Отглеждам дъщеря си сама. На скоро тя стана на 2 и с това дойде първия въпрос за който не бях подготвена. Една вечер вдигна мн. висока температура и потърсих помощ от един съсед, който е баща на детенца от детската площадка на която играем, да ни закара до спешен кабинет. Дъщеря ми беше много впечатлена, че друг кара колата, а не мама. Че друг и купува лекарствата от аптеката, а мама стои с нея в колата. Всичко това толкова я впечатли, че няколко дни след това споменаваше постоянно "Мио", т.е. "Миро". Последния път когато спомена "Мио" аз и обясних, че той е татко на Йоанка...и тук ме обстреляха с въпроса "Ки е татко?" т.е. "Какво е татко?" . Загубих и говор и картина. За всичко се подготвях от две години... да обяснявам защо живеем само двечките, къде е нейния татко и дали има татко. Но за това какво е татко не бях подготвена. Смотолевх нещо от сорта "Татко всъщност са две майки в къщи!!!!" Пълна глупост... но все пак как се обяснява на двегодишно дете какво е татко, така, че да го разбере??? От тогава си мисля, че някъде бъркам генерално. Факт е, че нямам връзка, а и от както тя се е родила не съм имала. Но не в това е проблема... проблемът е в това, че тя не знае, какво е мъжко присъствие. И тук вече съм безсилна... Струва ми се, че все още е малка и няма да може да разбере, ако започна да и обяснявам за нейния "татко", но пък от друга страна децата в яслата си говорят за техните татковци и се опасявам да не сгреша, ако не го направя. Не зная... Дайте съвет