Да го пратя ли при БНД?

Идеята ти не е лоша .
Още повече , че е момче .
Наистина респекта на бащата . щом го има , не е за подценяване .
Другото хубаво е , че БНД го иска .
Ми нека пробва , пък , ако има резултат , то ще е от полза за всички и най-вече за детето .

Да, така е..
Макар тук аз вече наложително ще имам имам нужда от психолог - да се справя с чувството за провал и усещането, че съм лоша майка..

Не си лоша майка !
Просто има по-трудни деца !
Моето също е много опърничаво , нищо , че е момиче !
На моменти ми идва да хвана гората , но нашия БНД , едно , че не ми оказва съпорт , второ , че мре да злорадства , ако имам проблеми и трето никога не би поискал детето при него .

Между другото , преди години , аз също потърсих консултация от психолог за дъщеря ми .
След като ме разпита кое , как и защо , заключи , че аз трябва да ходя на терапия !

Не си вменявай чувство на вина , камо ли провал , всички имаме трудни моменти . 

Подкрепам happy mama. Тъкмо щях да напиша същото. И аз съм имала такива моменти, в които съм ревала от безсилие, че не мога да се справя с нея. По улицата хората ме съжаляваха, а бабите ми викаха: "миче, тя палава като за 5 момчета".
Ако БНД наистина го иска го пусни, Нека поживее малко с него, да види за какво става дума, само така може да оцени какво даваш от себе си, за да възпиташ детето.
Има обаче и един лош вариант, който дори не смея да си представя. На детето да му хареса при тати, ако той не го държи така изкъсо като теб, ако го гевези повече, да не иска да се върне после, да иска да остане да живее с него.

Да, идеята ти е добра.
Не е гаранция, че ще проработи, но пък не ти пречи да опиташ. Варианти - много. Детето може да се държи добре пред баща си, но това едва ли ще продължи половин година. От своя страна БНД или може да наложи някакъв контрол на поведението или не, но и в двата случая ще има някаква полза. Ако помогне - полза за теб и сина ти, ако не - поне БНД ще разбере, че грешката не е в твоя телевизор, а и ти самата ще го установиш за себе си. Отделно от това силният ти коз са думите му "ами като не се справяш, дай го при мен". Така, ако на 3-тия месец вдигне ръце можеш да му кажеш, нали аз не се справях, а ти каза, че ще можеш, а след това, ако решиш да работите заедно по въпроса с държанието на сина ви. Във всички положения ситуацията е далеч по-благосклонна, защото БНД не отказва съдействие. И не, в никакъв случай не го изпращай с мисълта, че си се провалила или си лоша майка. Те първа ще предстоят трудности и никой родител не е виновен за характера на детето си. Просто има своенравни и палави деца, но това не прави теб лоша майка, защото ти поемаш отговорност и се грижиш за сина си какъвто и да е той. Самият факт, че обмисляш да го пратиш при баща му също е мярка и метод за превъзпитание, а не "отказ" за такова. На теб също няма да ти е лесно, защото палав или не синът ти ще ти липсва, въпреки, че ще се виждате, но смятам, че решението ти е добро. Ако имаш нужда да споделяш - насреща съм, но си избий от главата мисли за "провалена майка" и тем подобни и се стягай!

Има и друг лош вариант - да няма ефект от местенето и БНД да го върне обратно , но няма да сме песимисти !
В момента се търси решение на проблема .

И аз мисля, че едно отделяне от майката ще помогне детето да види как е БЕЗ нея. Не може да не му залипсва в един момент, да не си даде сметка за някой неща.

 Ако преди това се проведе разговор на 4 очи с БНД - в каква насока да е възпитанието, какво може и какво е забранено, кои капризи и поведение не минават в никакъв случай, на какво да се наблегне, ще е чудесно.Авторитета на бащата трябва да се използва задължително.Момчето няма да е все в тази възраст, ще отмине, но сега е момента да се наложат някои граници.

Абсолютно не си лоша майка.Да не говорим колко е трудно и изтощително да го играеш и баща и майка.И доброто и лошото ченге.Хем да го погалиш, хем да си строг....Еми не става винаги.И детето го усеща.Успех!

И аз мисля, че идеята не е лоша. Не знам какъв е БНД-то ти - но според мен основният проблем би бил, че той или ще се съгласи и като наближи време ще се дръпне назад, или ще го вземе и ще издържи седмица-две и ще пожелае да го върне при теб. Това също не е толкова фатално, разбира се, най-малкото за в бъдеще, когато искаш съдействие, няма да може да подвива опашка с този довод, а може да се задейства да не би пак да се "вържеш"
Евентуално може да е проблем, ако сменяте училища - това предвижда ли се да се случи при вас?

     И аз мисля, че ще постъпиш правилно. Няма да повтарям другите момичета, те са казали всичко.
     Но се подготви психически за два възможни варианта (не съм запозната с историята ти) - бащата да откаже или да се откаже много бързо. И детето да пожелае да се върне много бързо. А на раздялата погледни като време за свиждане, но малко по-дълго.
     Впрочем, на колко години е детето?

    ПП Бърди, изпреварила си ме 

На 10 е - в 4 клас. Живеенете при БНД означава - друг град и училище.

Пробвай , поне ще си опитала и това !

Успех ти желая и горе главата !
Децата все пак мирясват най-накрая , да е жив и здрав , ще го израсте , както се казва !

А ти говорила ли си с него? Как му се струва това "Ще те изпратя при баща ти", действа ли му по някакъв начин като заплаха или по-скоро му харесва, обсъждали ли сте темата до сега?

Да, говорих вече с него. Не изглежда очарован, защото си дава сметка че номерата няма да му минават, а и че ще живее всъщност при баба си, а не с баща си и новото му семейство. От друга страна не пропуска да повтаря как баща му е по-добър и съответно му купува повече неща. (нищо, че от месеци не ми е пращал пари)

А с баща му говорила ли си? Той какво казва?