Безопасно поведение на децата ни

  • 3 563
  • 33
  •   1
Отговори
  • Варна
  • Мнения: 485
Здравейте!

Интересно ми е мнението ви по въпроси за Безопасното поведение на децата ни:
Дали е нужно специално обучение по тези въпроси?
От кога трябва да започва то?
Нужно ли е в детската градина да се провеждат специални занятия?
Какво трябва да включва обучението по безопасно поведение?
и всичко друго, което се сетите, че може да коментирате по темата.

Ще съм благодарна на всеки, който се включи с някакво мнение по темата!

# 1
  • Варна
  • Мнения: 485
Не исках да си отговарям сама, но може би е редно да напиша защо ме вълнуват тези въпроси:

В групата (3-та) на голямата ми дъщеря са започнали обучение по поведение при бедствия и аварии (моето лично мнение е, че безопасното поведение не се ограничава до това) и чувам различни мнения на майки от рода, че плашат децата излишно, че не е нужно, че децата не остават сами и т.н.
Какво мислите вие?

# 2
  • Мнения: 11 783

Какво трябва да включва обучението по безопасно поведение?


А какво имаш в предвид точно под "Безопасно поведение", ето ти сама питаш какво трябва да включва едно такова обучение newsm78.

Аха сега вече виждам долу горе какво имаш в предвид Simple Smile. Ами специално това за бедствията и авариите мисля, че е полезно и едва ли децата се плашат толкова.

# 3
  • Варна
  • Мнения: 485

Какво трябва да включва обучението по безопасно поведение?


А какво имаш в предвид точно под "Безопасно поведение", ето ти сама питаш какво трябва да включва едно такова обучение newsm78.

Да! Аз знам отговорите за себе си, но не искам да влияя върху мнението на останалите майки. За мен обучението по безопасно поведение не трябва да се ограничава само до безопасността на децата ни по пътищата - така нареченото БДП. Това обучение трябва да включва и модели за безопасно поведение на децата ни спрямо другите хора. Това, което ние майките повтаряме на децата си от най-ранна възраст - "с непознати не разговаряй", но, може би, в обучението трябва да им се дадат резонни обяснения и ситуации защо не трябва да правят така и това да бъде поднесено по възможно най-нестресиращ начин. Такова обучение трябва да научи детето само да съумее да се предпази в нетипични ситуации.

Сега като пиша чувствам, че и аз май не съм си изяснила въпроса съвсем.
Но искам да знам  Simple Smile

# 4
  • В заешката дупка
  • Мнения: 4 885
В нашата ДГ, примерно, идват пожарникари. Говорят на децата за превантивните мерки, какво се прави в случай на пожар, показват им униформите си и уредите си, кое как къде се ползва. Мисля го за добра практика.

# 5
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Необходимо е, разбира се. В подходяща форма, което още повече трябва да се разбира.

Аз съм "за". Има много какво да се преподава и какво да се учи. Без-опасно би трябвало
да е всяко поведение, което за пази живота и здравето: вкъщи, на улицата, при среща
с непознати и подобни.

# 6
  • Варна
  • Мнения: 485
Благодаря, че така бързо се включихте!

Стана ми интересно, че като ровя в нета, намирам в страницата на Министерство на образованието само програма за обучение по Безопасно движение по пътищата. Без да подценявам това обучение си мисля, че щом не намирам други документи, всякакво останало обучение по "безопасно поведение" е в ръцете на свободната воля като проекти и инициативи. Учителите ми се оплакаха, например, че нямат пособия, с които да направят по интересна работата по обучение за безопасно поведение при наводнения и пожари....
Ще кажете - всичко е въпрос на желание. Да, моето желание ме накара да изплагиатствам една книжка от братята американци и да я предоставя в групата.

Последна редакция: вт, 29 ное 2011, 14:48 от Emmilly

# 7
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Дали някъде има материали за това какво да прави детето, в случай, че
се изгуби или родителите не са успели да го вземат от някое занимание
или училище? Към кого да се обърне, от кого да се пази - такива, наглед
простички неща.

# 8
  • Варна
  • Мнения: 485
Лоана, много хубав въпрос!
По презумпция се вярва, че детето е навсякъде с родителите си - поне Закона не ни позволява да ги оставяме без надзор. Но съм склонна да вярвам, че нашите деца не знаят какво да правят в такива ситуации. Както казах и по-горе в момента ровя в нета за подобни материали. Мразя да се сравнявам с "западните страни", но неминуемо го правя. В момента гледам филми за това как трябва да реагират децата, ако някой им поиска прегръдка срещу бомбони и т.п. За мое съжаление филмите и сайтовете, които посещавам в момента не са на български език.

# 9
  • Варна
  • Мнения: 485


Аха сега вече виждам долу горе какво имаш в предвид Simple Smile. Ами специално това за бедствията и авариите мисля, че е полезно и едва ли децата се плашат толкова.

mibobo, преди време бях изпаднала пред педагогическа дилема  Grinning. Като разбрах, че децата учат за бедствия погледнах какви бедствия има във Vbox-a, по-специално - наводнения и пожари. Такива неща видях, че ми настръхнаха косите. Чудех се дали да ги пусна на дъщеря ми - да не се изплаши детето. В крайна сметка и ги пуснах. Тя беше много впечатлена, но по неин си детски начин. Мисля, че не ги възприе както ние възрастните ги възприемаме - децата не могат да вникнат дотолкова, че да разберат, че всичко това носи смърт, загуба. Тя по-скоро се впечатли, че колите се носят по водата без да има шофьор в тях и такива неща.
Но след това като обсъждахме и й задавах въпроси от рода. Видя ли къде стоят хората? Кое ти стори най-опасно? Получих задоволителни отговори.

# 10
  • в здрача
  • Мнения: 2 208
За тези неща не разчитам на детски градини, училища и прочие. Винаги, когато има определен повод говорим за това, по малко. Като се започне от това, че печката не се пипа, минем през не се дърпа покривката, че това което има на масата може да е гореща супа, която да те залее и изгори, какво се прави при пожар, наводнение, земетресение, какво представляват, че на непознати не се дава лична информация, не се приемат бонбони и други лакомства, че никой няма право да я прегръща и целува, пипа без нейно разрешение, че ако някой си позволи да го направи веднага да каже. Да не се отделя от нас, но ако се случи да се загуби какво да направи и от кого да потърси помощ. Как се пресича улицата, сфетофари и прочие още преди да тръгне на училище, въпреки че вече втора година не ходи и не се прибира от него сама. Въпреки, че сама е ходила само на село до магазина, който е на 500 метра от къщата.
Всякакви материали използвам, най-често чичко Гугъл за картинки, филми, които сме гледали и коментирали, случки и прочие.  Затова и беше и много лесно в първи клас по час на класния, когато се учеха подобни неща в безопасност на пътя.

Към безопасно поведение включвам и дори как да не си изпросваш боя и какво да направиш когато станеш жертва на агресия и/или твое приятелче стане такова пред очите ти, както словесна, така и физическа.

# 11
  • София / Пловдив
  • Мнения: 8 119
... какво да прави детето, в случай, че се изгуби или родителите не са успели да го вземат от някое занимание или училище? Към кого да се обърне, от кого да се пази - такива, наглед
простички неща.

И аз за тези неща не бих разчитала да я "обучат" в градината или в училище. Вкъщи много говорим по тези теми, още от малка.
Не се говори с непознати, не се взима храна дори от познати хора, без разрешението на възрастния, с когото си навън. Още на три годинки беше, когато я накарах да научи наизуст моя номер на мобилния телефон. Знае, че ако се загуби, първо се оглежда за полицай /или охрана, ако е в голям магазин например/. Ако не види такъв, търси първо жена и я моли да се обади по телефона. Стои там, където е осъзнала, че се е загубила, а не обикаля да ни търси. 
Сега, в училище, вече има и нови правила. Не може да я взима никой друг, освен нас и родителите на едно от дечицата в класа, с които се редуваме да прибираме и караме децата. Не тръгва никъде, дори с познат на семейството, ако не е предупредена от мен или баща си. Ако закъснеем да я вземем от училище или тренировки, стои при охраната на сградата, телефонира освен на нас, на баба си или на телефона в офиса ми, където винаги има някой колега, който също може да реагира.
Никой, ама никой няма право да я кара да се съблича или да опипва части от тялото й.
На лекар се ходи само с мама или с татко и медицински прегледи без наше знание или присъствие никой не може да прави, както и да я кара да пие лекарства например.
Не дава информация на хора извън семейството кой и кога се прибира вкъщи, че татко е в командировка например и други подобни.

Ами за това се сещам на първо време. Сигурно има и още правила, за които напомням постоянно и може би понякога досаждам на детето...

# 12
  • n/a
  • Мнения: 3 341
Щом пишем по тази тема автоматично следва, поне за мен, че сме загрижени за децата си
не само на думи. Вкъщи постоянно говорим по тези теми, само да падне повод. Но друго си
е да се говори и от позицията на институциите. Забелязала съм, че децата, понеже нашия
авторитет за тези неща е доста изтъркан от вечните "Внимавай с това, не прави онова...",
са много по-ярко впечатлени, ако им се каже нещо такова в училище или в детската гради-
на.

# 13
  • Варна
  • Мнения: 485
Аз с риск да стана досадна, пак се включвам. Пък трябва да си поддържам и темата, нали  Laughing.

На мен още не ми се е налагало, защото дъщеря ми още не е в класовете, но една майка ми даде да разбера, че трябва да се замисля и за това.
Какво прави детето, ако е само вкъщи и на врата звънне непознат?
а) мълчи и не отваря
б) пита кой е и казва, че мама и тате не са в къщи
в) пита кой е и не отваря
или какво.
Всички отговори са неприемливи за мен. А по къщята ни вече ходят толкова амбулантни търговци, пък и крадци.... да не ме чува дявола. Може би, ще се съгласите с мен, че да се звъни в службата на мама и тате през 5 минути не е много подходящо. Тогава как да реагира детето?

Радвам се, че всички сме на едно мнение, че обучението по безопасно поведение трябва да започва от семейството, както и всяко друго възпитание, мен да питате. Но каква трябва да е ролята на институциите? Доколко те и от каква възраст трябва да занимават децата ни с това безопасно поведение? И като казвам институции имам предвид точно детските градини и училищата, имам предвид програма и задължителна подготовка.

Преди си спомням, че в часовете на класния ходихме на обичения из разни скривалища, учеха ни как се слага противогаз и т.п. Сега не знам дали има такива занятия в училище. Не знам дали има и убежища, но ми се струва, че ще е добра практика да се поднови това обучение за справяне при бедствия и аварии, защото в американските сайтове, които чета пиша, че: "ако знаеш какво трябва да правиш, ще се справиш много по добре в тези специални ситуации".



Към безопасно поведение включвам и дори как да не си изпросваш боя и какво да направиш когато станеш жертва на агресия и/или твое приятелче стане такова пред очите ти, както словесна, така и физическа.
Tsv, това изречение събуди усмивка у мен, но си много права. Момичетата в училищна възраст се държат доста предизвикателно и понякога сами попадат в капана.

# 14
  • Мнения: 535
Съгласна съм в градината да говорят за безопасното движение по пътищата, но за бедствия и пожари  Shocked Никое дете на 5-6 годинки не стои само вкъщи  Peace
Освен това моето дете е супер впечатлително и всякаква такава информация трябва да й се поднася мноооооого внимателно  Peace
За мен е ок да си говорят в градината и за отношението към непознати. Не е излишно да им се повтаря  Peace

Общи условия

Активация на акаунт