Привет, мами! Имам две дъщерички - на 3 г. 8 м. и бебче на 40 дни. Голямата ми дъщеря е овен 
... много четох преди да се роди детето как мога поне да облекча ревността при голямото ми дете. Всичко спазих. Това, че знаеш нещо, не значи, че ще го избегнеш. И така, откакто бебето се роди, Елица, голямата, се държи...неадекватно. Не проявява агресия директно към бебето (слава Богу), радва му се с мечешка радост, гледа го с интерес и т.н. Проблемът е, че откакто минаха трудните "ДВЕ" години, на 3-години се озовах с едно прекрасно дете - да, Елица беше палава и дива, но много, много ...разумна. Точно преди да се роди бебето, цялата пролет и лято беше много "мило" дете, много си говорихме, разказвахме...е, не слушаше, но по детски. Откакто бебето се роди, особено в негово присъствие в стаята, се държи неадекватно - тръшка се, повтаря едно и също нещо хиляда пъти и обикаля в кръг, говори глупости ("аки мама бебе" и т.н.), скача, пищи и т.н. За незначителни неща изпада в истерии, които са в състояние да развалят целия ти ден, уикенд и т.н. Искаме да излезем и се почват увещания какво да облече - не държа на своето, просто не може да се излиза с тънък чорапогащник и с рокля при 3-4 градуса...без шапка и т.н. За "малките" неща й угаждам. За тези, които са опасни за здравето й или са принципни - не мога да й угодя. НО истериите зачестиха - иска да си облича всички дрехи отдолу, за да "не си развали прическата" - някои дрехи са тесни, заклещва се, пищи и изпада в истерия. А сутрин все пак баща й трябва да тръгне на работа. За всяко нещо проявява негативизъм и отрицание - измий си ръцете - не! Облечи се, съблечи се, хайде да се къпем - не, не и не! Преди може и да се е държала така понякога, но с увещания или с отвличане на вниманието нещата ставаха. Сега вече не стават. Дори не мога точно да се сетя за какво изпада в истерия. Последната беше, защото ми каза, да й събуя дънките, разкопчах й копчето и тя започна да пищи, че ги събувам...след като тя ми каза да направя това...последва един час луди писъци... почва да пищи и да се тръшка, да си скубе косата и т.н. много дълго време - около 40 минути до час...мъчно ми е за нея, защото си представям какво й се случва в мозъка. ПО-големият проблем е, че ние с баща й трудно си сдържаме нервите, от 3-4 дни започнах да я пошляпвам, по дупето, а вчера й ударих и шамар...след като тя 3 пъти ме удари по лицето и последния път ме издра с 5 пръста...Крещя й, стискам я, заплашвам я, чета к морал - всичко, което Додсън не препоръчва 
Гледам се отстрани и не мога да се позная - виждала съм такива сцени и такива майки по улиците и искрено съм им се дразнила. Преди седмица с баща й решихме, че в крайна сметка малко ни се е качила на главата, че просто се глези и е непослушна и трябва за определени неща да проявяваме повече твърдост. Бяхме стигнали дотам, че за всяко нещо я питахме, за да предотвратим истерията...Имам чувството, че това в къщи не е моето дете. Тя почти не ме вижда с бебето, то почти само спи, когато е в къщи. Опитвам се да й дам цялото си внимание. Но това си е нейния начин да проявява ревност...
Въпросът ми е - преходно ли ще е това? Как да се държа?Засега я оставям да истерясва сама в нейната стая, казвам й, че ако се успокои, може да дойде при нас и т.н... намесвам се към края и продължавам да се държа нормално с нея. Понякога обаче губя контрол (само от няколко дни) и й крещя, удрям я по дупето и т.н...Не винаги е възможно да я оставям - понякога ТРЯБВА да излезем, татко й ТРЯБВА да отиде на работа, трябва и да нахраня бебето...
Истината е, че и на нея й се насъбраха много нови неща - нова детска градина (там й понася много, много добре), нова квартира, нова детска стая, спи с баща си в една стая - а аз, с бебето (преди спяхме тримата в една стая) - не е правила проблем за това). Споделете, моля ви...основната ми грижа е - дали това все пак ще премине някога? Защото вместо да мине се задълбочава...милото ми, любимо и единствено дете се превърна в мъчител, мъча се да не мисля така, но е неизбежно!
Предварително благодаря за споделения опит!!!
П.С. Сега пак препрочитам Додсън "Изкуството да бъдеш родител" и пише, че след "ангелския" период на 3-годишното дете, настъпва много по-неспокоен период на 4-годишните. И там 4-годишните са описани наистина като дъщея ми - тя точно на 3 години рязко се промени, стана мило и разумно дете след ужасните 2!!! И от 1-2 месеца е много глезена и непоносима. Сигурно бебето е основна причина, но пък се успокоих, като прочетох, че има и естествена предпоставка, възрастта...главата в книгата завършва много мило: "и точно когато родителите започват да се питат дали си заслужава да се живее с това малко чудовище, то навършва пет години."...
... много четох преди да се роди детето как мога поне да облекча ревността при голямото ми дете. Всичко спазих. Това, че знаеш нещо, не значи, че ще го избегнеш. И така, откакто бебето се роди, Елица, голямата, се държи...неадекватно. Не проявява агресия директно към бебето (слава Богу), радва му се с мечешка радост, гледа го с интерес и т.н. Проблемът е, че откакто минаха трудните "ДВЕ" години, на 3-години се озовах с едно прекрасно дете - да, Елица беше палава и дива, но много, много ...разумна. Точно преди да се роди бебето, цялата пролет и лято беше много "мило" дете, много си говорихме, разказвахме...е, не слушаше, но по детски. Откакто бебето се роди, особено в негово присъствие в стаята, се държи неадекватно - тръшка се, повтаря едно и също нещо хиляда пъти и обикаля в кръг, говори глупости ("аки мама бебе" и т.н.), скача, пищи и т.н. За незначителни неща изпада в истерии, които са в състояние да развалят целия ти ден, уикенд и т.н. Искаме да излезем и се почват увещания какво да облече - не държа на своето, просто не може да се излиза с тънък чорапогащник и с рокля при 3-4 градуса...без шапка и т.н. За "малките" неща й угаждам. За тези, които са опасни за здравето й или са принципни - не мога да й угодя. НО истериите зачестиха - иска да си облича всички дрехи отдолу, за да "не си развали прическата" - някои дрехи са тесни, заклещва се, пищи и изпада в истерия. А сутрин все пак баща й трябва да тръгне на работа. За всяко нещо проявява негативизъм и отрицание - измий си ръцете - не! Облечи се, съблечи се, хайде да се къпем - не, не и не! Преди може и да се е държала така понякога, но с увещания или с отвличане на вниманието нещата ставаха. Сега вече не стават. Дори не мога точно да се сетя за какво изпада в истерия. Последната беше, защото ми каза, да й събуя дънките, разкопчах й копчето и тя започна да пищи, че ги събувам...след като тя ми каза да направя това...последва един час луди писъци... почва да пищи и да се тръшка, да си скубе косата и т.н. много дълго време - около 40 минути до час...мъчно ми е за нея, защото си представям какво й се случва в мозъка. ПО-големият проблем е, че ние с баща й трудно си сдържаме нервите, от 3-4 дни започнах да я пошляпвам, по дупето, а вчера й ударих и шамар...след като тя 3 пъти ме удари по лицето и последния път ме издра с 5 пръста...Крещя й, стискам я, заплашвам я, чета к морал - всичко, което Додсън не препоръчва Гледам се отстрани и не мога да се позная - виждала съм такива сцени и такива майки по улиците и искрено съм им се дразнила. Преди седмица с баща й решихме, че в крайна сметка малко ни се е качила на главата, че просто се глези и е непослушна и трябва за определени неща да проявяваме повече твърдост. Бяхме стигнали дотам, че за всяко нещо я питахме, за да предотвратим истерията...Имам чувството, че това в къщи не е моето дете. Тя почти не ме вижда с бебето, то почти само спи, когато е в къщи. Опитвам се да й дам цялото си внимание. Но това си е нейния начин да проявява ревност...Въпросът ми е - преходно ли ще е това? Как да се държа?Засега я оставям да истерясва сама в нейната стая, казвам й, че ако се успокои, може да дойде при нас и т.н... намесвам се към края и продължавам да се държа нормално с нея. Понякога обаче губя контрол (само от няколко дни) и й крещя, удрям я по дупето и т.н...Не винаги е възможно да я оставям - понякога ТРЯБВА да излезем, татко й ТРЯБВА да отиде на работа, трябва и да нахраня бебето...
Истината е, че и на нея й се насъбраха много нови неща - нова детска градина (там й понася много, много добре), нова квартира, нова детска стая, спи с баща си в една стая - а аз, с бебето (преди спяхме тримата в една стая) - не е правила проблем за това). Споделете, моля ви...основната ми грижа е - дали това все пак ще премине някога? Защото вместо да мине се задълбочава...милото ми, любимо и единствено дете се превърна в мъчител, мъча се да не мисля така, но е неизбежно!
Предварително благодаря за споделения опит!!!
П.С. Сега пак препрочитам Додсън "Изкуството да бъдеш родител" и пише, че след "ангелския" период на 3-годишното дете, настъпва много по-неспокоен период на 4-годишните. И там 4-годишните са описани наистина като дъщея ми - тя точно на 3 години рязко се промени, стана мило и разумно дете след ужасните 2!!! И от 1-2 месеца е много глезена и непоносима. Сигурно бебето е основна причина, но пък се успокоих, като прочетох, че има и естествена предпоставка, възрастта...главата в книгата завършва много мило: "и точно когато родителите започват да се питат дали си заслужава да се живее с това малко чудовище, то навършва пет години."...
Към бебето не проявява агресия, по-скоро я третира като кукла - идва, целува я, мачка я и после иска да си играем двете.
. Примера с дънките е много показателен, моята прави същото. Първо пищи, че иска да направим нещо, в следващия момент, когато се опитаме да го направим тя започва да пищи, че вече или не иска или пък тя щяла да го направи и така до безкрай 
. В ДГ според госпожите е най - доброто дете и прави всичко, което й се казва, но вкъщи е пълна противопложност. Според баща й в ДГ не смее да си показва "рогата" и затова вкъщи "изпускала парата". Не мога да кажа, че е разглезена, защото не се поддаваме на нейните тръшканици и тя вижда, че не винаги става това за което се е заинатила, но защо продължава да го прави, не знам 
. 
. Хубавото е, че има светлина в тунела. При нас напоследък нещата се понормализираха. Може би значение има и това, че братчето и вече не е "малко бебе" и започва да се позаиграва с него. Големия проблем сега е подялбата на играчките 
поощрявам и хваля всяка неина реакциа , която е била спокойна, попитала е изчакала е...