Аз съм родител, който не бие.
Когато кажа за нещо важно, че трябва да стане, то става, макар и насила/ например обличане/, след като съм убеждавала половин час примерно.
Обръщам й внимание, играя си с нея, говорим си, доскоро вечер я гушках, докато заспи. Сега се опитвам да я приуча да заспива сама.
Дъщеря ми отдавна е без дневен памперс. Памперс се слага, само когато спи. За това не бързам. Ще дойде времето, когато ще остава суха и през нощта.
Мисълта ми е, че инциденти нямаше. Допреди две седмици, когато през почивните дни няколко пъти се подмокри и дори един път- наака.
В яслата никога не се е напикавала. Нито навън.
Забелязах, че се подмокря и че ака нарочно в гащичките. После идва и предизвикателно, с широка усмивка , ми казва: Мамо, дай ми сухи гащички, Мими чишка, дупето е мокро. Първите пъти не реагирах бурно. Реших, че по някаква причина регресира и се отнесох с разбиране. Мълчаливо я преобувах с коментара , че нищо страшно не се е случило и да не се притеснява.
След като обаче в събота се наака и ми заяви: "Дупето ми е много м-ъ-ъсно, чу ли?", й се скарах, сериозно се размислих и стигнах до извода, че го прави, за да ме накара да й обърна внимание , когато реши, че прекалено дълго съм я оставила да се забавлява сама. А я оставям без внимание само когато готвя или нещо подобно.Липсата ми на внимание не представлява тотален игнор, а просто невъзможност да си играя с нея и да й обръщам онази доза внимание, което тя е решила, че заслужава. Вярно, през седмицата е на ясла, но вечер, докато заспи, прекарваме времето си заедно. В почивните дни пак сме заедно по цял ден- излизаме, играем, гушкаме се, закачаме се, чистим, перем, простираме заедно...не знам какво повече да направя, за да почувства още повече грижата и любовта ми.
Няма здравословен проблем. Обикновено при нужда сама си сваля гащичките и се изхожда, даже без да ме уведоми. После грабва гърнето и ми го носи, за да се похвали.
е знам как да реагирам в такива случаи. От една страна, тя е обсебваща. От друга, освен нея, имам и други ангажименти. Баща й често е на работа втора смяна и не винаги успяваме да ме отмени, още повече, че тя понякога изобщо не го отразява и винаги идва там, където съм аз. Смешно е, но дори в тоалетната продължавам да не съм сама.
Своенравна е, палава е, не стои на едно място и трудно се поддава на убеждение.
Напоследък често си изпускам нервите и й крещя, за което съжалявам, но наистина започва да ми липсва търпение. Докато отстранявам последиците от едната беля, вече е сътворена друга и то не нарочно. ПРосто е прелюбопитна и склонна към постоянна опозиция. Имам чувството, че губя контрол и не знам дали не губя авторитета си, защото чрез крещенето показвам безсилие в отделни моменти. А само то е начина да ме отрази.
Любвеобвилността й се изразява в мечешки ласки, които неведнъж са ми причинявали болка. Имаше период, в който ме удряше. Няколко пъти я наказвах да стои в стаята си и сега вече не ме удря, но удря баща си и бабите си, а те не й правят строги забележки.
Не знам.. имах увереността, че съм добра майка, а сега тази увереност е сериозно разклатена.
Моля Ви, дайте ми съвет!