БЪЛГАРИЯ - МОЯТА БОЛКА

  • 24 158
  • 624
  •   1
Отговори
  • Мнения: 0

Не знам как да започна и не знам какво по-напред да напиша. От години си задавам все един и същи въпрос-навън или тук?!?!понякога си мисля, че просто съм една пъзла и се възхищавам на всички, които са грабнали куфарите.
Няма да изброявам плюсовете и минусите, защото е безмислено, в см., че всички си ги знаем до болка.Най-страшното е, че в България, Надеждата се спомина.Бог да я прости. Опитвах се да я съживя,правих й изкуствено дишане – боядисвах пейки, почиствах паркове, участвах в благотворителни изложби и мероприятия, членувах и членувам в нестопански сдружения, сменях си работата, уж за по-добро,  всеки път надеждата, че този път може би ще видя, как се назначават качествените хора, как им се дава шанс, как има визия за бъдещето, как има стратегия и тогава се взимат решения.... Надявах се, всеки път, след всички избори /като ги слушаш как мазно говорят и някак почваш да вярваш/.Надявах се...... Обаче докато се надявах, парите нещо взеха да не ми стигат, влизам в книжарницата, докосвам книгите, попрочитам това-онова и си набелязвам, казвайки си, че като имам пари ще си купя тази, тази и тази /не съм си купувала отдавна/. Гледам афишите на театрите, влизам да питам колко струва билета и пак си казвам „дотогава, може пък да спестя някакви пари” /не съм ходила отдавна/.Децата поотраснаха, взеха да искат да ходят на уроци по китара, баскетбол, рисуване.Взеха да искат да ходят на кино,изведнъж трябва да плащаш и за уроци по математика и български /щото нали целта ни е децата да се образоват, а пък в по-добрите училища не могат да влязат без да си платиш уроците/, като влязат – „дайте сега 200-300 лева –за учебници по езика, за помагала, за това-онова/ и.... почваш да се усукваш, щото парите ги нямаааа.
Освен това докато си търчал насам натам и си се опитвал да създаваш гражданско общество, изведнъж усещаш едни лакти! Някой, който ти е пляскал, докато си бягал, сега те избутва, започва да говори в множествено число, как „СМЕ НАПРАВИЛИ” това онова за благото на обществото и хоп, прожекторите са насочени към него, а ти си бутнат някъде в ъгъла и даже ти е неудобно, щото не си и облечен „марково” и някак даже го излагаш тоя, дето се изказва.
Ама нали дебела българска глава, преглъщаш буцата, дето ти е заседнала в гърлото и пак почваш да бягаш, щото нали пак „Надежадата”, че то така се почва, че трябва да го създадем това гражданско общество. Обаче докато пак се щураш насам натам, парите все повече почват да не ти стигат, коледа наближава, децата пишат писма до добрия старец, а ти се чудиш как да се измъкнеш, как да направиш така, че хем да не фалираш и да потънеш в заеми, хем и те поне малко да се зарадват на Коледата.
Но нали пак - Надеждата.... До онзи ден обаче, когато в моята стая влезе разплакана моя колежка, която си бе позволила да пише слаба оценка на един никаквец, който цял ден говори в коридора по телефона, който на бюрото си няма един лист и е полулегнал на стола си. Обаче, нали е човек на „Еди кой си” и тя моля ви се си позволила да си изкаже мнението в оценката, т.е., че не полага старание, че не отговаря на изискванията на длъжността и т.н. Тя, че коя е тя?!?! Извикали я в кабинета на по-висшестоящия, държали са й тон, крещели й и тя идва разтреперана и разплакана – жена с качества, професионалист, работила дълги години за тази структура...
И тогава, когато виждах тази жена пред себе си унизена, стъпкана, употребена, ето тогава, в този миг МОЯТА НАДЕЖДА УМРЯ!
Май не само моята, защото като вървя по улиците, като се кача в автобуса оглеждам лицата на хората и знаете ли, очите на тези хора са мъртви. В тях я няма нея – НАДЕЖДАТА!
Запалете по една свещичка в нейна памет!
/Отивам да си изтупам прахта от куфара/

# 1
  • Мнения: 323
В името на същата тази Надежда години наре стоях в България и все се надявах,  последните две години и аз вече не знаех на какво.Нямам желание да пиша,че ще си разваля празниците с неприятни спомени и случки,но сега когато вече 4 години живея в чужбина и тук ми се роди дъщеря,вече рядко се сещам за тези неща.
Само,че има едно нещо,което винаги ме държи на повърхността и това са Вечните български песни,които слушам на ютуба и които понякога ме разплакват,а понякога будят гняв у мен за случващото се днес и последните близо 20 години в родината ми.Установих,че на нас много отдавна ни е сбъркана ценностната система,всичко НЕнормално приемаме за нормално и обратното.Жалко.

# 2
  • ENGLAND
  • Мнения: 4 070
И аз имах надежда, не като твоята. Но и моята умря.
Само не знам защо това есе за БЪЛГРСКАТА надежда е точно тук, в чужбинския. Мисля, че тук сме най-далеч от българската действителност.

# 3
  • Мнения: 2 786
Ако се чувстваш по този начин - огледай се за възможности да смениш средата. Дори това да означава устройване в чужбина. Гаранция няма, че там ще преуспееш, но ще си далеч от нещата, за които пишеш. То с вятърни мелници се бори човек до време. После му идва акъла.

# 4
  • Мнения: 124
  Много тъжна  тема,но с много хубаво име.Нашата родна,Българска Надежда ,наистина умря.Аз съм бивш български у4ител.От седем месеца не съм в Бг ,поради при4ините ,които си изброила.Не мисля,4е ще се върна някога ,колкото и трудно да е тук.Това е истината за много от нас.България наистина е нашата болка,там оставихме младостта си,ме4тите си,дома си.Но ....има нова Надежда,винаги има.Не се бои,ще успееш.Когато си живял в България ,след това ве4е нищо не може да е по -зле.
Ако се чувстваш по този начин - огледай се за възможности да смениш средата. Дори това да означава устройване в чужбина. Гаранция няма, че там ще преуспееш, но ще си далеч от нещата, за които пишеш. То с вятърни мелници се бори човек до време. После му идва акъла.
  Факт е Hug

# 5
  • Мнения: 5 710
аболютно никаква гаранция няма, че емигрирайки ще можеш да си позволиш книга, концерт, театър или фехтовка за детето.  
Естествено не зная нищо за теб и е възможно да си човек, който тутакси ще си намери добра работа, ще седне зад едно бюро някъде и ще получава достатъчно пари за живот, и спестяване, кино и сладолед. Истината е обаче, че поне около мен българите , с които ме е срещнала съдбата са на оцеляване и т крайно. Илюзията за успялост идва от там, че спестяват всеки цент с цената на почти нулево потребление, за да могат да си купят апартамент в България, например или кола, или да платят на детето университета... Говоря ти за чистачки, градински работници, общи работници, болногледачки, хора на поточни линии. Такива хора. Всичките са с дипломи за висше образование, да не си помислиш, че са някакви неграмотни хора.
Книги, кино и концерт са виждали през крив макарон.  Фризьор, ресторант или дори пица за вкъщи - също. Парно не са виждали даже. Изобщо не се лъжи е моят дружески съвет. Потърси си друга работа! В чужбина живота ти няма да е по-добър, а доколкото разбирам 'си на възраст' и участта ти няма да е на добре платена служителка в мултинационална компания . .. или нещо такова. Максимум да можеш с голям зор да намериш работа за 10ина евро на час , и то даже ми се струва много. За договор , осигуровки и прочие комунизъм изобщо не говоря. Слез на земята.

Последна редакция: сб, 10 дек 2011, 09:31 от 10 c's

# 6
  • Мнения: 323
Не навсякъде в чужбина е така,има държави,в които се плащат осигуровки,има хора,които са успели.Тук става въпрос за хора,които могат нормално да си позволят и кини ,и театър,и опера.Ако емигрира авторката в страна от ЕС може да си подаде документите за признаване на дипломата и да търси работа по специалността,естествено трябва д а знае езика на съответната държава.Разочарованя винаги има,въпрос на нагласа,търпение и най-важното е какво точно човек иска.

# 7
  • Мнения: 2 786
Идеята е, че е рисковано така или иначе. Особено във времена на криза като днешните, когато много от местните губят работата си, та какво остава за чужденците. Но с добра квалификация, владеене на местния език на добро ниво и малко късмет, може и да се получи.
В крайна сметка човек може да опита, но да е подготвен и за трудности. Особено в началото.
Безсмислено е да стоиш в същото положение и да си депресиран, отчаян и в безизходица. Не за всички решението е в чужбина, но за някои е.

# 8
  • Мнения: 157
Mного тъжна тема.
Моята надежда е хронично болна. На моменти състоянието й се влошава, на моменти е добре. На такава възраст съм, че не си и помислям за чужбина. Преди 10-тина години, мой съученик, млад стоматолог, с практика на центъра в София, заряза всичко тук, въпреки сравнително високата си икономическа успялост, взе си жената и детето и замина за Канада. Каза, че не може да причини на детето си живот в такова общество.

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 5 009
.

Последна редакция: сб, 10 дек 2011, 22:27 от *Бенджи*

# 10
  • Мнения: 4 300
В колко подфорума ще бъде пусната тази тема?

# 11
  • Мнения: 2 401
Мисля, че те е налегнала депресия.

# 12
  • Мнения: 273
Човешкия живот не е толкова дълъг, за да се залъгваме с напразни надежди. Въпреки, че е много трудно да се прецени кога има надежда и кога не. Човек трябва да мечтае и да има достатъчно смелост да следва мечтите си. Може би говоря така, защото поне до сега съм имала късмет в начинанията си, а и никога не съм имала прекалено големи очаквания. Никога не съм мислила, че ще живея извън България, но ето че и това се случи. В началото си мислех, че е временно и че рано или късно ще се приберем в Родината. Тези мисли изчезнаха когато се роди детето ми. Надявам се, че не греша. Човек трябва да взема решенията си сам (или със семейството си) и да се абстрахира доколкото е възможно от страховете си. Не е лесно да се установи човек теперва в чужда държава, особенно ако не е финансово обезпечен и не знае езика, но пък и в България не е лесно да се живее. Разликата е, че в чужбина (имам предвид Европа), ако успееш да се адаптираш имаш бъдеще. Не искам да кажа, че всички българи трябва да напуснат страната Simple Smile, а че ако човек не се чувства щастлив и уютно някъде трябва да се опита да промени нещо.Само с чакане нещата не се променят или пък се променят бавно.  Успех BOKITO !

# 13
  • Мнения: 3
ако правиш пари навсякъде е добре Wink На мен лично изобщо не ми дреме за граждански общества, разни неясни бъдещи и тем подобни глупости, не вярвам в това! Като имам пари ще си го организирам както на мен ми е кеф Sunglasses

# 14
  • Мнения: 58
Винаги, когато ме налегнат тъжни мисли, си казвам - няма начин да няма начин. Трудно е, наистина, но не бива да се отчайваме. Аз самата загубих доста време в търсене на правилното решение. В крайна сметка с добре премерен риск нещата започнаха да си идват на място.

Общи условия

Активация на акаунт