Кърмене на бебе, родено 830 грама - вдъхновяващ разказ на една майка

  • 1 167
  • 10
  •   1
Отговори
  • Мнения: 10 964
Една страхотна история, която става факт благодарение на борбено бебе, мотивирана майка и екипа на УМБАЛ-Плевен, прилагащ революционни за България неонатологични практики. И не без участието на консултантите от Национална асоциация "Подкрепа за кърмене" Деси Бетова (ДеЩоВиди) и Светлана Картунова и помощника за кърмене в Ла Лече Лига Милена Рачовска (Atrakcia)Simple Smile Момичета, гордеем се с вас!


разказва Теди, майка на Александър
Синът ни Александър се роди естествено в края на 25 гестационна седмица с тегло 830 гр и 30 см. Беше на апаратно дишане около 17 дни – при малките бебенца най-незрял е белият дроб. Хранеха го парентерално – със система и през пъпната вена, докато се уверят, че е готов да поема през устата. Захранен е направо с кърма. Вече 6 м. и 1 седмица е само на кърма. Не даваме вода или чай. На 20 ноември навърши 3 месеца коригирана възраст. Доктор Атанасова – завеждаща Неонатология в УМБАЛ – Плевен, още първия ден ми каза да започвам да стимулирам лактацията, да замразявам кърмата, защото е желателно такива малки деца да се кърмят до 1 година. От 6-ия ден започнах да нося кърма сутрин и вечер за малкия борец. Всяка вечер имахме по 1 час за посещение. През това време дежурният лекар дава сведения на родителите – как е минал денят, изследвания, терапия, как ще се процедира с даден проблем занапред. И си гледаш малкото човече… На малко по-късен етап ни разрешиха да го пипнем – може би е бил на 2 седмици.

С цеденото първите дни нещата не бяха песен – имаше компреси със зелеви листа, извара, топли и студени, докато се канализират нещата. По съвет на Деси Бетова от НАПК започнах да си записвам в таблица колко цедя – седмица след раждането имах 800 мл, а на по-късен етап цедях по 1300 на денонощие. Ставането нощем за цедене ми беше в плюс, като се прибра големият малък човек. Толкова бях свикнала да ставам нощем, не ми беше ново. Поканиха ме да постъпя в болницата, за да видим как ще се справим двамата заедно – вече беше 1780 гр и д-р Атанасова ни обеща, че направим ли 2100, ни пуска...

 За 1 седмица бяхме готови да си ходим вкъщи – той, залепен като пиявичка за мен, спокоен и спящ часове наред върху гърдите ми в стаите за кенгуру – грижа. По това време в болницата се хранехме още с шише. Акушерките решиха да направим пробно кърмене – оказа се, че на гърда яде повече, отколкото с шише. Лекарите казаха, когато ревне, да го слагам на гърдата. Прибрахме си вкъщи малкия скъпоценен и борбен човек точно 3 месеца след раждането.

За тежките и плашещи дни в началото – аз лично съм благодарна на целия екип в Неонатологията – лекари и акушерки, отдадени на работата си професионалисти. Борят се за всяко бебенце и се радват на всяка малка крачка напред. Голяма психологическа подкрепа оказват и на родителите. Близо два месеца след раждането, по инициатива на д-р Христов и под негово наблюдение, извадиха Сашко от кувьоза и го сложихме на гърда – засука си без проблем. Казаха ни да вземем залъгалка, с която да тренира сукателния рефлекс. Тогава се чух с Деси, която ме препрати към специалистът по тези въпроси в НАПК – Светлана Картунова. Тя ме насочи към „Пумпелина“ и след ден имахме най-малката залъгалка и шишета за хранене на бебета над 1750 гр. В болницата бяха впечатлени и много се радваха как Сашко муцка червената биба. Кърменето започна по-късно, защото бебето полага много усилия и се изморява, докато суче, а беше важно да пести енергия и расте. И така – 6 м. след раждането /три месеца след термин/, Сашко е около 4.2 кг и 54 см, усмихнат и гукащ малък човек, следящ с глава всичко наоколо.

Нашето бебе го чакаме от 8 години. Минахме през много изследвания и процедури, лекарства, 4 инсеминации – Сашко е резултат от трето инвитро. Доктор Бързашки си е нашият лекар от години. Аз съм непоправим оптимист, както казва мъжът ми. Само около раждането бях много объркана и притеснена, защото класификациите за доносеност, по които аз съм учила в колежа, са следните: бебе, родено до 990 гр, се смята за аборт. Оказа се, че неонатолозите се борят за живота на всяко бебче, родено над 500 гр и след 23 г.с.

Притесняваше ме моментът на раждането – ако го сложат върху мен и в последствие се случи най-лошото – не знаех как се преживява такова нещо… Гинеколозите не даваха големи надежди, но неонатолозите, още в първите часове след като се роди, имаха и добри новини. Бил по-едър за възрастта си, много енергичен, имаше и самостоятелни вдишвания – все добри индикации. Аз тогава реших, че ще слушам и запомням само положителното. Затова и не сме го снимали в началото. След като свалиха повечето тръби и системи, тогава го снимахме.

Започнах да се цедя още на 2-ия ден след раждането – с това знаех, че детенцето ми ще получава най-добрата за него храна, той е част от мен и ще получава и храна от мен. След като се прибрахме сами от болницата, се наплаках едно хубаво и си обещах повече да не плача, освен от радост. В крайна сметка е жив и всеки ден е една малка победа за него. В началото състоянието му беше като в танц – стъпка напред, две назад. Изморяваше се и спираше да диша, пак на апарат, после сам и така, докато си дойде времето центърът на дишането да съзрее и той да не забравя че трябва да диша. Аз, като здравен работник, разбирах термини и процедури – на съпруга ми, милия, превеждах, за да е наясно. След като споделих с една лекарка как съм рисувала, за да му обясня смисъла на серклажа, тя при всяка наша среща се стараеше да му обяснява нещата в детайли, на разбираем за него език. Хубавите признаци в поведението на Сашко – улавяше нашите притеснения, без да сме ги изказали на глас, и ни успокояваше. Не позволявах негативни мисли около кувьоза – само силна вяра, че нашето детенце ще се справи. Междувременно имам почти пълен фризер със замразена кърма. Комшийчето си отяде сутрин топла кърма почти 4 месеца. Имаме и най-щастливия татко – сменя памперси, преоблича, в началото будуваше, за да го слуша дали диша. Сега е поел нощното хранене и въобще не се оплаква. Казва, че като получи една широка усмивка от Сашко и въобще няма значение колко пъти е станал през нощта. Докато ни мъчеха коликите, той си разнасяше „тигъра на дървото“ по цяла вечер. Гледат се двамата, докато аз приготвям вечерята или някое сладкишче, баничка или нещо подобно. Обичам да кулинарствам, а той обича да хапва домашно приготвени неща.

Искам да благодаря на НАПК, в частност на Деси Бетова за информацията, оказаната подкрепа, съдействие и заинтересованост към нашия казус. Както казват, с бебе е лесно, но благодарение на нея успях да се справя и без бебето в началото. В тези първи месеци до мен бяха и д-р Тусчиева от училище „Щастливи родители“, и Милена Рачовска от ЛЛЛ.

Щастлива съм, че мога да гушкам и кърмя вкъщи нашия малък борбен син и съм признателна и благодарна за това, което ни се случва.

Снимки на бебчето-боец, както и разказа на консултанта Деси Бетова може да видите в сайта на Национална асоциация "Подкрепа за кърмене" (линк в подписа).

Последна редакция: пт, 02 дек 2011, 14:48 от Параход

# 1
  • Mars Hotel
  • Мнения: 4 852
Страхотна история! Браво на мама, на ЛЛЛ и на лекарите в Плевен. Радвам се, че иам адекватни медицински лица. Браво и на малкия герой Сашко, дано животът му оттук насетне е по-лесен от началото, но дано той запази борбеността си!  bouquet

# 2
  • София
  • Мнения: 2 217
Миличките душички......Така се радвам за тях.... Hug

# 3
# 4
  • Мнения: 234
Невероятна история, браво  Hug Hug Hug

# 5
  • София
  • Мнения: 1 609
Изключителна история! Браво на майката и бебчето, да са живи и здрави! Браво и на консултантите!  Hug  bouquet

# 6
  • Мнения: 2 022
Разплакахте ме. Браво на смелата мама, борбения "тигър" Сашко и невероятните лекари и консултанти от НАПК, на които са попаднали. Нека от сега нататък животът им бъде поредица само от хубави моменти.  Hug
Дай, Боже, по-често да се случват такива чудеса.
Praynig

# 7
  • Мнения: 3 562
Невероятна история! Браво  Hug

# 8
  • Мнения: 1 668
Невероятна история. Поздрави за борбената мама и малкия герой newsm51

# 9
  • Пловдив
  • Мнения: 585
Разплаках се. Всяка една майка би се разплакала  smile3501 smile3501

# 10
  • Cyprus, Пловдив
  • Мнения: 758
Поздравления за силата на майката и таткото!Поздравления и за адекватната помощ на персонала и консултантите!Настръхнах като четях!  smile3525 smile3525 smile3525

Общи условия

Активация на акаунт