Как да отгледаме уверено в себе си дете?

  • 8 674
  • 93
  •   1
Отговори
  • Мнения: 167
Надявам се в тази тема да споделяме опит и съвети за това, как да възпитаваме децата си уверени в себе си, със самочувствие и сигурни в собствените си сили.
Това ми се струва много трудно, нещо, което зависи изключително много от нас като родители, и представлява една непрекъсната борба, с последователни и целеви действия. 
Аз в момента се сблъсквам с подобен проблем, синът ми е на 6 години, но на моменти е доста неуверен, вероятно причината за това често е ниско самочувствие. Аз, разбира се, търся причината в себе си. Какви трябва да са нашите действия, как да поощряваме детето, за да израстне то уверено? Сигурня съм, че няма формула, всичко е относително и зависи от характера на детето, от ситуациите, около него, от нас, като родители. Но се надявам тук да можем да споделим някакви опит и съвети.

# 1
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
Самочувствието се формира от безусловната любов на родителя към детето. То трябва да знае, че каквото и да направи, в каквото и да се провали, няма да остане само.
Винаги са ми звучали безумни условия като "Ако не спреш с еди-какво си, ще спра да те обичам"...  Confused
Самооценката, която дава и нужната увереност на по - късен етап, започва да се формира още около 2г. възраст и е пряко свързана с позицията, която най - близките хора, т.е.. мама и татко имат към детето. Реплики като "Ти си лош" или "Постоянно не ме слушаш" например, могат да заложат много лесно липсата на самочувствие в следващите години. Започва се с малки похвали, не се пести "Браво" и за нищожни в нашите очи постижения.
Важното е и как се критикува. Аз специално пред дъщеря ми не наблягам на грешките, които прави, а на това как би могла да ги избегне в бъдеще. Никога не упреквам или критикувам пред чужди хора или нейни приятели. Не подценявам страховете, които споделя. Поставям малко, но ясни правила и държа да се спазват. Насърчавам я най - много когато изпитва трудности да се справи с дадена задача.
Ами, май за това се сещам на този етап. Не казвам, че съм успяла в мисията "Как да отгледаме уверено в себе си дете?", но се старая  Wink
Ще следя темата с интерес.

# 2
  • Мнения: 24
Самочувствието се формира от безусловната любов на родителя към детето. То трябва да знае, че каквото и да направи, в каквото и да се провали, няма да остане само.
Винаги са ми звучали безумни условия като "Ако не спреш с еди-какво си, ще спра да те обичам"...  Confused
Самооценката, която дава и нужната увереност на по - късен етап, започва да се формира още около 2г. възраст и е пряко свързана с позицията, която най - близките хора, т.е.. мама и татко имат към детето. Реплики като "Ти си лош" или "Постоянно не ме слушаш" например, могат да заложат много лесно липсата на самочувствие в следващите години. Започва се с малки похвали, не се пести "Браво" и за нищожни в нашите очи постижения.
Важното е и как се критикува. Аз специално пред дъщеря ми не наблягам на грешките, които прави, а на това как би могла да ги избегне в бъдеще. Никога не упреквам или критикувам пред чужди хора или нейни приятели. Не подценявам страховете, които споделя. Поставям малко, но ясни правила и държа да се спазват. Насърчавам я най - много когато изпитва трудности да се справи с дадена задача.
Ами, май за това се сещам на този етап. Не казвам, че съм успяла в мисията "Как да отгледаме уверено в себе си дете?", но се старая  Wink
Ще следя темата с интерес.

Подкрепям bim_bam  Peace Детето трябва да усеща любовта и подкрепата на родителите си, за да обича себе си и да бъде самоуверено.

# 3
  • Мнения: 167
Освен безусловната любов, която даваме на децата си, трябва да ги хвали, и насърчаваме, а не да ги критикуваме, когато не направят нещо както трябва, защото така все повече се свиват в себе си и си мислят, че и слядващият път няма да направят нещата както трябва - в резултат на което просто не ги правят....на думи е лесно, но до колко успяваме да го покажем с действия...Simple Smile

# 4
  • Мнения: 304
Любов и доверие в детето са основните неща. Но също е много важно да са напълно искрени и да се доказват по осезаем за детето начин. Аз бях дете с много ниска самооценка, която все още не съм преодоляла съвсем, именно заради подкрепа, която хем се предполага, че я има ("нали си знаеш, че те обичаме"),  хем е подкопавана с множество дреболии, които са ме карали да чувствам точно обратното. Такива неща са вече споменатото критикуване пред чужди хора; засрамване; сравняване ("защо еди кой си може, а ти не можеш?!"); разказване на всеослушание на неща, които притесняват детето, но родителят преценява, че е забавно и може да се посмее;  натякванията, че нищо което е направило детето не е достатъчно добро и няма смисъл. В кратце това са антисъветите, които се сещам.   Mr. Green

Относно похвалите  смятам, че искреността е по-важна от количествата. В никой случай не казвам да се пестят, но е по-полезно да отговарят реално на постижението, а пък грешките също могат да бъдат разгледани добронамерено, като нормална част от процеса.

# 5
  • Мнения: 857
Аз, от моя гледна точка, ще кажа, че понякога каквото и да направят родителите, децата много трудно могат да се справят с неувереността и притесненията си.
Мога да бъда показателен пример - винаги са ме насърчавали, никога не са ме подценявали, но аз лично като дете много се стеснявах от себе си и все си мислех, че околните са нещо повече  ooooh!.
Е, това с годините го преодолях и сега имам реална оценка за мен и околните.
Просто обичайте детето такова каквото е и му показвайте, че то е единствен и незаменим човек  Peace.
Сега виждам, че моят син от бебе притежава самочуствие  - това е характер и той съществува, ние трябва да помогнем да го "оформим", за да е полезен за себе си.

# 6
  • София
  • Мнения: 11 886
Съгласна съм с bim_bam , но с едно важно уточнение- родителите също трябва да са уверени в себе си. Няма начин да отгледаш уверено дете, ако ти не си такъв. Децата попиват несъзнателно нашите модели на мислене и себеусещане, независимо какво им говорим и колко се преструваме.

# 7
  • Мнения: 314
Всичко е най-вече въпрос до характер и темперамент - от страна на детето.
И любов, поощрение за дори и малки победи и успехи + възможност за избор и зачитане на мнението на детето /естествено от опции, избрани и одобрени от родителя  Peace/ - от страна на родителите.

# 8
  • Мнения: 3 066
Това е малко като заглавие на книга  Laughing
Преди всичко според мен едно дете е проекция на нашите гени, темперамент, поведенчески нагласи и социално обкръжение.
Няма как един неуверен ,срамежлив и затворен интроверт да отгледа уверен ,сангвиничен и експресивен екстроверт.
От нас като родители зависи само едната половина,а другата е средата, гените от родата и нагласата на детето да е тунирано от нас.
Има много литература по въпроса,но истината е някъде по средата и строго индивидуална.
Само зачекнах темата ...

# 9
  • София
  • Мнения: 2 437
Съгласна съм с bim_bam , но с едно важно уточнение- родителите също трябва да са уверени в себе си. Няма начин да отгледаш уверено дете, ако ти не си такъв. Децата попиват несъзнателно нашите модели на мислене и себеусещане, независимо какво им говорим и колко се преструваме.

Тъкмо допрочитах и щях да напиша, че аз правя всичко написано, по същата логика, но децата ми според мен, не са уверени.

Т.е. не е само това, а има и още нещо. Но пък чак да съм срамежлива и неуверена...не съм.

Много ми хареса и написаното от Ранча Мария Пън   Peace

# 10
  • Мнения: 2 804
Съгласна съм с bim_bam , но с едно важно уточнение- родителите също трябва да са уверени в себе си. Няма начин да отгледаш уверено дете, ако ти не си такъв. Децата попиват несъзнателно нашите модели на мислене и себеусещане, независимо какво им говорим и колко се преструваме.

Съгласна съм с това важно уточнение на Бояна.
Ако то е налице 50% от "работата" е свършена.

# 11
  • Мнения: 645
Много е важно да си искрен с детето. Ако постига да го хвалиш, ако греши да му помагаш да поправи грешките. Да знае че може да греши, но трябва и да работи. Всичко трябва да е много премерено, защото е много тънка границата с това да направиш дете което се мисли за велико и не признава грешките си.

# 12
  • Мнения: 314

Няма как един неуверен ,срамежлив и затворен интроверт да отгледа уверен ,сангвиничен и експресивен екстроверт.


Thinking Тук не съм съгласна.
Сама пишеш, че влияят гените на родата!!!
Мога и лични примери да дам, че това става и не е рядкост.

# 13
  • Мнения: 15 379
Той знае и е абсолютно сигурен, че го обичам.
Без условия. Знае, че ще го обичам каквото и да стане.
Не пестя своето "Браво!". Получава винаги моето признание, че се е справил добре.
Уча го да полага усилия и никога да не се отказва. Опитвам се да сформирам увереност в собствените му сили. Когато в дадена ситуация виждам плахост, го насърчавам. Ако това не помогне, обсъждаме ситуацията насаме. Следващият път се справя и е безкрайно доволен.
Така се научи да кара без помощни колела своя велосипед това лято. В началото беше супершубе и не искаше да ги махаме, а вече можеше да кара без тях. Помогнах му да преодолее страха си с говорене, убеждаване. И той повярва, че може. И в мига, в който ги махнахме, детето тръгна с такава увереност, сякаш се беше родил на велосипед.
Тръгна на плуване. Първите пъти беше страшно щастлив. После, с напредването на трудностите при тренировките реши, че вече не може да се справи. Поговорихме, моето "Никога не се отказвай!" проработи. Отново ходи с огромно желание и хъс.

Всъщност не знам дали се справям и доколко е успешно. Времето ще покаже.
Дано съм на прав път!

# 14
  • София
  • Мнения: 11 886
Съгласна съм с bim_bam , но с едно важно уточнение- родителите също трябва да са уверени в себе си. Няма начин да отгледаш уверено дете, ако ти не си такъв. Децата попиват несъзнателно нашите модели на мислене и себеусещане, независимо какво им говорим и колко се преструваме.

Тъкмо допрочитах и щях да напиша, че аз правя всичко написано, по същата логика, но децата ми според мен, не са уверени.

Т.е. не е само това, а има и още нещо. Но пък чак да съм срамежлива и неуверена...не съм.
По отношение на срамежливостта е хубаво да помним, че децата като цяло имат срамежливи възрасти. След 2- 3 годишна възраст децата постепенно се осъзнават като отделни личности и започват да се измерват чрез чуждото одобрение. При всички е индивидуално, но от тази възраст нататък е нормално детето да се държи срамежливо, защото се социализира правилно. След като премине тази фаза се вижда дали детето остава срамежливо или не, но затова е важно да не се констатира постоянно колко е срамежливо. Нормално е.
Същото важи и за известни прояви на плахост след 4 годишна възраст. Щом детето започне да изпитва чувство за вина, от една страна все по- често се впуска в безрасъдни наглед действия /психолозите май го наричат инициатива срещу вина/, а от друга става по- плахо в някои от обичайните активности, защото много от другите му инициативи завършват с порицание или неуспех. Важно е децата да имат реални успехи в тази възраст, да бъдат насочени, за да не станат наистина неуверени.

Въобще, като си поставяме цели по отношение на децата не е лошо да знаем, че те никак не са като възрастните. Докато се развиват прениват през разни периоди и полезно те да се знаят, за да не останат някои прояви, които са характерни за тази възраст, като етикет за цял живот. Това най- често става с т. нар. буйни и т. нар. срамежливи деца.

Общи условия

Активация на акаунт