива- предимно когато нещо провокира спомен. Първата Коледа без тях бе ужасна, но се затворих и я прекарах сама. На мен плачът ми помага много, въпреки че съм весел човек, с него отмивам скръбта.

Малко страничен и непоискан съвет ще си позволя да дам - следи здравето си. Като медицинско чедо не вярвах, че стресът може да окаже наситина лошо влияние на здравето- в моя на стресова основа ми се объркаха хормоните,  качих 15 кила и ми се появи Хашимото.

Общи условия

Активация на акаунт